Трифоновден е православен празник в чест на свети мъченик Трифон и се отбелязва от Българската православна църква на 1 февруари по Юлианския календар. В българската традиция обаче празникът е познат и като Трифон Зарезан и продължава да се чества и на 14 февруари – дата, която съвпада с Григорианския календар.

Празникът е част от т.нар. Трифунци – цикъл от три последователни дни с дълбоко религиозно и народно значение. На 1 февруари се отбелязва Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – денят на свети Симеон. Тези дни са свързани с народни вярвания за плодородие, здраве и защита от природни бедствия.

В народната традиция Трифон Зарезан се почита като празник на лозарите и винарите, но също така и на градинарите, соколарите и кръчмарите. Обичаят „зарязване на лозята“ символизира началото на новата земеделска година и надеждата за богата реколта. Въпреки официалната църковна дата – 1 февруари, празнуването на 14 февруари остава широко разпространено в различни краища на страната.

Свети мъченик Трифон е роден около 225 година в селището Комсада, близо до град Апамия, в областта Фригия на Римската империя. Родителите му били дълбоко вярващи християни и от ранна възраст възпитали у него любов и преданост към Бога. Още като дете Трифон се отличавал с искрена вяра и благочестие, а според църковните предания по негова молитва Бог вършел чудеса.

По времето на римския император Гордиан III (238–244 г.) християните не били подлагани на гонения. В този период дъщерята на императора – Гордиана – тежко се разболяла от душевна болест. Въпреки усилията на най-добрите лечители, тя не намирала изцеление и непрекъснато повтаряла, че единственият, който може да я излекува, е Трифон. Първоначално думите ѝ били приети като част от страданието ѝ, но когато всички опити за лечение се провалили, императорът наредил да открият този младеж.

По това време свети Трифон бил едва на 17 години. Той бил доведен в Рим, където по негова молитва девойката получила изцеление. Трифон обяснил, че чудото е извършено не чрез него, а чрез живия и истинския Бог, в когото вярват християните. Това събитие направило силно впечатление и довело до обръщането на мнозина към християнската вяра.

Императорът приел случилото се с благодарност и дарил богато свети Трифон, след което го изпратил обратно в родния му край. Младият мъченик обаче не задържал нищо за себе си и раздал всичко на нуждаещите се. В народното съзнание свети Трифон остава като пазител на лозята и плодородието, а празникът в негова чест се е запазил като един от най-живите и обичани български обичаи.

На Трифоновден имен ден празнуват Трифон и Трифона.