Голямата война вече не е химера, след като не знаем как точно властелинът се е събудил тази сутрин – по лице, или по задник

Димитър Попов

След атаката на Израел и САЩ срещу Иран се откроиха две новини, твърде важни за нашата част от света, особено за Европа и Запада като цяло. Едната новина без съмнение е добра, но другата е лоша новина!

Добрата е, че ударът по Иран е логично и успешно наказание за ината на аятоласите да станат ядрена сила и да влязат в клуба на свръхчовеците, които тормозят слабите и беззащитните по света, при това в името на Аллах. Иран направи фаталните грешки от 

самонадеяност и религиозен фанатизъм

Първата грешка е, че в последните години режимът обогатява уран без да допуска проверки на Международната атомна агенция, натрупвайки големи количества, използваеми само за военни цели. При това иранците са се добрали и до детонатори, използвани само за атомни бомби. „Ядрен“ Иран, в чиято конституция е записано, че Израел трябва да бъде унищожен на всяка цена като държава, няма как да не разтревожи Тел Авив и аятоласите трябваше да предвидят, че са преминали червена линия с тежки последици за тях.

Втората фатална грешка беше нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 година. Направиха го Хамас, но още на следващия ден в атаката се включиха Хизбула и хутите в Йемен. Те атакуваха координирано, а атаката беше подготвена, финансирана, военно обезпечена и одобрена публично от аятоласите в Техеран. Иранците изглежда решиха, че моментът е много подходящ, защото Нетаняху води слабо правителство, страната му е вътрешно разделена и отслабена, а военно Израел може да бъде силно обезкървен с ракетни удари и с масови бунтове в ивицата Газа. Последваха и няколко вълни от ирански балистични ракети по израелска територия – нещо безпрецедентно до този момент в Близкия Изток. 

Тези две грешки, заедно с надеждата на Иран, че Русия и Китай ще неутрализират намесата на САЩ в предстоящия конфликт с Израел, доведоха  самохвалството на Али Хаменей до нива, които трябваше да бъдат наказани. Ето защо атаката на Израел по иранска територия беше логична и очаквана, унищожаването на ядрената програма на Иран е закономерно, а участието на САЩ в тази война добива смисъл. Вашингтон по никакъв начин не би позволил Иран да се превърне в ядрена сила в Близкия Изток и да постави на карта съществуването на единствения надежден американски съюзник в този регион - Израел. Сега израелските атаки ще забавят ядрената  програма на Иран с десетилетия, което е наистина добра новина за целия свят.

Лошата новина

 е начинът, по който САЩ се включиха в тази война. След като нареди атаката срещу ядрените съоръжения във Фордо, Натанз и Исфахан без мандат нито от международни институции, нито от американския Конгрес, за Тръмп остана валидно само едно основание за нападението – че той лично така е поискал. Само 2 дни преди атаката, американският президент коментира евентуалния военен удар така: „Може да нападна Иран. Може да не искам да нападна. Никой не знае какво ще направя.“ Дали този стил на изразяване е клоунада за пред публиката или е сигнал за ментално разстройство, аз не се наемам да кажа. При Тръмп сякаш се редуват и двете. Ето ви и друг пример, написан собственоръчно от него само преди ден в социалната мрежа: „Политически не е коректно да използвам термина "смяна на режима", но ако сегашният ирански режим не е способен да направи Иран велик отново, защо да няма смяна на режима?“ Това е в същата стилистика и се превежда така: „Може повече да не нападам Иран. Мога и да сменя режима. Никой не знае какво ще направя!“ 

Проблемът е в това, че този старец с ум на петокласник има огромната власт да решава въпросите на войната и мира, а това е много лоша новина за света, в който живеем. 

Тръмп, а и Путин си представят този свят като място, където 

великите сили се договарят помежду си да тормозят слабите и малките

 както им харесва и когато им харесва. Ако един от властелините си присвои Украйна, другият може да поиска Гренландия или пък Канада. Никой не знае какво ще направи съответният „свръхчовек“, защото и той самия не знае предварително какъв точно импулс ще го удари по челото. Важното е друго: никой да не е защитен от правила и ред, а суверенитетът да зависи от това как точно властелинът се е събудил тази сутрин – по лице, или по задник. 

