Договорът с „Боташ“ плаче за импийчмънт - без съмнение!

Димитър Попов

Какво е общото между неуспешния вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков и неизгодния за България газов договор с турската компания Боташ? 

Първата връзка между двете събития е 

руският контекст

Вотът на недоверие беше пореден руски опит да сложи бариера на пътя ни към еврозоната. Той беше символно поискан от Кремъл и показа, че депутатите на Възраждане, Величие и Меч, които искаха вота, събраха само 56 гласа в парламента. БСП, която публично получаваше инструкции от руския посланик срещу еврозоната, подкрепи еврото заради облагите на властта. Дето се вика – като им бутнеш кокала, забравят и за Москва, и за Митрофанова. Но дори с липсващите в руската агитка червени депутати, противниците на еврото нямаше да получат мнозинство. И причината я знаят най-добре социолозите - срещу Европа и в полза на Изтока гласуват около една трета от избирателите, две трети не искат и да чуват за Евразия и Путин. Така че Москва загуби този вот и то окончателно, а правителството на Росен Желязков събра достатъчно подкрепа за да продължи

 смело към еврозоната

Скандалът с газовия договор и турската държавна компания Боташ пък е поредна руска победа, направо триумф на руската газова мисъл. Той отлично обслужва Газпром, който си осигури преноса на още руски газ, маскиран като турски. В следващите 13 години не можем да се откажем от този договор, без да платим милиарди неустойка. През турската компания Русия заобикаля европейските санкции, и то с наша помощ.

Втората връзка е президентът Румен Радев, който е замесен активно и в двете събития. 

Без съмнение той подпомогна поискания вот на недоверие срещу правителството „Желязков“. Изглежда меденият месец с Борисов, на когото в края на миналата година Радев даде време за да състави тази сложна управленска коалиция, вече приключи. По руски сигнал, цялата кохорта, предвождана от президента, премина 

във фаза „бунт“

 Възраждане мереше с яйца представителството на ЕС в София, а Радев няколко дена одобрително мълчеше и накрая с половин уста осъди нападението като прекалено, а не като недопустимо. После трите партии от руското лоби поискаха вот на недоверие, а Радев, с когото Възраждане имат идеологическа, а Меч и Величие олигархическа връзка, им помогна с остри критики срещу външната ни политика. През тези дни той където седнеше и станеше громеше украинците и напомняше какъв миротворец е Путин и как Европа сбъркала, че въоръжава Украйна. Най- силният удар срещу правителството го нанесоха хората на Радев в Конституционния съд. Те вкараха още една партия в парламента, с което смъкнаха мнозинството зад кабинета до санитарния минимум. Ако някой смята, че тези събития не са координирана атака оглавена от президента, той много се лъже!

Румен Радев е в дъното и на скандалния договор с Боташ. Фактите са добре известни, затова ще ги съкратя до най-същественото. 

Договорът с Боташ беше сключен от служебното правителство с премиер Гълъб Донев. Този договор предполага, че Булгаргаз си купува капацитет за пренос по турската газопреносна мрежа, като плаща за това по 1 милион лева на ден, дори ако не пренася никакъв газ. Договорът е за 13 години и предвижда цялата дължима сума от 2.5 милиарда долара да се изплати наведнъж, ако българската страна прекрати договора предсрочно. В момента България не внася газ и не използва турската газопреносна мрежа. По тази причина Булгаргаз е спряла плащанията и е натрупала задължения за над 270 милиона лева. Те обаче са дължими и всеки ден се увеличават с 1 милион лева.

