Евгений Дикий е ветеран от руско-украинската война.
Украински учен, публицист, военнослужещ и обществен деец.

През 1995 г. участва в руско-чеченската война като доброволец и ръководител на хуманитарна мисия.

През 2014 г. изпълнява задълженията на заместник-командир на взвод в 24-ти батальон на териториалната отбрана „Айдар“. Демобилизиран е през лятото на 2014 г. поради бойна травма.

От февруари 2018 г. Евгений Дикий оглавява Националния антарктически научен център, който управлява украинската научна станция „Академик Вернадски“ в Антарктида.

Интервю на УНИАН 

Лятното настъпление на руснаците не постигна нито една значима цел. В навечерието Генералният щаб на ВСУ обобщи резултатите от руската лятна настъпателна кампания. Там, в частност, заявиха, че тя „завърши практически с нищо“, а руснаците преувеличават своите победи, опитвайки се „да представят желаното за действително“.

Междувременно анализатори от Института за изследване на войната съобщават, че Русия готви ново настъпление в Донецка област вече тази есен. За целта те прехвърлят войски от други направления.

За това как да се оценяват успехите на лятната настъпателна кампания на РФ и какво да се очаква на фронта по-нататък, УНИАН попита ветерана от руско-украинската война, бившия командир на рота от батальон „Айдар“ Евгений Дикий.

-В украинския Генерален щаб заявиха, че лятното настъпление на руснаците е завършило практически с нищо. Така ли е в действителност, като се има предвид ситуацията на цялата фронтова линия?

-По отделни фронтове няма смисъл да се анализира. Там няма нищо интересно. Общата оценка на тази кампания зависи от това как я разглеждаме – от военна гледна точка или от политическа. И резултатът ще бъде много различен.

От военна гледна точка да се нарече тази кампания на руснаците провал – това е още доста деликатно. От военна гледна точка за такава кампания генералите трябва или да бъдат разстрелвани, или поне изпращани като редови войници в „месни“ щурмове.

В течение на много месеци бойни действия са завоювани микроскопични територии, които нямат никакво стратегическо значение. Не е решена нито една стратегическа военна задача. При това броят на загубите надхвърля всякакви приемливи показатели от гледна точка на която и да е армия в света, освен руската и севернокорейската. Фактически те не получиха почти нищо с цената на огромна кръв. 

Руската армия от тази кампания не само че не получи никакви преимущества. Напротив – много силно деградира. Защото, макар че руснаците и досега имат възможност да попълват загубите чисто количествено, качеството с всеки набор се променя. Невъзможно е с набор от някакви алкохолици, които за пари подписват договори за „СВО“, да се компенсира отпадането на офицери, сержанти, военни специалисти, техничари.

Руснаците имат невъзстановими загуби на специалисти, както и невъзстановими загуби на военна техника. Защото темпът на загуба на техника в тази кампания значително превишава темпа на производство. Тоест руската армия стигна до края на тази кампания значително по-малко боеспособна, отколкото беше в началото. А резултатът – по-малко от 1% площ от територията на страната и нито един превзет стратегически населен пункт.

-Какви военни задачи бяха поставени пред руската армия преди началото на тази кампания?

Ключовите задачи чисто от военна гледна точка бяха да се вземе под контрол останалата част от Донбас. На първо място – агломерацията Славянск-Краматорск-Дружковка-Константиновка. Тази цел не е постигната изобщо.

Дори междинната цел – Покровск, не е превзет. Да, той е превърнат в град-призрак, сега е непригоден за живот. Но все пак е в наши ръце.

На Харковското направление стратегическата цел беше Купянск, железопътната станция. Той не е взет.

На Сумското направление опитът да се излезе към Суми не завърши с нищо. Завладяха малка погранична територия, която по площ максимум компенсира същата територия, която ние все още контролираме в Курска област. И толкова. От военна гледна точка кампанията е не просто провал, а катастрофален провал.

-Вие казахте за политическите резултати от тази настъпателна кампания. Тук руснаците имат ли постижения?

Тук е малко по-зле за нас. Самият факт, че през цялото това време се е водило настъпление на РФ. Няма значение с какви успехи, няма значение на каква цена. Но това позволи на руската пропаганда непрекъснато да поддържа наратива, че те все още настъпват. И теоретично могат постепенно да завладеят цяла Украйна.

Този наратив не се подкрепя от никакви практически успехи. Ако вземем калкулатор и пресметнем – с такива темпове за завземане на цяла Украйна ще им трябват 200 години. А необходимото количество войска е повече от цялото население на Русия.

