Вече се знае, че когато се стигне до апаратна вентилация при инфектиран от коронавирус, в по-голямата част от случаите краят е летален. Учени от няколко страни обаче са обединили сили и вече дават надежда за най-тежко болните. В момента те работят върху лечение със стволови клетки, извлечени от плацента или пъпна връв.
88% от хората, които се нуждаят от апаратна вентилация заради коронавирус, умират. Това показва проучване на Американската медицинска асоциация, проведено сред пациенти в Ню Йорк. Както в Съединените щати, така и в Европа, лекарите са единодушни - когато се стигне до този стадий на болестта, те не могат да направят почти нищо.
Притисната до ъгъла, сега науката трябва да бъде по-експедитивна от всякога. Д-р Лесли-Ан Мартин е съосновател и главен научен директор на компания за съхранение на стволови клетки в Англия. Като експерт й прави силно впечатление експеримент на учени в Израел.
"На 30 март са започнали тестване върху шестима много болни пациенти. Те са сериозни дихателни проблеми и с придружаващи усложнения – мускулна дистрофия, бъбречна недостатъчност. Били в критично състояние. За тях не е имало друг начин, по който да бъдат лекувани. Достигнат е бил краят на наличните терапии за тях", разказва тя.
Лекарите започнали да ги третират с интрамускулно инжектиране с мезенхимни стволови клетки. След седмица изследвали тези пациенти, за да проследят възстановяването им.
"И шестимата са оцелели. четирима от тях имат значително подобрение – дишат много по-лесно самостоятелно. Двама са имали и сърдечно-съдови заболявания, и бъбречна недостатъчност - те също са показали подобрение в клиничните параметри. Това се счита за 100% успех. Ние обаче не можем да сме сигурни дали такова лечение е наистина приложимо, докато не видим данни от по-широко проучване", каза още д-р Мартин.
А как мезенхимните стволови клетки от плацентата и от тъканите на пъпната връв действат срещу COVID-19? Всъщност те не атакуват директно инфекцията, а контролират имунната система. Именно тя е натоварена със задачата да се пребори с вируса. Д-р Мартин обяснява, че при атаката имунната система стига до свърхреакция и се получава така наречената цитокинова буря.
Ценността на стволовите клетки е, че веднъж инжектирани в организма, те могат да се превръщат в друг тип клетки, според нуждите на тялото. В случая ролята на мезенхимните стволови клетки е да потушат цитокинова бурята, за да се върне нормалното дишане на пациента.
На този етап не са открити странични ефекти и не се наблюдава токсична дейност. Има два начина за инжектиране на клетките в тялото - мускулно в рамото или венозно, за да отидат директно в дробовете. Стволовите клетки имат едно много важно свойство – да се мултиплицират.
Клетките се взимат от майки–донори на доброволен принцип. Проф. Доброслав Кюркчиев наблюдава клетъчните бури в човешкия организъм от 1997 година. Той е ръководител на Лаборатория по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” и се занимава точно с мезенхимните стволови клетки от около 14 години.
По думите му чрез този метод се атакува именно цитокиновата буря, която коронавирусът предизвиква в организма. Той акцентира над това, че стволовите клетки са много видове и мезенхимните са само разновидност. За израелското проучване обаче казва, че е рано за надежда.
Мнението му напълно съвпада с това на д-р Мартин от Англия. По думите й подобни проучвания се правят в Китай, Австралия. Има група в Ирландия, които експеримент с 75 пациенти.
Междувременно американската Агенция за контрол на храните и лекарствата са съставили работна група с представители на Университета в Маями. Ще тестват 24-ма пациенти с COVID-19. Израелските учени вече имат разрешение за по-мащабно проучване със стотици, но д-р Мартин разчита повече на учените, които се занимават с търсенето на ваксина и не изключва вероятността след 5 години методът със стволовите клетки да е излишен. Защото ваксините ще са свършили своята работа.
Помага ли лечението със стволови клетки на заразени от коронавирус?
Фактор Фактор
Още от Чичо доктор
Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове
Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).
Пол Маккартни сподели тайната на дългия и здравословен живот
Музиката се споменава като една от средствата за облекчаване на симптомите при хора, страдащи от деменция
Как да облекчим болките в гърба и раменете