За мнозина на Запад идеята в ЕС да бъдат приети шест балкански страни звучи като виц извън добрия вкус. Ширеща се корупция, мафиотски структури, наркополета, непримирими етно-исторически спорове. Трябва ли този хаос да бъде част от клуба на богатите? „Да“, категоричен е Гюнтер Ферхойген. Разбира се, не безусловно.

„Ако на Запад искате със сигурност да загубите избори, вкарайте темата за разширяването в дневния си ред.“ Думите са на Гюнтер Ферхойген, чието име в България все още се помни добре. Дългогодишният комисар по разширяването водеше преговорите със страните от Източна Европа, в т.ч. и с България.

В специално интервю за БНР Гюнтер Ферхойген - комисар по разширяването в периода 1999-2004 г. и комисар за предприемачество и индустрия 2004-2010 г., призна, че вина за скептичното отношение към приемането на нови членове носи и самият ЕС.

„Много добре си спомням, кога и как предложихме на страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС. Това беше през лятото на 1999 г. в Кьолн. Оттогава минаха 20 години, а ние не сме в състояние да кажем, дали и кога тези държави могат да станат част от общността. Това е отчайващо“, каза той.

„Можем дълго да говорим за това защо разширяването на ЕС се превърна в толкова непопулярна тема. Но със сигурност една от причините е, че успехът на петата вълна, част от която е и България, не беше достатъчно рекламиран. От друга страна обаче напредъкът в страните-кандидатки не е задоволителен. Това трябва да е пределно ясно“, добави Ферхойген.

Според него Урсула фон дер Лайен има много добра представа какви трябва да са стратегическите приоритети на общността.

„Надявам се, че тя ще осъзнае колко важно е приемането на страните от Западните Балкани за бъдещето на Европа“, смята Ферхойген.

„Говорим за стабилността в целия регион на Балканите - както политическа, така и икономическа. Това е от стратегическо значение за Евросъюза. Не по-различно беше и при приемането на България и Румъния. Напрежението в света по-скоро се увеличава, вместо да спада. Изправени сме пред огромни предизвикателства, които Европа може да реши, само ако излезе на световната политическа сцена като силен и единен играч. Но преди това трябва да решим проблемите в собствения си двор“, каза той.