Но този наратив работи, защото хората мислят в картини. А картината е следната: Русия много месеци е в настъпление. И именно този наратив, че РФ е в настъпление и впоследствие ще завоюва всичко – активно използваха трампистите за обосноваване на своите мирни предложения.

Целият тръмповски Peace deal е завоалирано споразумение за капитулация на Украйна. И той се базира именно на този наратив: че Украйна неизбежно ще загуби тази война, РФ е непрекъснато в настъпление. И само Тръмп е способен да спаси останалата Украйна. Заедно с руснаците те представят картината, че отказът от завоевание на останалата територия на Украйна е огромна отстъпка от Путин. Че той, така да бъде, по молба на Тръмп, е готов да не завоюва останалите територии.

Но в реалния живот руснаците завоюваха това, което можаха да завоюват. И няма основания да се смята, че ще завладеят нещо повече. Ще воюват още половин година – ще завземат същата територия с такива същите безумни загуби. Но те заявяват, че са непрекъснато в настъпление. Затова в политическо отношение руската настъпателна кампания помогна на Путин да прокарва този наратив.

-Анализаторите от Института за изследване на войната съобщават, че Русия готви ново настъпление в Донецка област, прехвърляйки там допълнителни сили от други направления. Да очакваме ли нещо ново от това?

Нека си спомним колко пъти вече сме чували нещо подобно. За тези големи настъпателни кампании на РФ слушаме редовно от много далечни от фронта западни експерти и журналисти. Ако Русия имаше мощности за голяма кампания – тя отдавна щеше да я проведе.

Важно е, че от самото начало на войната не е имало нито един случай, когато Русия технически е имала възможност да направи нещо, но по политически съображения не го е направила. Те правят всичко на максимум, всичко, на което са способни именно сега. И това, което виждаме, ако изключим ядреното оръжие – е всичко, на което са способни.

-В навечерието Генералният щаб съобщи за тактически успехи на Украйна в Донецка област. Първо беше освобождението на Новоекономическо, после – на Удачно. С какво е свързано това и може ли да се очаква нещо повече от Силите за отбрана на Украйна?

Засега няма нищо глобално. Точно както руската кампания не донесе никакви стратегически преимущества. Това са чисто тактически завоевания. Нашите контрадействия също са на тактическо ниво. Просто подобряваме позициите си там, където това е възможно. А това се оказва възможно благодарение на онова, за което вече говорихме – деградацията на руската армия вследствие на загубите. На някои участъци техните загуби са толкова критични, че нашите защитници получават възможност да преминат в контранастъпление.

За съжаление, засега нямаме ресурси и резерви именно за стратегическо контранастъпление. Но думата „засега“ не е формалност. Ние запазваме сили, за да можем след известно време да реализираме такова. Просто на всичко свое време.

В Беларус в близките дни ще се състоят съвместни с РФ учения „Запад-2025“. Да очакваме ли някакви провокации на границата по време на тези учения и трябва ли Украйна да привлича допълнителни войски на север?

Абсолютно не. Ученията „Запад-2025“ – това не е история за нас. Това е как руснаците се опитват да изнудват Европа. Мъл, ако продължите да помагате на Украйна, в един момент ще започнем бойни действия срещу вас.

Лукашенко така и не даде съгласие неговата страна да влезе във войната срещу Украйна. Той лавира от това още от пролетта на 2022 г. А без активното участие на беларуската армия самите руснаци оттам не могат много.

Освен това има и чисто природни фактори. Руските и беларуските генерали разбират, че да се пробива през полеските блата – това е безнадеждна идея. Там далеч няма да стигнеш, веднага ще затънеш.

Затова ученията „Запад-2025“, както и всички предишни от тази серия – са за съвсем друго. Те са за Сувалския коридор, за балтийските страни, за потенциално съединяване на Беларус и Калининградска област. Тоест това е изнудване на Балтика и Полша, това е сондиране на НАТО за готовността му да приложи член 5, ако те навлязат там.

-Вчера Путин в Китай фактически анонсира руски удари по украинската енергетика. Толкова публично те едва ли не за първи път заявяват за това от началото на пълномащабната война. С какво е свързано това?

Това е позната история. Първо заявяваха, че ги няма в Крим. После раздадоха медали за превземането на Крим. Първо заявяваха, че ги няма в Донбас. После наградиха участниците и легализираха тамошната групировка.

Те всеки път първо правят нещо, а после постфактум признават тези неща. С енергийните обекти е същото. Те вече трета година го правят и едва сега Путин го призна. Затова за цивилните украинци нищо не се е променило.

Превод: Faktor.bg