Газовият хъб на Борисов получи одобрението на ЕК

Газовият хъб в България, който от месеци предлага премиерът Бойко Борисов, получи одобрение от Европейската комисия, съобщава "24 часа". Освен това с европейски средства ще се финансира и изграждането на тръбопроводите, които трябва да захранват хранилището.

Интерконекторните газови връзки на България с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция са част от 195 енергийни инфраструктурни проекта, които бяха одобрени от Европейската комисия.

Тя даде зелена светлина за електроенергийните мрежи между България и Гърция и между България и Румъния, както и за интерконекторните газови връзки между България и Гърция, България и Сърбия и България и Турция.

Одобрени са и разширяването на капацитета на подземното газово хранилище “Чирен” и изграждането на газопреносна система от България до Словакия, позната като Eastring.

Брюксел утвърди списък от общо 195 проекта, известни като проекти от общ интерес. Те трябва да помогнат за укрепването на Европейския енергиен съюз и да диверсифицират енергийните източници, както и транспортните маршрути на суровините. Бюджет от 5,35 милиарда евро е заделен за трансевропейска енергийна инфраструктура от 2014 до 2020 година.

Списъкът включва 108 енергийни, 77 газови, 7 петролни и други 3 проекта за интелигентни енергийни мрежи.

Три газопровода в Югоизточна и Централна Европа попаднаха в списъка с приоритетни проекти. ЕК ги е одобрила бързо, което е рядкост, пише руският “Комерсант”. Независимо от отмяната на проекта за газопровода “Южен поток” и крайно скептичното отношение на ЕК към “Турски поток” едновременно са одобрени за приоритетни инфраструктурни проекти три газопровода. Eastring ще свързва Словакия и България, Tesla - Гърция с Австрия, както и разширяването на тръбопровода България-Румъния-Унгария-Австрия.

Статутът на приоритетен европейски инфраструктурен проект дава право за привличане на средства от фондовете на ЕС. Проектите ще се ползват с предимства - ускорени процедури за издаване на разрешителни и по-добро, по-бързо и по-опростено извършване на оценки на въздействието върху околната среда..

Интерконекторните газови връзки на България с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция са част от 195 енергийни инфраструктурни проекта, които бяха одобрени от Европейската комисия.

Тя даде зелена светлина за електроенергийните мрежи между България и Гърция и между България и Румъния, както и за интерконекторните газови връзки между България и Гърция, България и Сърбия и България и Турция.

Одобрени са и разширяването на капацитета на подземното газово хранилище “Чирен” и изграждането на газопреносна система от България до Словакия, позната като Eastring.

Брюксел утвърди списък от общо 195 проекта, известни като проекти от общ интерес. Те трябва да помогнат за укрепването на Европейския енергиен съюз и да диверсифицират енергийните източници, както и транспортните маршрути на суровините. Бюджет от 5,35 милиарда евро е заделен за трансевропейска енергийна инфраструктура от 2014 до 2020 година.

Списъкът включва 108 енергийни, 77 газови, 7 петролни и други 3 проекта за интелигентни енергийни мрежи.

Три газопровода в Югоизточна и Централна Европа попаднаха в списъка с приоритетни проекти. ЕК ги е одобрила бързо, което е рядкост, пише руският “Комерсант”. Независимо от отмяната на проекта за газопровода “Южен поток” и крайно скептичното отношение на ЕК към “Турски поток” едновременно са одобрени за приоритетни инфраструктурни проекти три газопровода. Eastring ще свързва Словакия и България, Tesla - Гърция с Австрия, както и разширяването на тръбопровода България-Румъния-Унгария-Австрия.

Статутът на приоритетен европейски инфраструктурен проект дава право за привличане на средства от фондовете на ЕС. Проектите ще се ползват с предимства - ускорени процедури за издаване на разрешителни и по-добро, по-бързо и по-опростено извършване на оценки на въздействието върху околната среда.