Франция тества X-Fire – европейският отговор на HIMARS, който може да промени артилерията на континента

Франция направи важна крачка към изграждането на собствена високоточна далекобойна ракетна артилерия, след като отбранителната компания Thales проведе първите успешни бойни изпитания на новата система X-Fire. Проектът се разглежда като един от най-амбициозните опити на Европа да намали зависимостта си от американските HIMARS и да изгради автономен капацитет за удари на голяма дистанция – нещо, което войната в Украйна превърна в стратегически приоритет за почти всички армии на НАТО.

Според информация на специализираното издание Army Recognition, тестовете са включвали реални ракетни пускове, проверка на системите за управление на огъня, стабилизация на пусковата установка и способността за бързо придвижване след стрелба – тактика, известна като “shoot-and-scoot”, която е критично важна за оцеляването на модерната артилерия на съвременното бойно поле. Именно подобна мобилност се оказа ключова в Украйна, където системите HIMARS промениха начина, по който се води контрабатарейна война и ударите по логистична инфраструктура.

X-Fire е разработвана като част от по-широката стратегия на Франция за възстановяване на суверенен капацитет за далечни удари по земни цели. Системата е монтирана върху високомобилно тактическо шаси 6x6 и е проектирана така, че да може да използва различни типове боеприпаси – от управляеми ракети до бъдещи ударни средства с още по-голям обсег. Първоначалните параметри сочат, че френската система е насочена към поразяване на цели на дистанция над 150 километра, като бъдещите версии вероятно ще достигнат значително по-големи дистанции.

Особено важно е, че архитектурата на X-Fire е създадена с идея за европейска независимост. За разлика от HIMARS, която е тясно обвързана с американската ракетна екосистема и процедурите на Вашингтон за износ и използване на боеприпаси, френската система цели да даде на Париж и потенциалните европейски партньори пълен контрол върху производството, интеграцията и модернизацията на оръжията. Това включва както ракетите, така и софтуера, комуникационните системи и бъдещите обновления.

Според Army Recognition, проектът X-Fire не е единствената френска инициатива в тази сфера. Паралелно се развива и програмата “Foudre”, зад която стои компанията Turgis & Gaillard. Макар двете системи да имат сходна стратегическа цел – изграждане на независима френска далекобойна артилерия – те представляват отделни технологични и индустриални решения. Това показва колко сериозно Франция гледа на необходимостта от собствен капацитет за дълбоки удари в условията на новата европейска реалност след началото на войната в Украйна.

Военните анализатори отдавна отбелязват, че конфликтът в Украйна е променил фундаментално ролята на ракетната артилерия. Вместо да служи единствено за поддръжка на фронтовата линия, системи като HIMARS започнаха да изпълняват стратегически задачи – унищожаване на командни центрове, складове с боеприпаси, мостове, системи за ПВО и логистични възли дълбоко зад линията на фронта. Това принуди Русия да изтегли критични инфраструктурни елементи десетки километри назад, което забави темпото на операциите и намали ефективността на артилерията.

Именно този модел се опитва да следва и Франция с X-Fire. Вместо класическа артилерия за фронтови обстрел, новата система е ориентирана към оперативни и стратегически удари с висока точност. Това включва способност за бързо преместване, цифрово управление на огъня и интеграция с командните мрежи на НАТО. Thales подчертава, че платформата е модулна и ще може да приема различни типове европейски ракети, което отваря възможност за бъдещи интеграции с крилати ракети или други високоточни оръжия.

Сравненията с американската HIMARS са неизбежни. Системата на Lockheed Martin се превърна в символ на модерната мобилна артилерия благодарение на използването ѝ в Украйна, Ирак и Сирия. HIMARS може да изстрелва управляеми ракети GMLRS с обсег над 70 километра, тактически ракети ATACMS с обсег до 300 километра, а бъдещите Precision Strike Missiles вероятно ще надхвърлят 500 километра. Освен това системата е достатъчно компактна, за да бъде транспортирана със самолет C-130 и да се разгръща изключително бързо на терен.

Французите обаче се опитват да предложат не просто копие на HIMARS, а алтернатива с различна стратегическа философия. Вместо зависимост от американски доставки и политически решения, Париж иска европейска система, върху която континентът да има пълен индустриален и оперативен контрол. Това е особено важно в момент, когато много държави в Европа започват да осъзнават, че запасите от високоточни ракети са недостатъчни за продължителен конфликт с висока интензивност.

Освен американската HIMARS, X-Fire потенциално ще се конкурира и с други модерни системи като южнокорейската Chunmoo и израелската PULS, които вече печелят интерес на международните пазари. Ако Франция успее да превърне X-Fire в напълно оперативна система, тя може да се превърне в една от първите изцяло европейски платформи за далекобойни високоточни удари, разработена специално за новите условия на война след Украйна – среда, в която мобилността, оцеляването, скоростта на реакция и ударите в дълбочина са решаващи фактори за успеха на сухопътните операции.

По информация на Army Recognition, успешните изпитания на X-Fire вече се разглеждат като важен технологичен етап в модернизацията на френската артилерия. Макар системата все още да е в демонстрационна фаза, тя ясно показва посоката, в която Европа възнамерява да се движи – към по-голяма военна автономия, собствено производство на стратегически оръжия и намаляване на критичните зависимости от външни доставчици.