Codex Gigas, наричан още „Дяволската библия“, не е просто един от най-големите средновековни ръкописи в света – той е текст, който обединява страх, религия, знание и окултна символика. Създаден през XIII век в Бохемия, тази колосална книга тежи около 75 килограма и се простира на над 300 пергаментови страници. Но най-запомняща се остава онази част, в която централно място заема илюстрация на Дявола – самотна, страшна и необяснима.

Според средновековната легенда, монасите от манастира Подлажице осъждат един от своите събратя на смърт чрез затваряне в килия без храна – наказание, предназначено за най-страшните предатели на вярата. За да се спаси, монахът предлага да напише най-великата книга в историята, включваща цялото знание на света. Но времето – една нощ.

Когато осъзнал, че задачата е невъзможна, той се обърнал с молитва... но не към Бога. Призовал Дявола, който му помогнал да напише ръкописа за една нощ – срещу душата му. Точно затова, твърдят някои, на страница 290 се намира зловещата фигура на Сатаната, седяща в тъмна клетка, със зловещо лице и демонични очи.

Какво съдържа Codex Gigas?

Книгата не е просто сборник. Тя включва:

• Пълната латинска Библия
• Исторически хроники, включително Chronica Boemorum
• Медицински трактати и рецепти
• Астрономически и зодиакални схеми
• Магически формули и заклинания
• Диаграми на небето и човешкото тяло

Това, което прави впечатление, е единството в почерка и стила, което предполага, че цялото съдържание е написано от един човек, независимо от огромния обем.

Изобразяването на Дявола не е обичайно за християнските ръкописи. Особено в такава изолация – без обяснение, без връзка със заобикалящия текст. Някои изследователи смятат, че това може да е знак за вътрешна борба между светлото и тъмното, за алхимичен процес, или дори за предупреждение към бъдещите поколения.

Други твърдят, че ръкописът е бил използван за церемониални или окултни ритуали, като се позовават на включените медицински и магически формули.

През XVII век Codex Gigas е отнесен като военна плячка в Швеция и днес се съхранява в Националната библиотека в Стокхолм, където може да се види дигитализирана версия. С течение на времето той се превръща в обект на легенди, изследвания и медийни спекулации.

Историци, езиковеди, криптолози и дори психолози са опитвали да дешифрират скритите послания в Codex Gigas – без успех.

Сред най-често сравняваните загадъчни ръкописи е и ръкописът на Войнич. За разлика от Codex Gigas, той не съдържа известен език – нито латински, нито някой познат диалект. До неотдавна се смяташе, че е създаден в Европа и е мистифициран тайнопис. Но през 2014 г. Артър Такър и Рексфорд Талберт откриват, че ботаническите изображения в книгата отразяват флората на Централна Америка.

Сравнения с ацтекския кодекс Cruz-Badianus показват визуални и езикови съвпадения. Изписаните под рисунките термини могат да се транслитерират като ацтекски думи, например „нохтли“ (плод на кактус). Така възниква теорията, че книгата е създадена от представител на ацтекския елит, пребиваващ в Европа, и е написана на изгубен диалект от езика науатъл.

Остава загадка как ръкопис, написан преди откриването на Америка, е могъл да съдържа знания от Новия свят – възможно е използваният пергамент да е по-стар от самото съдържание.

И Codex Gigas, и ръкописът на Войнич излизат извън рамките на обичайното. Те са огледала на човешкия стремеж към тайно знание, илюстрирани енциклопедии от друго време – или може би от други умове. Едната – предизвиква страх с фигурата на Дявола. Другата – обърква разума със своето мълчаливо, неразчетено съдържание.