Хари Харалампиев

В своето прочуто писмо до генерал Х., публикувано на 10.04.1948 година във „Фигаро литерер”, човеколюбецът Сент Екзюпери, покрай всичко останало, пише: „Всеки лиризъм звучи смешно и хората отказват да бъдат събудени за какъвто и да е духовен живот. О, генерале, има само един проблем, един-единствен в света: Да върнем на хората духовния смисъл, духовните тревоги. Да направим да звучи над тях нещо, прилично на грегорянска песен”.

Тези дни, пристъпвайки прага на Пазарджишката галерия „Станислав Доспевски”, припомних си част от разтърсващото писмо на Екзюпери. И с облекчение казвам: Времето, когато то е писано, не е съизмеримо с днешното. Нашият съвременник духовно е извисен. Той се вълнува от изкуството, посещава музеи и галерии.

Преданият на изкуството художник Леон Бабачев с любов и грижовност е подредил посмъртна изложба със скулптури и рисунки, изваяни от ръцете на проф. Величко Минеков.
Творбите „Очакване”, „Поглед”, „Спартак”, „Момче със свирка”, „Лячи” и всички останали приканват към вглъбяване и тишина. 

Приживе професорът изповядваше, че скулптирането е приел като морална необходимост, като част от битието.

Какво е характерно за изкуството на проф. Минеков? От кавалетните скулптури лъха чувствена температура и ведрина.

За него материята и действието са неделимо единство. Изкуството му е в непрекъснат диалог с човека. Сътвореното разкрива неподозирани хоризонти в изваяните скулптури и рисунки.

Професорът усеща духовното богатство на пространството и за това е поданик на естетическото битие. При него въображението е доминиращо.

Изостреното чувство за композиция е превърнало всяка мисъл в творбите на професора в естетическо преживяване. Той е ярка, разпознаваема творческа индивидуалност.
Напускайки изложбената зала, стигнах до извода, че между твореца и човека Минеков няма пропаст. Той излъчва изтънченост, чужда на показната салонност. Скулптурите са живо доказателство за великолепното око за детайла и естествеността, които правят изкуството силно, изразително и темпераментно.

Посредством изложбата творецът – професор направи залата място за радост.
Неживият живописец Димитър Буюклийски напомняше приживе: „За да разбереш една картина, на първо място ти трябва сърцето. Чак след това, ще ти е нужен умът. Но винаги и двете”.

Казаното е съотносимо и към скулптурното изкуство. Перефразирайки Аполинер, ще кажа: Сърцето ми гласува за надеждата, че изкуството на проф. Величко Минеков ще пребъде.