Есе на бившето ДС

Михал Мишковед, „Стършел“ 

Стоян Денчев, ректорът на УниБИТ, си издигнал собствен паметник в двора на собствения университет. Приживе – с това се нареди до комунистическите вождове от миналото. Тогава още живите партийни вождове  Цола Драгойчева и  Тодор Живков си откриха паметници по родните места. Живков зарадва с бюст и съветския си таваришч Брежнев в Княжеската градина, откри го тържествено в негово присъствие,  но го прибраха тихомълком през нощта,  когато в Съюза започна „перестройката”.

Сегашният деец – жив паметник, Стоян Денчев, не е известен с комунистическата си дейност, а с агентурната. Сътрудничил на ДС, 

писал доноси под псевдонима Симеонов

 След 1990  става един от основателите на групировката „Мултигруп”, съратник на Илия Павлов и на полковник Димитър Иванов от Шесто, наричан Митьо Гестапото. После Денчев оглавява Библиотекарския институт, като се огражда с пенсионирани милиционери, за да го превърне в резерват на „куки” от ДС, ДАНС и ДПС. С това лепна на университета си етикета 

„библиотекарско-сарайска” групировка

Отдавна се знае, че ченгетата около бившата Мултигруп срам нямат. Не се посвениха даже да приватизират името на големия ни държавник Стефан Стамболов и да си връчват всяка година награда  на негово име. С награда „Стамболов” се кичи и Стоян Денчев, като интересното е, че са му я връчили, когато е бил и член на журито. Тоест, гласувал е за себе си.

Такъв човек наистина заслужава паметник – на дебелоочието.

Но сегашната скулптура се нарича „Професорът”. Денчев е изобразен не като писател на доноси, а като читател – той е седнал с книга в ръка. На книгата се чете и името на автора, френския философ Монтен, написал „Опити”, на френски – „Есета”. За да се досетим, че и връзката на Денчев с Монтен не е случайна, а е „опит” (есе) на бившето ДС да се издигне от милиционерската до по-сложната философия.

Да оставим кича, който този паметник навява отвсякъде. Покрай него възниква въпросът: може ли всеки грандоман, който има излишни кинти, да си плати и да чучне свой паметник на обществено място, без обществено обсъждане и без разрешение на столичната управа? Ако много държи на лика си нескромен, нека да си го вдигне в двора на вилата, а не в двора на български университет. Защото го превръща в

 разграден за морала двор

Този паметен „опит” (есе) на Денчев, бивше ДС,  може да вдъхнови и колегите му „мултаци”  Митьо Гестапото, Николай Вълканов или Вежди Рашидов. Вдигнат ли си и те паметници, това ще е обобщена композиция на целия ни преход: „Ние  победихме!”

Почти като в творбата на скулптура Иван Лазаров.