Преди дни на официалната страница на Кремъл бе публикувана пространната статия на Владимир Путин "За историческото единство на руснаците и украинците". Тя стана повод министърът на отбраната Сергей Шойгу да издаде заповед всички руски военни задължително да изучават написаното от руския президент, пише РБК, като се позовава на източници от Министерството на отбраната.

„Заради големия брой военнослужещи в състава на руската армия и флота, имащи украински корени, родители или роднини в Украйна, статията на президента предизвикала "силен положителен отзвук", а идеята за единството на украинския и руския народи "се споделя от всички руски военни", мотивира решението си Шойгу.

Основната идея на статията на Путин е, че "майданните" власти под влиянието на Запада са възродили проекта "анти-Русия", който е започнал още през XVI век. А траещата вече 7 години „братоубийствена война“ продължава да трови „истината“, че руснаци и украинци са един народ, който е бил разделен от болшевиките.

До къде се простира пропагандата в статията на Путин и от къде започва историческата истина?

Много са опорните точки в статията на руския президент, но три от тях са особено важни за руските военни, които трябва да знаят, но и да помнят.

1.Украинският президент излъгал за конфликта в Източна Украйна. Зеленски дойде на власт през 2019 г. с предизборно обещание да донесе мир на този район, но "обещанията се оказаха лъжа".

Изминаха вече 7 години откакто избухна конфликтът между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските войници в Донбас, Източна Украйна като те придобиха особена ожесточеност в района на Донецк и Луганск. През април тази година напрежението между руските сепаратисти и украинските военни сили в региона рязко ескалира и Русия заплаши с военна намеса, високо пропагандирайки, че само така може да защитят рускоезичното население там, по-голямата част от което има руски паспорти. Това бе и претекстът за струпването на огромни военни сили на границата с Източна Украйна, което нямаше как да не предизвика реакцията както на Украйна, така е на НАТО и Запада.  
Срещу манипулативните внушения на Москва скочиха военните в Украйна, които категорично отхвърлиха обвиненията за евентуална подготовка на нападение срещу проруските сепаратистки области в източната част на страната. 

„Едно повторно завладяване на тези региони би "довело неизбежно да смъртта на голям брой цивилни граждани и до загуби сред войската, затова и не е приемливо", каза началникът на Генералния щаб Руслан Чомчак в Киев. В интервю, дадено в края на март, Чомчак заяви, че украинският президент Володимир Зеленски не би имал проблем да даде заповед за офанзива. Но сега в Киев дават предимство на дипломатическото разрешаване на конфликта. Но това струпване на огромна руска военна сила не е нищо повече от знак, че Русия, която по всякакъв начин се опитва да поддържа конфликта в Източна Украйна. И в подобна ситуация, в която Москва търси все нови и нови провокации, вместо активно да съдейства за неговото прекратяване, сам Зеленски трудно би се превърнал в миротворец, дори и с подкрепата на Запада.

Ето какво пише по тази тема немското издание  „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“:
"Досега Москва твърдеше, че струпването на нейни войски по границата с Украйна е в отговор на уж провокативните действия на украинските въоръжени сили. Вчера обаче руският министър на отбраната Сергей Шойгу изведнъж заяви, че това са военни учения в отговор на увеличеното военно присъствие на НАТО в Източна Европа. Тоест, наблюдаваме ескалация на реториката: един регионален конфликт, в който Москва – напук на фактите – и досега твърди, че не е замесена, се превръща в огнище на глобално напрежение между Русия и Запада… Само дето никой не може да каже със сигурност какво всъщност целят Путин и неговите хора. А тази несигурност прави ситуацията особено опасна."
В този контекст са и думите на секретарят на НОСИ Алексей Данилов, който заявява в интервю за Телевизия 1 + 1: „Пълна  глупост са твърденията на Кремъл, че Украйна не иска да бъде прекратена войната в Донецк, в която умират невинни украински момичета и момчета. Затова  настоявам по тази тема да се говори публично и откровено, като в интерес на Украйна е всички страни, ангажирани в конфликта и неговото решаване,  да седнат на масата на преговорите.“

2. Донбас, очевидно, просто не е нужен на Украйна, включително и защото жителите на тези територии никога няма да приемат налаган им със сила ред. Мирните споразумения, договорени в Минск, които нямат алтернатива, все още не са изпълнени.

Редица информационни агенции, близки до властта в Кремъл превърнаха наратива  „Украйна не може да изпълни споразуменията от Минск“ в пропагандна теза, позовавайки се уж на изявление на украинския секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна (NSDC) Алексий Данилов.

Извадени от контекста на това, за което говори представителят на властта в Украйна в предаването „Право на власт” по телевизия 1 + 1., тези тиражирани измислици на прокремълските медии нямат нищо общо с реалността. Както сам Данилов обяснява, Украйна няма никакви намерения да денонсира Минските споразумения. Нещо повече, в интервюто той подчертава, че трябва последователно и упорито да се работи по тяхното изпълняване, но това трудно би могло да стане, ако бъдат провеждани местни избори в присъствието на руски танкове, бронетранспортьори, руски генерали, руски офицери, които са се разположили на изконна украинска земя. Повече от очевидно е, че удобният наратив за Кремъл как Украйна отказва или не възнамерява да се съобрази с Минските споразумения, а властта умело използва за пропаганда с една единствена цел - да внушава, че Украйна не се интересува от мира в Донбас и със своята позиция играе ролята на „агресор“ в този регион. Зад подобни пропагандни и манипулативни твърдения прозира обаче нежеланието на Москва наистина да бъде решен конфликтът в Източна Украйна, преследвайки единствено своите интереси - да продължи още дълго своята доминация в тези територии и да държи в напрежение и шах управляващите в Киев, но и да шантажира Запада, който без съмнение е на страната на Украйна. А това на практика означава бламиране на Минските споразумения от страна на Русия, а не от Украйна.

3. "Истинският суверенитет на Украйна е възможен именно в партньорство с Русия" и като доказателство изтъква, че милиони руснаци и украински имат семейни връзки. Заедно винаги сме били и ще бъдем многократно по-силни и по-успели, пише Путин.

Подобни декларативни внушения от страна на руския президент не са нищо друго освен прикрити амбиции на Москва с цената на всичко да върне Украйна отново в границите на Русия. Както казва Никола Точицки, украинският посланик в ЕС, в интервю за Би Би Си, в крайна сметка Путин иска да завладее Украйна. „Възстановяването на руската империя никога няма да бъде завършено без Украйна. Това е мечтата на Путин", посочва дипломатът. 

В този дух са и думите на първия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който с патос в една своя реч заявява: „Републиките, основатели на СССР, трябва да се върнат към границите, в които са се присъединили към Съюза, а всички останали териториални придобивания са „предмет за обсъждане, преговори."

Затова и въпросите, които самият Путин задава: "Искате да създадете своя собствена държава? Моля! Но при какви условия?, звучат арогантно и нелепо в контекста на думите му, че Руската федерация признава новите геополитически реалности и помага за формирането на независима Украйна.