„Перничани свикнаха с водния режим, даже се шегуваме, че тъкмо хептен ще свикнем и ще вземат да го отменят“, казва жител на града. Обнадеждаващите резултати за нивото на язовир „Студена“ карат хората да мислят, че водният режим скоро може да се превърне в неприятен спомен.
Изместването на една тема от друга и на един скандал от друг за културния антрополог проф. Ивайло Дичев е „новата форма на господство над народите“ и не е само български феномен всяка следваща новина да „гони“ предишната.„Непрекъснато ни се поднасят някакви шокиращи, „вълнуващи“, възмутителни и т.н. факти, които ни карат да забравим предните. Сега говорите за коронавируса, но сме на път да го „забравим“ заради мигрантските потоци, които се събраха около границите. То не беше Истанбулска конвенция, то не беше „норвежците ще ни вземат децата“, конспиративни теории около свинската чума..."
Тази форма на пропаганда замества по-старата от времето на комунизма, „където ни се повтаря едно и също до оглупяване от монополизирани медии“, посочи Ивайло Дичев в предаването "Хоризонт до обед".
Има изследвания, които показват, че колкото по-емоционално натоварен е един пост в социалните мрежи, толкова по-голям е шансът той да бъде споделян. „И обратно – нещо рационално, спокойно, обмислено не е много интересно. Ние сме жертва на собственото си любопитство, на собствената си емоция. Хващаме се в този капан непрекъснато и забравяме това, което е било вчера. В случая с Перник – тотално забравихме какво стана там. Един министър стои в затвора – не разбрахме какво става с него. Вече съвсем други са сюжетите.“
Проф. Дичев смята, че от една страна това е политика и пропаганда на управляващите, но от друга страна ние самите имаме вина. „И мисля, че трябва да проведем една много тежка битка за паметта – да помним нещата, да задържаме вниманието си върху един и същи обект малко по-дълго.“
В такава ситуация нищо не се довежда до край – всяка тема се подава, става интересна, арестуват някого, след което започват други неща и вниманието се измества, подчерта Дичев.
„Вторият момент е в това, че ние сме непрекъснато недоволни и нещастни. Ние сме все по-нещастно общество, макар че живеем много добре. В историята си никога не сме били по-богати, по-демократични. Затова пък никога не сме били толкова нещастни. Защо? Защото непрекъснато подклаждат нашите страхове, нашите недоволства, нашите възмущения с тези пропагандни неща.“
Пазарът на вниманието стана изключително конкурентен. „В публичното поле се появиха много състезатели, които се опитват да се борят за нашето внимание. В този процес роля има демократизирането на обществото, но от друга страна и новите технологии, които позволяват пред нас мигновено, безплатно да има огромно количество информация, огромно количество дразнения.“
Няма критичност в осмислянето на информацията, защото няма и авторитети. Старите авторитети на науката, на сериозната журналистика, на църквата биват непрекъснато подкопавани, отбеляза още проф. Ивайло Дичев.„Това подкопаване на доверието е много опасно развитие – върнаха се всевъзможни суеверия, религиозни възгледи, които мислехме, че са отдавна забравени. Нелепи, странни идеи. И не само у нас. Вижте какво прави Тръмп, какво прави Ердоган в Турция. Първата мишена на такива нови управници – именно тези авторитети, които доскоро крепяха стабилността на обществото: съдиите, журналистите, учените. Проблемът е много сериозен. Става дума за съдбата на демокрацията, за начина, по който ни управляват, как функционира тази нова пропаганда.“
Коментари (0)