Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“

Имаме чувството, че светът се променя, това е така. Глобалното икономическо преструктуриране, демографският спад и геополитическото пренареждане промениха из основи дългогодишната традиционна политическа мъдрост. Може би никъде другаде това не се е отразило толкова силно, колкото в Съединените щати. Както всички други държави САЩ са променливи. Но за разлика от повечето други промените там имат глобални последствия.

Ситуацията в Америка е сигнал за прекъсване на естествения процес в страната. Америка многократно е изненадвала света и сега го прави отново. Следващото есе е първото от поредица на Джордж Фридман, която се опитва да обясни защо това е така.

Америка има нужда от перспектива

 В този момент не всичко е прекрасно, нито пък е ужасно. Трябва да намерим реда в Съединените щати. Трябва да разберем душата на Америка. В бизнеса не постигаме успех, като прибързваме с дадена сделка – изчакваме шанса и се уверяваме, че е правилният шанс, защото ако е грешен, рискуваме да загубим всичко. Парадоксално, но Съединените щати живеят от този страх. Америка трябва да признае това и да се помири със себе си.

Америка е трезва държава. Тя говори тихо и честно. Когато погледнем към природата на страната, това е логично. Съединените щати имат обширна централна равнина, която се простира от север на юг. В тази равнина винаги е имало голяма надежда, дълбока самота и несигурност за бъдещето. Това е място, където хората са живели геройски. Когато се движите през западните равнини, ви поразява колко пуста е страната и колко надеждна е тя. Тази история се открива не само в равнините, но и в мрака на градовете. Всеки град има различно значение, различно обещание и различни заплахи. Аз съм израснал в град и съм живял в равнините. В градовете има нещо страшно, а в равнините – опустошително.

Това наистина е

история за американския народ

 В „Бурята преди затишието“ написах: Повечето народи определят националността си по отношение на общата история, култура и ценности. Американският народ нямаше нищо от това. Те дори не споделят общ език. По-скоро те дойдоха като чужденци, без да имат нищо общо. Но се случи странна еволюция. Имигрантите придобиват две култури. Едната е културата на техните семейства, които си спомнят миналото. Другата е културата на тяхната нация, в която те се вливат, без да изчезват. Американската култура се определяше от тази дихотомия, а оттам и „американският народ“ е съвсем реална – но изкуствена – конструкция.

Срещата с реалността на фона на тишината на равнините е това, което запознава американците със страната им. Те научават за изключителното обещание, за истинската болка – и от това американската родина става могъща. Има хора, които биха искали да изчистят родината и да премахнат болката, но тогава какво би останало? Това не е приятен живот, нито пък е справедлив. Но къде другаде по света биха могли да се съберат толкова различни хора и да образуват една нация под Бога?

Въпросът, на който трябва да отговорим, е: В какво ще се превърне всичко това и какво ще бъде бъдещето на Америка? И ние ще отговорим на този въпрос, но първо трябва

да се потопим в реалността на страната

 Можем да говорим за доходи, инвестиции и т.н., но в крайна сметка хората трябва да се изправят срещу своите сънародници. Оттук трябва да се замислим за същността на Америка и за това, което ни предстои. Но както казах, ако не разберем Америка сега, ще бъдем слепи. Един от проблемите при Обсъждането на Америка е простотата на визията и неразбирането на това колко сложна е тя. Америка е посветена на това да говори истината за себе си, но честно казано, нейната слава се намира там, където сме се събрали и сме устояли на натиска.

Америка трябва да се помири със себе си. Воюваме помежду си, но трябва да признаем, че сме свързани в създаването на историята. Когато заселниците навлизат във вътрешността на страната, те се сблъскват с трудности, които ги карат да се сплотят. Когато имигрантите се заселват в градовете, историята е същата. За да бъдат успешни, американците застават на стража, независимо дали става въпрос за собствеността им, за бизнеса им или за страната им.

Те го правят, защото няма къде другаде да отидат. Това са хората, които са

в основата на републиката

 Те отидоха там, където трябваше да отидат, и отказаха да се извинят. За да разберем Америка в бъдеще, трябва да разберем хората, които строят и защитават.

Американците са горди и с тази гордост те изобретяват космически кораби и други неща, за които се твърди, че са невъзможни. Те поемат големи рискове и се борят по всички начини, които знаят, за да победят. Томас Едисон, Хенри Форд, Стив Джобс, Илон Мъск и хората като тях отричат невъзможното и правят това, което другите казват, че не може да се направи, точно както са направили основателите на нацията. За да видите американската перспектива, трябва да разберете хората, които са основали страната, които са създали бизнеса и които са стояли на стража над земята. Как този дух се пренася в бъдещето? | БГНЕС