Възниква въпросът: може ли всеки грандоман, който има излишни кинти, да си плати и да чучне свой паметник на обществено място, без обществено обсъждане и без разрешение на столичната управа?
Стоян Денчев, ректорът на УниБИТ, си издигнал собствен паметник в двора на собствения университет. Приживе – с това се нареди до комунистическите вождове от миналото. Тогава още живите партийни вождове Цола Драгойчева и Тодор Живков си откриха паметници по родните места. Живков зарадва с бюст и съветския си таваришч Брежнев в Княжеската градина, откри го тържествено в негово присъствие, но го прибраха тихомълком през нощта, когато в Съюза започна „перестройката”.
Сегашният деец – жив паметник, Стоян Денчев, не е известен с комунистическата си дейност, а с агентурната. Сътрудничил на ДС,
писал доноси под псевдонима Симеонов
След 1990 става един от основателите на групировката „Мултигруп”, съратник на Илия Павлов и на полковник Димитър Иванов от Шесто, наричан Митьо Гестапото. После Денчев оглавява Библиотекарския институт, като се огражда с пенсионирани милиционери, за да го превърне в резерват на „куки” от ДС, ДАНС и ДПС. С това лепна на университета си етикета
„библиотекарско-сарайска” групировка
Отдавна се знае, че ченгетата около бившата Мултигруп срам нямат. Не се посвениха даже да приватизират името на големия ни държавник Стефан Стамболов и да си връчват всяка година награда на негово име. С награда „Стамболов” се кичи и Стоян Денчев, като интересното е, че са му я връчили, когато е бил и член на журито. Тоест, гласувал е за себе си.
Такъв човек наистина заслужава паметник – на дебелоочието.
Но сегашната скулптура се нарича „Професорът”. Денчев е изобразен не като писател на доноси, а като читател – той е седнал с книга в ръка. На книгата се чете и името на автора, френския философ Монтен, написал „Опити”, на френски – „Есета”. За да се досетим, че и връзката на Денчев с Монтен не е случайна, а е „опит” (есе) на бившето ДС да се издигне от милиционерската до по-сложната философия.
Да оставим кича, който този паметник навява отвсякъде. Покрай него възниква въпросът: може ли всеки грандоман, който има излишни кинти, да си плати и да чучне свой паметник на обществено място, без обществено обсъждане и без разрешение на столичната управа? Ако много държи на лика си нескромен, нека да си го вдигне в двора на вилата, а не в двора на български университет. Защото го превръща в
разграден за морала двор
Този паметен „опит” (есе) на Денчев, бивше ДС, може да вдъхнови и колегите му „мултаци” Митьо Гестапото, Николай Вълканов или Вежди Рашидов. Вдигнат ли си и те паметници, това ще е обобщена композиция на целия ни преход: „Ние победихме!”
Почти като в творбата на скулптура Иван Лазаров.
Още от Хляб и пасти
Паметта за Белене е гаранция властта да не похити свободата на обществото
Ако ни се случи, като граждани да забравим ценността на Свободата, то спомена за зловещия остров Персин винаги ще отрезвява от залитанията ни
Заплахите от руската агресия и кривите сметки на Кремъл
Искаше разделена Европа, получи превъоръжен съюз: Как Путин се превърна в най-добрия катализатор за новата военна архитектура от Ламанша до Черно море
Как българското офицерство "се завърна" във висшия ешалон на националната ни политика
Днес то е превърнато от Кремъл в инструмент за засилване на цялостния стратегически и олигархичен контрол на Москва върху българската държава и българския национален живот