Ако в командния състав на една армия разчитат само на наученото във военното училище, значи са обречени да се готвят за предишната война, казва министърът на отбраната на Азербайджан ,обобщавайки изводите от боевете за Карабах

Министърът на отбраната на Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов е назначен на поста си през 2013 г. с единствената мисия цялостно да реформира въоръжените сили и да изгради истинска професионална армия, която да постигне победа в предстоящата война с Армения.
Закир Хасанов е роден в Нахичеван, тогава в Арменската ССР. Завършва военно училище в Баку, служи в Групата съветски войски в Германия и придобива генералщабна квалификация в Академията на Генералния щаб на СССР. 

Интервю на Санан Разаев

- След победоносната война от есента на 2020 г. мнозина анализатори твърдят, че водените бойни действия и натрупаният опит позволяват да погледнем с други очи на Азербайджанската армия. Планирате ли промени след успешната Отечествена война?

- По указания на президента на Азербайджан и вържовен главнокомандващ Илхам Алиев бе създадена работна група, която приключи дейността си. Анализът започна буквално няколко дни след края на бойните действия през ноември 2020 г. 

- Според мнозина специалисти, тази война внесе нови елементи във военната наука и практика. Не можем да отминем приноса на безпилотните летателни апарати, знаменитите турски дронове с марка „Байрактар“. Какво е вашето становище за ролята на безпилотната авиация в хода на бойните действия?

- Безпилотната авиация постигна ускорено развитие и в момента изпълнява широк спектър от дейности, свързани с разузнаването, управлението на огъня, огневото поразяване и редица други моменти, които не бих искал да засегна поради секретния им характер. 

Освен дронове Азербайджанската армия използва и редица други съвременни оръжия. Просто стана така, че повечето кадри от бойното поле бяха заснемани и предавани чрез дронове, което подведе обществеността да смята, че съдбата на боя се решава предимно от безпилотни летателни апарати. Не е така. Позволете да напомня, че боевете бяха водени през есента, когато особено в планините времето е неустойчиво, има мъгли и дъждове, които препятстват използването на дронове.
Бих искал да заявя, че нашите войски успешно използваха такива съвременни противотанкови средства като израелските управляеми ракети Spike и Lahat и най-нови  авиационни бомби с лазерно насочвене (също произведени в Турция, бел. ред.). Тези и други съвременни средства нанесоха мощен удар на противника, който доста време няма да бъде в състояние да възстанови бойния си потенциал.
В хода на войната бяха унищожени 300 арменски танка, а близо 100 танка бяха взети като трофеи. След загубите на противника ще посоча 100 бойни машини на пехотата, повече от 400 артилерийски системи и около 100 системи за залпов огън „Град“.
(Според данни, разпространени от Министерството на отбраната на Азербайджан, дроновете са поразили от 50 до 70% от техниката на противника и са изиграли ключова рола за разузнаването и управлението на войските, бел. ред.). 
Сигурно знаете, че освобождаването на гр. Шуша стана кулминация и венец на нашата борба. Поради редица климатични и други причини там не успяхме да използваме безпилотни средства, но градът бе превзет на 9 ноември 2020 г. след стремителни и самостоятелни бойни действия на специални подразделения и на армейски разузнавателни батальони. 

- Готови ли сте да преосмислите досегашната си стратегия за развитието на Специалните сили?

- Длъжен съм да напомня, че поддържахме тесни контакти и изучавахме бойния опит на Турските въоръжени сили. Изводите от военните действия през последните години сочат, че някои родове войски постепенно губят актуалност. Например, големите танкови и механизирани (мотопехотни) съединения. Този извод се доказа още по-категорично на нашия театър на военните действия (ТВД), характерен с пресечени, планинско-гористи местности.

- Арменските въоръжени сили бяха засипани с обвинения, че са се готвили за някоя от предишните войни през 90-те години и са проспали цели десетилетия. Какво ще прави Азербайджанската армия, за да бъде в постоянна готовност да води война от бъдещето?

