Христо Христов

Името на Иван Карадочев присъства в интервюто на фондация „Софийска платформа“ с „оцелелия“ Кольо Вутев, когото тя представя като бивш лагерист, престоял 42 дни в лагера край Ловеч.

Интервюто е част от проекта на „Софийска платформа“ „Истории от Белене“ (макар Вутев да няма нищо общо с лагера „Белене“), финансово подкрепян от фондация „Америка за България“.

Desebg.com вече посочи, че с интервюто с Вутев „Софийска платформа“, манипулира мащабите на убийствата в концлагера, давайки вяра без елементарна проверка на твърдението му, че за 42 дни е станал свидетел на „най-малко 500 убийства“.

Също така desebg.com доказа и друга манипулация, а именно, че по собствените твърдения на Вутев, тиражирани от неправителствената организация като достоверни също без да бъдат проверени, той е бил въдворен в лагера в периода от 17.06.1959 г. до 29.07.1959 г., което е повече от 40 дни преди лагерът да бъде създаден и в него да бъдат прехвърлени първите концлагеристи от закрития концлагер „Белене“ (около 10 септември 1959 г.).

„Софийска платформа“ твърди, че през тези общо 42 дни, през които е в лагера Кольо Вутев „става свидетел на жестоки и садистични убийства“, нищо че към този период лагерът край Ловеч изобщо не е съществувал.

Кольо Вутев „описва“ последните мигове на Иван Карадочев

Едно от описаните убийства от Кольо Вутев в интервюто на „Софийска платформа“ е това на Иван Карадочев. В твърдението си Вутев е подчертал голямата си близост с известния търговец:

„Баш кога убиха бай Иван Карадочев. Ние бяхме в една групичка. От тези пет-шест човека, Божидар, тук от Горна баня, бай Иван [Карадочев], аз и имаше още двама-трима, не мога да си спомня как се казваха. Знаехме си малките имена и повече – не. И Божидар, докато викна да се надигна, гледам бай Иван паднал и от из устата вече – кръв. Аз пристъпих да го прегърна, а той ми беше като баща. И в този момент Божидар само рече: „Батеее“… И аз дока надигна глава и видях Шахо, че [е] над главата ми.“

Приемайки за напълно достоверно разказаното от Кольо Вутев в интервюто „Софийска платформа“ е подчертала в информацията към него дори следното:

„В ръцете му е загинал бащата на Богдана Карадочева – Иван Карадочев.“

Тези непроверени твърдения (ако бяха проверени „Софийска платформа“ щеше да установи съвсем друго) обаче не са нищо повече от грозна и недостойна фалшификация на последните мигове от живота на тази известна в София публична фигура и баща на певицата Богдана Карадочева (през 1994 г. тя става един от учредителите на Фонд „Паметник на жертвите на комунизма“, издигнат през 1999 г. край НДК, който днес е известен като Мемориал на жертвите на комунистическия режим, б.а.).

Избраникът на „Софийска платформа“ изобщо не е бил в лагера,

когато Иван Карадочев е въдворен и убит

Доказателството, че тиражираното от „Софийска платформа“ твърдение е чиста проба фалшификация, се състои във факта, че интервюираният от неправителствената организация „оцелял“ Вутев изобщо не е бил в лагера, когато Иван Карадочев е въдворен, както и по време на неговото убийство.

Факт, който много лесно може да бъде проверен, ако от „Софийска платформа“, както и техните научни консултанти, си бяха направили труда да сравнят периода на престой в лагера на техния избраник Вутев и на въдворения Иван Карадочев.

Сравнението е елементарно: Вутев, по собствените му думи, е въдворен в периода 17 юни 1959 г. до 29 юли 1959 г. (с дебелата забележка, че тогава лагерът още не е съществувал, б.а.), а Иван Карадочев е въдворен… година и пет месеца по-късно – през декември 1960 г.!!!

