Корумпираността е въпрос не толкова на държавност, колкото на национален манталитет и на народопсихология, генетично присъща е на нашего брата

Слави Трифонов реабилитира простащината, изведе чалгата от кварталната дискотека и я превърна в държавност, а скоро ще я превърне и в държава, казва пред Faktor.bg писателят

В Страстната седмица на българската политика разговаряме с философа и хуманиста Димитър Бочев. Темите: от служебния кабинет, вродената корупция, превръщането на чалгата в държава, руската прокоба, та до новото варварство като шанс за цивилизованост…

Интервю на Мария Начевска

-  Г-н Бочев, как ще определите политичедската ситуация в момента, като се има предвид кратката ни история на свободна и демократична държава?

-  Намираме се в една, бих казал ужасна ситуация, в една тотална национална дезориентираност, в едно безпътие. Един наш възрожденец казва за времената отпреди 120-130 години: „Живели сме и в по-лоши времена, но в по-безчестни времена не сме живели“. Тази му констатация би могла да бъде отнесена с чиста съвест и към нашето време.

-  Как оценявате работата на служебното правителство?

- Това е правителството на един ужасен реваншизъм. А реваншизмът винаги е ръководен от мъст, гняв и ненавист. Тези елементи са лош пътеводител и са деструктивни и по своята природа, и оттам - по своите последствия. Защото отмъщението и жаждата за мъст са разрушителни, както в интимните отношения, така и в обществено-политическите. Това правителство като че ли е запретнало ръкави с единственото намерение да отмъщава на своите предшественици и тази неистова ненавист не предвещава нищо добро. Отмъщава само слабият, а силният прощава. Единственото ми логическо оправдание е, че от едно правителство, сформирано, съчинено и въдворено от един президент като Радев, който многократно е доказал, както своето българофобство, така и своето русофилство, аз не очаквам нищо добро.

- Говорите за  „реваншизъм“, но нима не виждате и нещо добро и положително в  кабинета на Стефан Янев?

- Аз  не очаквам нищо добро. Разбира се, че корупцията трябва да бъде оборвана и побеждавана. В това няма и капка съмнение и говоря за корупцията на всички досегашни партии, правителства, коалиции и мандати през последните трийсетина години. На тази корупция трябва да се противостои, но не с този реваншистки бяс. Нека престъпленията на всички досегашни правителства да бъдат фиксирани, установени, разследвани, нека да бъдат доказани, осъдени, при това осъдени не само морално, а там, където е необходимо – осъдени и на подсъдимата скамейка. Но всичко това застава в рамките на цивилизоваността, в рамките на обществените и граждански регламенти, а не с този бяс и  хаос, с които протичат в момента процесите.

- Защо всяка недоволна от статуквото нова власт тръгва с тази мъст, както се изразихте? Това стил само на нашите политици ли е?

- Защото кръгозорът на българина е много къс. Особено българският политик и държавник е повече загрижен за следващия си мандат, отколкото за националното бъдеще. Защото ние отказваме да разберем една проста истина, че корумпираността е въпрос не толкова на държавност, колкото на национален манталитет и на народопсихология. Корумпираността е генетично присъща на нашего брата, както и на всички балкански народи. Опитайте се да подкупите един да речем финландски държавник и ще разберете защо е така. Политическата конюнктура е временна и преходна и се сменя с всеки мандат, а народопсихологията е непреходна и за една нейна промяна са необходими векове. Тъкмо затова всеки нов кабинет, вземайки властта, тръгва срещу корупцията, но не срещу корупцията като явление, като органика, а само срещу тези конкретни нейни форми, които техните предшественици са практикували. И когато разобличи тези форми, за да натрие носа отново по реваншистки на предшествениците си, новият кабинет вече обособява и създава свои форми на корумпираност, които още не са легализирани и които ще бъдат разкрити и разобличени от следващия кабинет. И така от форма на форма, щафетата на корумпираност се предава от мандат на мандат, от кабинет на кабинет и корупцията става фактически неизтребима. Всички днешни държавници избягват да осъждат наказателно своите предшественици, защото по такъв начин създават предпоставки следващият кабинет да вкара тях в затвора. Първата работа на всеки нов кабинет е да тръгне декларативно, показно и само формално на двубой с корупцията, като веднага се създават цели ведомства, институции и комитети за борба срещу корупцията. А малцината наистина честни граждани, които ще тръгнат на истинска битка срещу корупцията, са застрашени психологически от една друга опасност. Ницше казва: „Онзи, който воюва срещу чудовищата, трябва да внимава да не се превърне в едно от тях“. И това е принципът, който застрашава искрените и фанатизирани борци срещу корупцията, а оттам идва цялата сложност и противоречивост на проблема. Една противоречивост, изход от която аз виждам само в един еволюционен, а не в един революционен път. Революцията изкривява естествения ход на събитията, докато еволюцията върви в крак с него. Вярно е, че еволюционният път е много по-дълъг, по-бавен и мъчителен, но затова пък той е и по-плодотворен, по-траен и по-обещаващ. Затова аз съм убеден еволюционист и съм против всяка форма на революция.

