Европейската комисия е изпратила писмо до България, в което изразява опасенията си по отношение на режима за предоставяне на гражданство срещу инвестиции.
Брюксел иска от София допълнителни подробности за това. Българското правителство разполага с един месец, за да отговори на писмото с искане за допълнителна информация, след което Комисията ще вземе решение относно следващите стъпки, съобщи БНТ.
Днес Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Кипър и Малта във връзка с техните схеми за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, наричани още схеми за "златен паспорт".
Комисията счита, че предоставянето на гражданството на тези държави членки, а оттам и на гражданството на Съюза, в замяна на предварително определено плащане или инвестиция и без действителна връзка със съответните страни, не е съвместимо с принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Това също така подкопава целостта на статута на гражданството на Съюза, предвиден в член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Поради естеството на това гражданство подобни схеми имат последици за Съюза като цяло. Когато една държава членка предостави гражданство, съответното лице автоматично става гражданин на ЕС и се ползва от всички права, свързани с този статут, като например правото на свободно движение, пребиваване и работа в рамките на ЕС или правото да гласува на общински избори, както и на избори за Европейски парламент.
В резултат на това последиците от схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции не са нито ограничени до държавите членки, които ги прилагат, нито са неутрални по отношение на други държави членки и ЕС като цяло.
Комисията счита, че предоставянето на гражданство на Съюза за предварително определени плащания или инвестиции без действителна връзка със съответните държави членки подкопава същността на гражданството на Съюза.
Схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции позволяват на съответното лице да получи ново гражданство въз основа единствено на плащане или инвестиции. Тези схеми се различават от схемите за предоставяне на право на пребиваване срещу инвестиции ("златна виза"), които позволяват на граждани на трети държави, при спазване на определени условия, да получат разрешение за пребиваване в държава от ЕС.
Условията за придобиване и отнемане на национално гражданство са уредени от националното право на всяка държава членка при надлежно зачитане на правото на ЕС. Тъй като гражданството на дадена държава членка е единственото предварително условие за гражданството на Съюза и достъпа до правата, предоставени от Договорите, Комисията следи отблизо схемите за инвеститори, предоставящи гражданство на държавите членки.
Комисията често е изразявала сериозни опасения относно схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и някои рискове, които са присъщи на тези схеми.
Както се посочва в доклада на Комисията от януари 2019 г., тези рискове са свързани по-специално със сигурността, изпирането на пари, отклонението от данъчно облагане и корупцията и Комисията наблюдава по-широки въпроси, свързани със спазването на правото на ЕС, повдигнати от схемите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции.
През април 2020 г. Комисията изпрати писмо до съответните държави членки, в което изложи опасенията си и поиска допълнителна информация относно схемите.
В резолюция, приета на 10 юли 2020 г., Европейският парламент отново призова държавите членки да премахнат възможно най-скоро всички съществуващи схеми за гражданство срещу инвестиции или пребиваване срещу инвестиции. Както заяви председателят Фон дер Лайен в речта си за състоянието на Съюза от 16 септември 2020 г., "Европейските ценности не са за продан".
Още от Свят
Румъния избира президент
Кандидатите за президентския пост са 13
Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството
Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност
Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни
Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.