В такъв свят без правила няма как да бъде избегната световна война с унищожителни последици за планетата. Това поне е сигурно и е много лошата новина, която може да разчетем в начина, по който Тръмп реши да се включи във войната в Иран – без дори да уведоми американския Сенат и Конгреса, които единствени имат правото да решават въпроси за военно участие на САЩ.

Въпросът е дали оттук нататък събитията в Близкия Изток ще продължат да редуват добрите и лошите новини. 

Прогнозите никак не са оптимистични 

и засега зависят само от това докъде САЩ, Израел и Иран са готови да стигнат в своите атаки.

Нетаняху преследва две цели с операцията в Иран. Първата е да унищожи ядрената програма на аятоласите и тази цел е почти изпълнена. Повечето ядрени съоръжения на Иран са разрушени, а израелците вероятно ще открият и къде е скрит обогатения до 60% уран, който стана повод за войната. Освен това Израел унищожи голяма част от капацитета на Иран да произвежда балистични ракети, с които бяха атакувани еврейските градове. Самият Нетаняху обяви, че ядрената програма на врага е унищожена поне на 80%, което е успех за цялата операция.

Втората цел на Израел обаче е свалянето на режима в Техеран. За да стане това е нужна сухопътна военна операция като онази в Ирак срещу Садам Хюсеин, с танкове, бойни части и самолети – нещо което Израел не може да направи сам. Другата възможност е вътрешната опозиция да свали режима, като се договори с иранската армия за по – съвременна и светска военна диктатура. За да стане това обаче, трябва да бъде елиминирана републиканската гвардия. Републиканската гвардия е елитна армия, която крепи режима на аятоласите с насилие от десетилетия насам. Тя е лично предана на върховния лидер Али Хаменей и е достатъчно въоръжена, за да се противопостави на армията. Освен това в Иран липсва обединена опозиция, която може да поведе масови протести.

Единствената възможност за смяна на режима в Техеран е САЩ да го направят така, както го направиха в Ирак – с изпращане на армия в региона. Това засега изглежда напълно невъзможно по няколко причини.

Едната е, че това е обявяване на война, което не може да стане без одобрение на Конгреса. Тръмп вече наруши американската конституция, като нареди военните удари еднолично. Изпращане на армия в Персийския залив пак еднолично е напълно невъзможно и той не може да си го позволи, въпреки че се изживява като диктатор, независим от колективните органи на властта в САЩ.

Другата е, че военно нахлуване на САЩ в Иран вероятно ще затвори Ормузкия проток и ще се превърне в икономическа трагедия, а освен това война срещу държава със 100 милиона население и твърда подкрепа от целия ислямски свят, е много рисковано начинание, което нито един американски президент, дори импулсивния Тръмп, не би си позволил в този момент.

В Иран добре разбират ситуацията и са наясно с ограниченията, които има Тръмп, както и с това, че самите иранци нямат голям избор - или трябва да продължат нападенията срещу Израел и дори да атакуват американските военни бази в региона; или да се съгласят на преговори със САЩ, което ще означава пълен крах на цялата стратегия на Иран за лидерство в Близкия Изток. Засега Техеран избира първия вариант – да се бие срещу всички. Вече направиха и първата стъпка – изстреляха десет балистични ракети срещу американската база Ал Уейд в Катар, както и една ракета срещу американска база в Ирак, като обясниха, че броят на ракетите е същият като на американските бомби върху ядрените ирански съоръжения. САЩ също очакваха такова развитие -  по-рано евакуираха свои граждани от Сирия и Ирак, дори от южните окръзи на Турция, опасявайки се, че Иран може да нападне и базата в Инджирлик. 

Атаката срещу базата в Катар, където има 10 000 американски войници, не е взела жертви или ранени, но е сигнал че 

режимът в Иран няма намерение да се предава

По-нататък всичко зависи от това, дали върховния лидер Али Хаменей ще остане на власт; дали ще му стигне куражът да нареди атака и срещу други американски бази; дали Иран има скрит военен потенциал за да продължи войната с Израел по въздуха; и дали Русия и Китай ще помогнат финансово и военно на своя съюзник. 

Ако Русия и Китай се намесят под някаква форма, и ако конфликтът се затегне и продължи повече време, съседните арабски държави ще се почувстват застрашени и общата омраза към Израел и САЩ в този регион може да се окаже детонатор за истинска голяма война не само в Близкия Изток.