През по-голямата част от 60-те и 70-те години на миналия век Западът живее под сянката на един мит. Чудовище, забелязано за кратко да прелита над Домодедово през 1967 г. Името му: МиГ-25, или "Foxbat" по код на НАТО.

В отсъствието на реални данни, западните анализатори запълват празнините с най-лошите си кошмари. Те си представят титаниево чудо, способно на Мах 3 по всяко време, с маневреност, която да съперничи на всичко съществуващо. Този страх беше толкова реален, че оформи цялата програма "F-X" на ВВС на САЩ, от която се роди легендарният F-15. Америка заложи милиарди на изтребител, създаден да се бие с призрак.
И тогава, на 6 септември 1976 г., призракът кацна на цивилно летище в Япония.

Полетът, който шокира света
На този ден съветският лейтенант Виктор Беленко се отклонява от тренировъчен полет край Владивосток. Той спуска своя топ-секретен MiG-25 до самите върхове на вълните над Японско море, за да избегне радарите, и изскача над Хокайдо.

Японските F-4 са вдигнати по тревога, но Беленко вече е с привършващо гориво. Той се насочва към първата бетонна писта, която вижда – цивилното летище Хакодате, което е твърде късо за горещия и тежък "Foxbat". Самолетът се приземява твърде дълго, помита светлините на пистата и спира в калта в края ѝ.
Светът е в шок. След кратък арест Беленко иска убежище в САЩ, а Токио позволява на американски и японски инженери да се доберат до "Светия Граал" на съветската авиация. Самолетът е разглобен, натоварен в гигантски C-5A и откаран в авиобаза Хиакури. Мистерията най-накрая е на пода в хангара, готова за дисекция.

Бруталната истина под ламарините
Това, което откриват инженерите, заменя митологията с металургия. Оказа се, че Западът се е страхувал от съвсем грешно нещо.

Стомана, не титан: "Чудото" не е от екзотичен титан, а предимно от тежка никелова стомана. Защо? Защото съветската индустрия е можела да я произвежда в мащаб и да я заварява надеждно. Това обаче правело самолета абсурдно тежък.

Двигатели-"газогълтачи": Двата гигантски турбореактивни двигателя "Тумански" R-15 наистина можели да тласнат машината до Мах 2.83 (и дори до Мах 3, ако пилотът е бил съгласен да ги повреди). Но при нормални, дозвукови скорости, те са били кошмарно неефективни. Самолетът е имал ужасно малък обсег. С други думи, той е бил "спринтьор" – излита, удря и веднага се прибира.

"Сляп" радар: Огромният нос не криел магия, а мощен, но стар радар с вакуумни лампи. Той е бил брутално силен в излъчването нагоре (към високо летящи бомбардировачи), но е бил почти "сляп" за цели, летящи ниско до земята.

Ракети, не маневри: Стандартният му товар от четири огромни ракети R-40 "Acrid" разказвал цялата история. Това не е бил "боец", а летяща ракетна платформа за прехват извън визуалния обсег. Той не е можел да "танцува" – липсвала му е всякаква маневреност за близък въздушен бой.

F-15 беше правилният отговор
"Foxbat" не е бил "лош" самолет. Той е бил перфектно специализиран самолет, роден от страховете на СССР от 60-те години – заплахи като шпионския SR-71 "Blackbird" и (вече отменения) свръхзвуков бомбардировач B-70.

За Запада аутопсията в база Хиакури е като дълбоко издишване. Плашилото се оказало голямо и бързо, но също така тромаво и тясно специализирано. И най-важното: То потвърди, че F-15 е правилният път.

Американците, вместо да гонят само сурова скорост, са заложили на съвсем различна философия:

Маневреност: F-15 е създаден с огромен тласък и ниско натоварване на крилото, за да "танцува" и да доминира в близък бой – нещо, което MiG-25 физически не е можел да направи.

"Look-Down/Shoot-Down" радар: Радарът APG-63 на F-15 е бил технологично чудо, способно да открива нисколетящи цели на фона на земята – точно там, където радарът на MiG-25 е бил сляп.

Убийствена верига: Дезертирането доказа, че MiG-25 е силен само когато е насочван от земята като "скалпел". Западът, от друга страна, вече е разработвал гъвкава мрежа от AWACS, радари и изтребители, която е била далеч по-адаптивна.

Съдбата на пилота и „сметката“ за самолета
Историята на МиГ-25 не приключва с техническия му анализ. Това, което се случва след това, е перфектният завършек на една шпионска драма от Студената война, включваща съдбата на един човек и една студена, солена фактура.

„Златната мина“ на ЦРУ: Новият живот на Виктор Беленко
Виктор Беленко получава това, за което рискува живота си. След кацането си той незабавно иска политическо убежище, което му е дадено лично от президента на САЩ Джералд Форд. По-късно Беленко получава и американско гражданство.

За ЦРУ и Военновъздушните сили на САЩ той е буквално "златна мина". След месеци на подробни разпити (debriefs), той е назначен за високоплатен консултант на американската отбранителна индустрия. Беленко не просто предава машина; той предава цяла доктрина. Той обяснява на американските пилоти съветската психология, тактиките за въздушен бой и какви са реалните процедури при боен полет. Той лично помага за написването на наръчниците за американските пилоти как да побеждават съветските изтребители.

След като изпълнява дълга си към новата си родина, Беленко се жени за американка, има деца и живее тих живот в САЩ до смъртта си съвсем наскоро – през септември 2023 г.

„Студена сметка“: 30 сандъка и фактура за $40 000
Докато Беленко започва новия си живот, съдбата на неговия самолет е не по-малко интересна. След като американските и японски инженери старателно разглобяват МиГ-а до последния винт в продължение на 67 дни, те вече нямат нужда от него.

Бесният Съветски съюз, унизен пред света, настоява за незабавното връщане на своята топ-секретна и скъпоструваща собственост. В класически ход от Студената война, Япония се съгласява.

Връща самолета на части, опакован в 30 големи сандъка.

Като финална „сол в раната“, японското правителство изпраща на Москва официална фактура на стойност 40 000 долара (еквивалент на над 200 000 долара днес). Сметката е за покриване на "транспортните разходи" по връщането на самолета и за щетите, които Беленко е нанесъл на пистата и оборудването на цивилното летище в Хакодате.

Ехото от 1976-та днес

Дезертирането на Беленко удря СССР като гръм. Компрометирани, те са принудени спешно да модернизират самолета (MiG-25PD) и, което е по-важно, да ускорят работата по истинския си "убиец" на F-15 – мощния MiG-31.

Но по-големият урок отеква и до днес в дебатите за хиперзвукови оръжия и стелт технологии. Историята на MiG-25 не е просто за самолет. Тя е за опасността от митовете. Тя учи военните стратези никога да не позволяват на страха и спекулациите да диктуват изискванията.

На онзи сив септемврийски ден през 1976 г. митът се разби в една къса писта в Япония, но даде път на много по-интелигентен и ефективен метод за водене на въздушна война.