Днес се навършват 82 години от рождението на Георги Аспарухов – Гунди, човекът, който не просто игра футбол, а превърна играта в изкуство. За левскарите той е икона. За останалите – олицетворение на благородството в спорта. За всички българи – легенда, която не остарява.

Роден на 4 май 1943 година в София, Гунди започва своята футболна кариера в юношеския отбор на „Левски“. На 17 дебютира в мъжкия тим, а бързо след това и в националния отбор. Играл е още и за „Ботев“ (Пловдив), където оставя ярка следа с головете и спортното си поведение.

В националния тим Аспарухов записва 50 мача и вкарва 19 гола, сред които и знаменитото попадение срещу тогавашния световен шампион Англия на митичния "Уембли" през декември 1968 г. Умението му да бележи с финес, а не със сила, спечелва сърцата не само у нас, но и в чужбина – италианските грандове „Милан“ и „Ювентус“ се борят за подписа му, но той отказва: „Има една страна, за която бих умрял – България. И един отбор, за който бих играл – Левски“.

Гунди участва в три световни първенства – 1962 в Чили, 1966 в Англия и 1970 в Мексико. Избран е за Футболист №1 на България за XX век в анкета през 1999 г., а феновете и до днес пеят песни за него, кръщават стадиони и деца с неговото име.

На 30 юни 1971 г., на път към Враца, съдбата прекъсва живота му в катастрофа край Витиня, където заедно с него загива и Никола Котков – негов съотборник и приятел. България потъва в траур. На погребението му се стичат над 500 000 души – най-голямото в историята на страната.

Георги Аспарухов не е просто голмайстор. Той е явление – симбиоза между талант, морал и човечност. Умението му да остане чист в една трудна епоха го превръща в нещо повече от футболист – в символ на надежда и мечта за едно по-добро лице на спорта и на самата България.