САЩ стартираха първия си полет с американски космически кораб след близо десетилетие уповаване на руска помощ за достигане до МКС. Ерата на космическото сътрудничество между Москва и Вашингтон може би достига своя край.

През последните девет години само Русия транспортираше астронавти до Международната космическа станция (МКС). Тази ера на руско господство обаче приключи в събота, когато американската ракета Falcon 9 изстреля астронавти на борда на космическата капсула Crew Dragon в космоса. Изстрелването, което трябваше да се състои няколко дни по-рано, беше отменено поради неблагоприятни метеорологични условия.

Американската авиационна и космическа агенция НАСА не е разработила нито един космически кораб от последния полет на космическа совалка през юли 2011 г. По принцип този подход не се е променил, тъй като космическият апарат Crew Dragon е произведен от „SpaceX“, частната компания, основана от шефа на „Тесла“ Илон Мъск. Компанията запазва собствеността върху космическия кораб.

Аерокосмическият гигант „Boeing“ също иска да предприеме безпилотен космически полет преди края на годината, използвайки космическия си кораб Starliner. Той има за цел да извършва пилотирани полети през 2021 година.

Тези развития са повече от знакови за завръщането на САЩ в елитния клуб от нации, които могат да транспортират хора в космическото пространство - включващ в момента Русия и Китай; ако САЩ успеят да разработят два различни космически кораба, способни да извършат подобен подвиг, те биха поели водеща роля в неофициалната надпревара и Русия ще трябва да се изправи срещу нов конкурент.

Надеждни изстрелвания, скок в цените на полетите

Все пак Русия и САЩ не се възприемат взаимно толкова отчетливо като космически съперници. След разпадането на Съветския съюз, сътрудничеството между двете нации за пилотирани космически полети процъфтява. Американски космически совалки летяха до руската космическа станция „Мир“, а в екипажите им се включиха и руски космонавти.

След края на хилядолетието руски космически кораб с американски астронавти на борда редовно излита от космодрума „Байконур“ в Казахстан, за да отиде на МКС. Русия спечели монопола върху космическите пътувания след катастрофата на космическата совалка „Колумбия“ през 2003 г. - американската совалка се разби минути преди да кацне във Флорида, убивайки всичките седем члена на екипажа. Вследствие на това САЩ замразиха своите космически полети за две години.

След това Москва трябваше да действа като "такси" за космически пътувания доста дълго време.

„Русия не може да каже „не“, заяви пред „Дойче Веле“ Игор Маринин, член на руската академия за космически пътувания. Маринин добави, че "руският модул не може да пътува през космоса автономно" и е невъзможно да се поддържа МКС без американците.

През последните девет години е имало около 40 успешни изстрелвания на руски космически кораб "Союз" с американски астронавти на борда - средно четири пъти годишно. „Това разшири границите на руската индустрия“, каза Маринин.

Невинаги нещата вървят гладко между НАСА и руската космическа агенция „Роскосмос“, както стана ясно при инцидент през лятото на 2018 г. Капсулата на „Союз“, скачена с МКС, получи спад в налягането заради дупка, която впоследствие бе открита и запечатана. „Роскосмос“ публично обяви предположение, че дупката е акт на саботаж и нареди разследване, а руските медии разпространиха слухове, че руската космическа агенция смята американските астронавти за виновници за инцидента - твърдения, които американците отхвърлиха. По-късно НАСА заяви, че ще помогне в разследването на „Роскосмос“.

Друг много рядък инцидент се случи през октомври 2018 г., когато ускорителят на ракетата "Союз" се повреди след издигането й. Аварийната система се включи и спаси живота на руския и американския астронавти, които бяха на борда.

Капсулата „Союз“ може да превозва до трима души и с течение на времето „Роскосмос“ повиши цената на полета. Според американски източници, пътуването до МКС и обратно се е предлагало в миналото за 21 милиона долара (18,9 милиона евро). Наскоро „Роскосмос“ е поиска обаче 80 милиона долара (72,1 милиона евро). В момента руснаците и американците са се договорили само за още един полет. Той ще се състои през есента на 2020 г., като цената ще бъде 90 милиона долара (81,1 милиона евро).

МКС: Остров на сътрудничество

Политическият хлад между Москва и Вашингтон, предизвикан от анексията на Крим през 2014 г., засегна всички аспекти на двустранните отношения - с изключение на сътрудничеството, свързано с МКС програмата. Само веднъж, през пролетта на 2014 г., тогавашният вицепремиер и настоящ шеф на „Роскосмос“ Дмитрий Рогозин предупреди САЩ, че транспортирането на астронавти до МКС може да бъде прекратено.

Тази заплаха обаче е минало. В неотдавнашен видеочат с екипажа на МКС руският президент Владимир Путин похвали "ефикасното партньорство" между Русия и САЩ.

„Имаме пълно разбирателство с американците“, потвърди Маринин, като добави, че това е вярно само по отношение на космическите пътувания, а не по отношение на търговското и военното използване на космическото пространство.

Конкуренцията, свързана с търговските мисии, се увеличи. Например SpaceX постави Русия под значителен натиск в областта на сателитните изстрелвания. И Русия, и САЩ обаче напредват по отношение на военните космически технологии.

С изключение на пилотираните полети, руските космически пътувания отдавна са в по-слаба позиция от американските. Руският монопол даде възможност да се скрие този факт, заяви пред ДВ експертът по космически пътувания Андрей Йонин.

„Последната завеса, която скриваше загубата на мотивация и изостаналата технология, вече се повдига“, каза Йонин. "Правителството ще разбере, че царят е без дрехи." Експертът оценява, че Русия ще изостане доста бързо, предимно в сравнение със SpaceX. Йонин също се надява, че тази нова конкуренция ще принуди руското правителство да се възползва от съществуващите възможности за реформиране на „Роскосмос“.

Кой ще заеме американските места в космическия кораб „Союз“?

След полета на Crew Dragon, САЩ вероятно ще намалят сътрудничеството си с Русия в областта на космическите пилотирани пътувания. Според Маринин, новите американски капсули предлагат място за два пъти повече пътници и са по-модерни и по-удобни от тези на руските им колеги, чиято конструкция все още се основава на технически решения от 60-те години.

Но Маринин вярва, че космическите кораби "Союз" имат едно предимство, което може да продължи още няколко години: тяхната надеждност, доказала се в продължение на десетилетия.

Операциите на МКС гарантирано ще продължат до 2024 г. Дотогава НАСА все повече ще престане да зависи от помощта на Русия за изпращане на астронавти в космоса. Това от своя страна би освободило капацитет за европейците и космическите туристи. Русия вече обяви, че ще възобнови транспортирането на частни лица в космоса през 2021 г. Маринин също така очаква допълнителни капацитети да бъдат отделени за разработването на новия космически кораб „Орел“, чийто тестови полет е планиран за 2023 година.

Стъпка назад в космическите изследвания?

Като цяло ерата на близкото сътрудничество на Москва и Вашингтон в областта на космическите изследвания изглежда приключва. САЩ възнамеряват отново да пътуват до Луната – цел също и на Русия. Москва планира също да изгради собствена космическа станция, която да замени МКС.

Йонин предупреди, че най-голямото постижение на програмата на МКС може да бъде загубено: „безценният опит на сътрудничеството“. Връщането на нациите, които със свои сили излизат в космоса, би било крачка назад, каза той - обратно към космическата надпревара през 60-те години. 

(Източник: БГНЕС)