Анатолий Несмиян

Чжан Цзяжуй, изследовател от аналитичния център „Тайхе” в Пекин, заяви, че Китай вече е загубил близо 1 трилион юана (143,1 милиарда долара) през първото тримесечие на 2020 година, което е около 1% от БВП на страната.
Най-просто казано, след месец и половина Пекин ще съобщи, че е изгубил пари за провеждането на две олимпиади, като тази в Сочи. И ако ситуацията през второто тримесечие не започне да се стабилизира, призракът на една продължителна и изключително тежка криза ще започне осезателно да се чувства от китайската икономика. Тя все още ще може да компенсира загубата на един процент от БВП, макар и на ръба на допустимото, но ако тази загуба надхвърли 2%,това  ще 

бъде катастрофа за банковия сектор

 на КНР, който и без това вече е претоварен с лоши дългове.
Основният удар засега пада върху потребителския сектор на икономиката, което е логично: Когато половината държава е в карантина, трябва да се сбогувате с продажбите и запасите. Специалистите отчитат, че китайският експорт е силно застрашен от епидемията, и ако недай си боже той се пропука и рухне, Китай ще трябва да направи изключително труден избор в полза на мобилизационна стратегия, когато всички резерви ще бъдат преразпреде-лени  и насочени САМО в една посока: или към вътрешният пазар, или износът ще трябва да бъдат спасени. И двата варианта са изпълнени с напълно непредвидими последици, но в същото време ще бъде почти невъзможно да се осъществят и двете, даже и за Китай.

Мащабната помощ от страна на държавата,за експортния сектор на икономиката, означава неясна продължителност и доста значително влошаване на живота на населението. В също то време значителна част от икономиката, фокусирана върху вътрешното търсене, ще бъде  обхваната от рецесия, която допълнително ще влоши социалното положение на народа. Към днешна дата почти половин милиард китайци се числят към средната класа, и тази класа е изключително чувствителна към влошаването на социалния й статус и положение  Особено, ако перспективите са неизвестни: колко дълго ще продължи всичко това. На практика това означава, че Хонконг със своите протести ще се повтори във всички по-големи градове на Китай и,  особено – по източното крайбрежие, и то в по-големи мащаби.
Всъщност проблемът със средната класа в Китай непрекъснато се изостря и без короно-вирусната епидемия. Независимо от тяхната култура, традиции и цивилизационна принадлежност, хората, задоволявайки основните си житейски нужди, започват да 

искат свобода

 А това за един суперцентрализиран ултра тоталитарен Китай, само по себе си, вече е предизвикателство. Китайските власти са наясно с този проблем и затова хвърлят големи усилия по създаването на дигитален концентрационен лагер, който по мащаби превъзхожда всеки холивудски киберпънк, и бъдете сигурни, че това те не го правят за удоволствие. Не. Китайското ръководство е наясно, какво означава да имаш половин милиард латентно не-лоялни граждани, които да ти дишат във врата, образно казано, и да заплашват властта ти. Дигиталният затвор чрез персоналните компютри на по-заможните китайци, трябва да ги държи в изолация, защото по този начин те по-лесно се следят, наблюдават и контролират.
Епидемията обаче неминуемо ще направи корекции в плановете на пекинските ръководители. Ако спадът в жизнения стандарт и статута на жителите на китайските метрополиси стане реалност, тогава никакви драконовски мерки за контрол няма да спасят властта. Хората ще започнат да протестират. Естествената реакция на всяка нормална диктатура при  такива случаи е да засили още повече репресиите, но това  в крайна сметка може да доведе до нарушаване на установеното през годините статукво, а властите да изтърват контрола над милионите обикновени и недоволни от тях китайски граждани, и да се лишат от властта си над тях.

Едно е сигурно: Усилията за запазването на социалната стабилност в условията на икономически срив и преразпределението на ресурсите за спасяване на вътрешния пазар, ще загробят китайския експорт. Китай ще бъде принуден да напусне и освободи редица  чуждестранните пазари, което, разбира се, ще създаде значителни проблеми по целия свят. Водещите  в икономическо отношение  държави по света трябва спешно да развият свое  производство, което да замени евтините китайски стоки. Задачата едва ли е проста, но колкото и да е странно, разрешаването й би могло да даде тласък за растеж в най-развитите страни и региони – и на първо място - САЩ и Европа. Необходимостта от замяна на китайските стоки ще се превърне в манна небесна, защото ще  даде на Запада възможност да си възстановят редица закрити (поради китайския дъмпинг) производства и да отворят хиляди нови работни места за своите граждани. Този растеж, по всяка вероятност, няма да е екстензивен, а   интензивен, и 

 много по-технологичен

За  Русия, която по принцип е суровинен придатък на развитите западни страни, стагнацията на китайския износ и растежът на икономиките на Европа и САЩ ще се отразят слабо, почти никак. Американският пазар е затворен за нас, а европейците ще съживят своята индустрия с много по-бързи темпове и  на много по-високо ниво, отколкото съществуващата в  КНР.  Пестенето на ресурси, включително енергоспестяването, ще бъде много по-високо в Европа, отколкото в Китай, и затова едва ли е необходимо да се разчита на завишено  търсене на руски  природен  газ и нефт. Някакво нарастване, разбира се,  ще има, но то няма да е достатъчно за да компенсира загубата от нереализираните руски доставки на нефт за КНР. Освен това, конкурентните предложения от трети доставчици ще се увеличат рязко, а от опит знаем, че руските монополи, при много конкурентни условия, се чувстват неуютно.
И това не е всичко. Има още редица следствия и неблагоприятни последици, произтичащи  от китайската катастрофа. При продължаваща стагнация на икономиката в КНР 

ще рухне иранският режим,

 който досега се спасяваше единствено от контрабандните доставки на нефт за Китай. Жестоката криза ще засегне и останалите близкоизточни режими, чийто експорт на нефт и газ е ориентиран изключително към Китай. От това неминуемо ще последват катастрофални изменения в цялата близкоизточна политика, но това е отделна тема, за която трябват допълнителни данни и достоверна информация от независими източници.
В края на моя анализ ще направя извода, че прехвалената китайска мощ, дефакто, се оказа  

колос на глинени крака,

 и това мое убеждение, от ден на ден, все повече се налага.
Всички тръпнат в очакване, какви данни ще публикува Китайската Митническа Служба за резултатите от развитиета на експорта и импорта  на КНР през първите два месеца – януари и февруари на новата 2020 година.
На 7 февруари, когато китайските митнически власти трябваше да публикуват статистически данни за януари, те обявиха, че отлагат съобщаването им (без да кажат защо) с един месец. Изглежда, че нещата наистина са толкова зле, че беше решено да се вземе такова непопулярно решение, и да се забави неизбежното.
Неслучайно световните борси очакват с нетърпение въпросния доклад на Китайските Митнически Служби, за да се ориентират в обстановкта и не допуснат грешки при вземането на  съдбоносни за тях, РЕШЕНИЯ.