На 5 септември 1944 година червената армия и СССР обявяват война на България и окупират с терор цялата страна.  Същия ден един достоен царски генерал - Димитър Айрянов посреща 51-я си рожден ден с мрачното предчувствие за обреченост.

Наложеният с репресии в България комунизъм,  оставя своя зловещ отпечатък и върху съдбата на семейство Айрянови.

Геополитическите промени заварват генерал-майор Димитър Айрянов като командир на Военновъздушните на Негово Величество войски. В най-драматичния период от първата половина на 20-ти век - 1941-1944 г. той

защитава небето над София

по време на бомбардировките, извършени от английски и американски военни самолети.

Роден е на  5 септември 1893 г. в Стара Загора. Продължава семейната традиция като избира военната кариера, следвайки примера на своя баща – полк. Васил Айрянов, един от първите следосвобожденски офицери.

Димитър завършва Военното на Негово Величество училище, а на 22 ноември 1912 г. получава чин подпоручик. Военната му кариера продължава възходящо през различни нива, а през 1938 г. полковник Айрянов поема командването на 4-а пехотна преславска дивизия. На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор. След присъединяването на България към Тристранния пакт през 1941 г., министърът на войната ген. Никола Михов възлага на ген. Айрянов командването на Военновъздушните на Негово Величество войски и противовъздушната отбрана. 

Под ръководството на Айрянов е съставена и приета през пролетта на 1943 година военновременната организация на Въздушните войски, съгласно която от съществуващите орляци е създадена Въздушна ескадра, придадена на подчинение на действащата армия. С поверително писмо І-УО № 2019 е предприета друга важна реформа във историята на военновъздушните сили – сформирана е първата парашутна дружина. 

По настояване на британския премиер Уинстън Чирчил, над България започват въздушни удари.

До лятото на 1943 г. небето над София остава спокойно. Тогава по разпореждане на главнокомандващия съюзническите войски в Европа, ген. Дуайт Айзенхауер бомбардировките над България стават по-интензивни.

На ген. Айрянов се пада честа да защити столицата от нападения по въздух. На 13 ноември 1943 г. е извършена първата атака в небето над София с 91 самолета. Въздушните боеве срещу английските и американските изтребители и бомбардировачи са почти ежедневни, но българските летци  проявяват умения и храброст, защитавайки небето над столицата.

Непосредствено след като комунистите завземат властта на 9-ти септември 1944 г., със заповед на тогавашния министър на войната ген. Дамян Велчев всички офицери които са обслужвали монархическия режим и немците и са нелоялни към новата власт трябва

да бъдат арестувани

На 21 септември 1944 г. ген. Димитър Айрянов е арестуван и предаден за съдене от по-късно учредения IV Върховен състав на така наречения Народния съд, заедно с още 64 бивши военнослужещи. Обвинението не успява да посочи годни доказателства за осъдителна присъда. Явяват се дори свидетели, които дават показания в полза на генерала и оборват обвиненията, че е служил на фашистите.

Въпреки това Айрянов е признат за виновен. Осъден е на доживотен строг тъмничен затвор, глоба от 3 млн. лв, лишаване от права по чл. 30 завинаги и конфискация на целия движим и недвижим имот в полза на държавата. На 11 април 1945 г. генералът е откаран в Централния софийски затвор.

Затворникът от килия №114 

на ІV отделение трябва да изкупи „греховете“ си като фашист и близък до цар Борис Трети.

Драмата с генерала не свършва до тук

От затворническото му досие става ясно, че работи последователно в градината на затвора, като писар в архива, а после като счетоводител, занимава се и с отчитане на горивото и маслата на автомобилната служба на войската. 

През юли 1950 г. семейството на генерала получава за последно свиждане с него, а след това той мистериозно изчезва.  Съпругата му Екатерина пише писма до всички институции с надежда мъжът и да бъде открит, но отговор няма. Години по-късно  непознат мъж разказва на семейството, че той и генералът са били взети за следствие, по време на което са ги измъчвали. 57-годишният тогава генерал не е оцелял. През 1965 г. софийски следовател е натоварен да разследва съдбата на Айрянов. Според управата на Софийския затвор на 18 ноември 1950 г. царският офицер предсрочно е освободен. Но няма акт за смъртта му, води се безследно изчезнал.

 След рухването на комунизма в Софийски градски съд е образувано дело за издаване на смъртен акт на Димитър Василев Айрянов, заведено от дъщеря му Йорданка Теофилова. Така  се стига до 

разсекретяване на Дело № 1353/1945,

 заведено на името на Димитър В. Айрянов, като подсъдим на Народния съд и приключено през 1953 г.  В архива са съхранени документи, от които става ясно, че затворникът е разпитван като свидетел на 12 август 1950 г. и е освободен на 18 ноември с. г.  В доклад на следствено дело от 1953 г. се сочи, че  се е самообесил в килията си през 1950 г. Друг документ,  от 7 юли 1950 г. с гриф „поверително” до директора на затвора, разкрива истината за смъртта на генерала. Затворникът е предаден под конвой на началник отдел 10-и на ДС. Айрянов бил качен през нощта в джип и закаран в щаба на военновъздушни войски. Там е бит до смърт. Не е ясно кога е настъпила смъртта му, нито къде е заровено тялото. През 1991 г. съдът приема 18 ноември 1950 г. за официална дата на смъртта на ген. Айрянов.

Кой е наредил екзекуцията?

Това е съветският офицер и гражданин на СССР Волкан Семёнович Горанов. Зад човека на другаря Сталин се крие българинът Захари Симеонов Захариев (1904 – 1987). Завършва гимназия в Разград, но още като ученик, влиза в Работническия младежки съюз.

Приет е в авиационното училище в Божурище. Летец е от 1925 г., а тогава става и член на нелегалната Българска комунистическа партия.

През ноември същата година, по решение на партията емигрира в СССР. Там остава като политемигрант  до 1944 г. Тогава сменя и 3-те си имена – става Волкан Семьонович Горанов. Изпратен е за летец-инструктор в Тамбовското авиационно училище на Гражданския въздушен флот (ГВФ). В съветската авиация заема и длъжностите командир на звено, командир на авиоотряд, командир на ескадрила, началник на Тамбовското авиационно училище, началник на Управление „Бойна подготовка“ на ГВФ, началник на Управление „Учебни заведения“ на ГВФ.

През есента на 1944 г. се завръща в България с истинските си имена след комунистическия преврат. Той е сред организаторите и ръководителите на новите комунистически военновъздушни сили. От 1946 до 1954 година командва ВВС. Именно по негово нареждане предшественикът му ген. Айрянов е изведен незаконно от Софийския затвор и жестоко малтретиран до смърт в щаба на ВВС. Няма информация дали Волкан Семьонович Горанов е присъствал на садистичната саморазправа, за която историята мълчи повече от 40 години.

Но съдбата е по-силна – днес имената на невинните жертви се помнят, те остават символ на порива за свобода, достойнство и демокрация, а палачите им са изхвърлени в сянката на историята.