По същия договор Боташ активно използва половината капацитет на българската тръба, по която получавахме по-рано газ през Украйна. След Турски поток тази тръба остана празна и турците прекарват през нея свой газ за Румъния и дори снабдяват български потребители, конкурирайки монополиста Булгаргаз на българска територия. Така Боташ не само изнася руски газ, заобикаляйки европейските санкции срещу Газпром, но и се намества на балканския пазар за наша сметка. Транзитните такси за турците по този договор са десетки пъти по-ниски от тези, които Булгаргаз плаща за пренос по турската газопреносна мрежа. Финансовата и икономическата вреди за България са огромни и необратими. Всички опити за преразглеждане на договорката срещат категоричен отказ от турската страна, а експертите са единодушни, че 

този договор е написан от Газпром в Истанбул, 

а в София са го подписали дори без да го прочетат. 

За съжаление самият договор е издържан юридически и не може да бъде атакуван в арбитражен съд. Освен това прокуратурата няма да открие престъпление, освен ако някой от групичката подписали не си е затворил очите за неизгодните клаузи срещу заплащане. То обаче едва ли е било публично и със сигурност няма да излезе наяве. Много трудно ще се докаже и договорка между подписалите договора – такава, че те да бъдат обявени за организирана престъпна група. 

Такова отношение към един междудържавен договор обаче може и трябва да се тълкува като национално предателство. Има персонално отговорни за това – тогавашният министър на енергетиката Росен Христов, шефът на Булгаргаз Деница Златева, шефът на Булгартрансгаз Николай Малинов, премиерът Гълъб Донев, и самият Румен Радев, който беше принципал на цялото правителство и носи политическата отговорност за него.

Освен руския контекст и участието на Румен Радев, между вота на недоверие и договора с Боташ има и трета връзка - войната между президента и Бойко Борисов. Тя не е приключила и вероятно няма да приключи до президентските избори. Без съмнение Борисов прие като провал вкарването на партия Величие в парламента и намаленото си парламентарно мнозинство. Той веднага разпозна дългата ръка на президента в Конституционния съд, а зад това и 

руския интерес да ни блокират за еврозоната

 Ето защо вече няколко пъти пита журналистките с микрофоните защо нищо не пишат за газовия договор с турската компания Боташ. Журналистките естествено мълчат, а Борисов се задоволява само с намеци, докато отлично знае какъв е редът: фактите около този договор трябва да се кажат пред специална комисия в парламента. Тя може да потърси политическа отговорност от президента с искане за импийчмънт, а в мотивите могат да се добавят не само договора с Боташ, но и всичките опити на Радев да облагодетелства Москва. Отдавна е ясно, че той е злонамерен и проруски президент, който работи по указания от Кремъл. Прави го съзнателно и методично вече втори мандат и намеци пред журналистките няма да го спрат. Начинът е само един – отстраняване. Защо Борисов не смее да поиска импийчмънт, въпреки че войната му с Радев пак се разгаря?

Едната възможна версия е, че той предпочита да се надлъгва с Радев, вместо да воюва с него докрай. Намеците, интригите и подмолните игри са предпочитаното оръжие от Борисов и това е добре известно отдавна. Той не обича битките и крайните решения.

Втората версия е, че въпреки голямото мнозинство за членството ни в еврозоната, стабилно мнозинство от партии срещу евразийския проект Румен Радев няма.

Възраждане и БСП е ясно защо крепят президента – те имат връзка по руска линия с него. МЕЧ и Величие са свързани с олигархични кръгове около Радев и силно се влияят от неговите настроения. ИТН отдавна действа като президентска партия, а приятелските връзки на Радев с Трифонов са само за прикритие. От ПП не забравят кой ги вкара в политиката и защо, а сигурно и видеозаписите, които Радев има, говорят за нелицеприятни зависимости на Киро и Асен от него. Дори ДБ са в капана на двуличието - те го преизбраха за втори мандат, а сега минават за негови противници по руска линия, макар да знаеха и преди че избират руски агент за влияние. Прилича на 

шизофрения, нали

Която и от двете версии да е правилната, ние сме в ситуация, в която битката за властта се води подмолно, с намеци и дребни политически крамоли, а зад предизвестени вотове на недоверие и зад афери като тази с Боташ винаги ще надничат добре познати лица и интереси, свързани все с един и същ контекст - руския. За съжаление…