- Винаги съм смятал, че военният лидер, офицерът, е длъжен постоянно да се развива и усъвършенства, да гради у себе си чертите на онези велики предшественици, от които се учат цели поколения.
Старшият команден състав се гради от хора, които служат във войските 20, 30 дори 40 години. Ако разчитат само на наученото във военното училище или в академията, значи са обречени да се готвят за предишната война.
Но Азербайджан, командният състав и цялата Азербайджанска армия доказаха, че водят война от бъдещето: с най-модерно въоръжение, със закален и обучен команден и личен състав, с прилагане на опита от последните войни.

Дължа да подчертая ролята на Турските въоръжени сили, които постоянно ни подкрепяха в бойната и в оперативно-тактическата подготовка. Наши офицери се обучаваха и се обучават във всички военни учебни заведения на Република Турция. Както заяви президентът Алиев, интеграцията ни с Турция е на най-високо равнище и ние наистина сме един народ в две държави.
Мнозинството от нашите офицери притежават солиден боен опит от локалните конфликти в Карабах (които не са преставали през последните 26 години, докато Армения и Азербайджан водеха официални преговори с посредничеството на Русия и на ОССЕ, бел. ред.), запознати са и с бойния опит на Турските въоръжени сили в Сирия. 

- Във втората война за Карабах преките сблъсъци между войници от двете враждуващи страни бяха сведени до минимум. Директната война също отива в миналото. Какъв е вашият прочит на събитията?

- Далеч преди бойните действия президентът Алиев постави като първостепенен приоритет загубите сред личния състав да бъдат сведени до минимум. Винаги, когато приема доклади или поставя задачи на военното ръководство, президентът следи изпълнението на тази своя повеля. Ето защо заложихме на високотехнологичния, дистанционен и по-ефикасен начин за водене на бойни действия.
(Загубите на Азербайджан са 2 900 военнослужещи, докато загубите на Армения достигат повече от 4 000 души, бел. ред.). 

- Напоследък все по-често четем в новините, че политически и военни ръководители се срещат с делегации от Пакистан, а вие приемате делегации от родове войски в Пакистанската армия. Какво искаме и какво очакваме от контактите с тази държава?

- Пакистан е сред малкото страни, които заради окупацията на азербайджански земи изобщо отказаха да признаят арменската държава. Пакистанската ислямска република ни подкрепя във всички международни организации. Заедно с Турция Пакистан е сред най-верните ни приятели.

Въоръжените сили на Пакистан са изключително боеспособни и притежават огромен боен опит, особено в планинска местност. Обменяме опит в оперативната подготовка, в развитието на ВВС и във военното образование. Наши летци се обучават в Пакистан, а значителен брой пакистански пилоти на хеликоптери учат и тренират у нас. Разполагаме с мощна база за подготовката на хеликоптерни пилоти.

- Сега в Армения някои политици и военни лидери говорят за реванш. Намекват не за широкомащабна операция, а по-скоро за локални бойни действия като през 2020 г. около Товуз. Готови ли сме да предотвратим подобни опити и какъв би трябвало да бъде нашият отговор?

- Всеки път, когато Армения закупува нови оръжия, го обръща на шоу. Спомнете си покупката на руските ракети „Искандер“. Същото стана и след получаването на многоцелевите изтребители Су-30, които арменското командване не успя да използва във втората война за Карабах. Оказа се, че са купили самолети без въоръжение. Тоест, покупката на военна техника отново е била предназначена за пропагандни вътрешнополитически цели и за сплашване на Азербайджан.
Стана ясно, че през годините след първата Карабахска война военното строителство в Армения е било насочено в грешна посока. Не съм в състояние да обясня защо: поради 
икономически, политически или демографиски проблеми. Виждаше се, че дисциплината, мотивацията и осигуряването на армията куцат. 
Наблюденията и решенията ни бяха потвърдени в хода на войната.

Превод: Васил Данов