- Опасни ли са руските зависимости, които  сякаш стават все по-явни на „Дондуков 2“,  оказват ли влияние на служебното правителство?

- Разбира се, от целия този хаос, от цялата тази дезориентираност, от цялото това безпътие профитира в най-голяма степен Русия. Русия ни иска безпомощни и слаби, неспособни да творим собствената си гражданска и национална съдба. Русия винаги е гледала на нас, на България, като на потенциална плячка. И в този смисъл Русия, за да осъществи тези си имперски попълзновения, е създала такива фантомни понятия като панславянство, православно братство, понятия като двоен освободител, а тя фактически е наш двоен поробител, превръщайки ни в държава без държавност, в народ без народност, в една страна, която няма собствена външна, няма дори собствена вътрешна политика, в едно копие на злотворния съветски тоталитаризъм.

- Какви са очакванията ви за предстоящите парламентарни избори на 11 юли? 

- За мое огромно съжаление, те няма да се различават като номинални резултати особено от предните избори. Тоест излъчването на правителство ще бъде точно толкова трудно, но ми се струва, че този път ще бъде съставено правителство, защото на хората просто им писна. Всички тези умни, красиви и възпитани варвари, които превърнаха столицата чрез демонстрациите си в бивак и във военен лагер, всички тези, които сега избират с лека ръка персони като Слави Трифонов, всички те ще си кажат: „Ние затова ли мрънкахме по площадите, затова ли викахме до посиняване, затова ли хвърляхме срещу националните символи яйца, домати, че и взривове, за да ни оставите отново без правителство?“. Някакво правителство ще бъде излъчено от няколко партии, които ще бъдат обединени в една еклектична коалиция, споена не от някаква национална кауза, а само от властолюбие. Това правителство, разбира се, ще бъде безсилно да се справи с проблемите, пред които е изправена страната ни и също така то ще бъде нетрайно и разпадливо, но като начало правителство ще има. Това е моята прогноза и нищо чудно това правителство да се окаже под лидерството тъкмо на Слави Трифонов, чиято заслуга е, че реабилитира простащината, че изведе чалгата от кварталната дискотека и я превърна в държавност, а скоро ще я превърне и в държава.

- Кои са потенциалните гласоподаватели за ИТН – младите, или тези, които живеят в чужбина?

- Първо, по-младите и второ, най-вече живеещите в чужбина наши сънародници. А това обстоятелство подсказва нещо друго - тезата, че в чужбина изтичат наши мозъци е легенда. Напротив, в чужбина изтича безмозъчност и безкултурие. И това безкултурие някак пред очите ни гласува за едно друго безкултурие, наречено ИТН. За съжаление, на родна земя има и такъв народ.

- Нямате надежда, че нещо положително може да се случи в бъдеще?

- Не, нямам надежда и ще ви кажа защо. Защото на българина му липсва съзнание за историчност. Новият ден, днешният ден в България е не ученик на вчерашния, а негов палач. Оттам тръгват всички беди, защото всички онези уроци, които ние отказваме да научим от свирепото си национално минало, всичко, което ние отказваме да преработим и преосмислим, ще ни застигне като бумеранг в бъдещия ни път и ще се стовари с двойна сила върху нас.

- Как да се привлекат здравомислещи, интелигентни хора с богата култура и идеали, за да има някакъв политически просперитет?

- Онези хора, които носят все пак искрица здрав морал в съзнанието си, са отвратени от разврата на политическата ситуация и предпочитат да стоят настрана. Политиката в България се превърна в мръсна дума. Някога във възрожденските времена политиката бе кауза, сега се превърна в доходоносен бизнес. Сега, когато се каже политика, се визират власт и пари. Нашите деди и прадеди са разбирали политиката като служба на народа, загриженост за бъдещото на страна ни. Всичко това звучи днес като едно безвъзвратно минало. Ако ме питате, откровено ще кажа, че път не виждам. Един блестящ руски писател Виктор Ерофеев казва, че единственият начин да се цивилизова Русия е варварството. Боя се, че и в България е така.

- Но едва ли това е единственият вариант за изход от тази тежка ситуация, но не го осъзнаваме?

- Да, именно с осъзнаването трябва да тръгнат нещата отново. Всичко онова, което се случва в обществено-политическата действителност, първо се случва в главите на хората. Затова една действителна, конструктивна промяна може да тръгне само от преосъзнаването на фундаменталните морални и граждански ценности. Това е един много дълъг и мъчителен път, но кратък път към щастието, включително и към националното щастие, няма.

- Във Ваши коментари споделяте, че винаги държите немския паспорт близо до себе си. Има ли опасност скоро да се наложи да го използвате?

- Дано не се наложи. Винаги съм казвал, че на един живот една имиграция стига. Аз имам зад гърба си една имиграция, сторена преди почти половин век, последвана от една реимиграция обратно в България. Но много се боя, че ако нещата вървят така, както са тръгнали и ако чумата на русоидството продължи да трови националния ни климат, ще се наложи отново да реимигрирам във втората си родина, т.е. Германия. Моля съдбата да ни спести този жребий, но гаранция, че това ще стане така, няма. Всичко зависи от това каква бюлетина ще изберем на 11 юли.