По тази причина няма как Иван Карадочев да е „като баща“ на Кольо Вутев, няма как да са били двамата в една група, няма как Вутев да го е взел в ръцете си в последните му мигове, няма как Вутев да е станал свидетел на убийството на Карадочев, защото двамата изобщо не са се засекли в концлагера.

И всичко казано от Вутев за една от най-известните жертви в концлагера и смело тиражирано от фондация „Софийска платформа“ е лъжа и 100 процентова фалшификация на истинските събития, свързани с Иван Карадочев, разиграли се с в концлагера край Ловеч.

Истинските факти

Истинските факти са установени от Прокуратурата на въоръжените сили към Главна прокуратура по делото за лагерите край Ловеч и Скравена, образувано през 1990 г. и внесено в съда през 1993 г., на което тогава състав на Военната колегия на Върховния съд даде ход.

Важно е да се подчертае, че убийството на Иван Карадочев е едно от 14-те убийства в концлагера, които военната прокуратура успява да докаже и данните за него присъстват в обвинителния акт (убийствата са извършени в периода 12 ноември 1960 г. – 12 декември 1961 г., когато интервюираният от „Софийска платформа“ Кольо Вутев като „свидетел“ на убийството на Карадочев изобщо не е бил в лагера, б.а.).

Събраните от военната прокуратура материали бяха коректно проучени от мен, когато през 1998 г. председателят на съдебния състав по делото и зам.-председател на Върховния съд ген. Николай Чирипов ми предостави достъп до 48-те тома документи в резултат на подадено от мен заявление като съдебен репортер.

Фактите, включително и за убийството на Иван Карадочев, са описани в документалната ми книга „Секретното дело за лагерите“ (1999).

На тях българската Уикипедия се е позовала в информацията за личността на Иван Карадочев. Достъпът до тях е въпрос на два клика в Гугъл.

Същите данни, но по-подробно представени, са включени в профила за личността на Иван Карадочев в сайта ми pametbg.com, посветен на жертвите на комунистическия режим. Стига да има кой да си направи усилието да ги чете.

Достоверните данни за въдворяването на Иван Карадочев

в концлагера край Ловеч

Предложението за въдворяването на Иван Карадочев в Трудовата група – лагера край Ловеч е на Столично управление на МВР-ДС от 10 ноември 1960 г. То е издирено от Прокуратурата на въоръжените сили и е приложено в 48-те тома документация по делото за лагерите.

В него е посочено, че преди 9 септември 1944 г. Карадочев „не е членувал в политически партии, но е бил явен привърженик на фашистката власт. След тази дата остава безпартиен, като се движи изключително сред вражеска среда“.

Той е обвинен, че е извършвал частна дейност като търговец на кожухарски изделия (предимно кожени палта), която е забранена с министерско постановление през 1958 г.

Срещу него е образувано дознание по чл. 279 от НК, предвиждащо наказание поправителен труд от 6 месеца или 3 години затвор при доказване на користни цели.

„Ние считаме, че за тези деяния, които той е извършил, наказанието за него е малко“, се посочва в предложението му за въдворяване от Столичното управление на МВР-ДС за срок от 1 година.

Въдворяването на Иван Карадочев в лагера край Ловеч е утвърдено със строго поверителна заповед №60 от 19 ноември 1960 г. на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, който пряко отговаря за концлагера край Ловеч.

Свидетелства за убийството на Карадочев под клетва

Съдбата на Иван Карадочев в концлагера е изяснена от прокуратурата в резултат на свидетелски показания, дадени под клетва по делото за лагерите от бивши концлагеристи, които за разлика от интервюирания от „Софийска платформа“ Кольо Вутев, действително са били по това време в лагера и са станали очевидци на случилото се с бащата на Богдана Карадочева.

Държавното обвинение документално установява, че Иван Карадочев е въдворен в концлагера на 8 декември 1960 г., а 15 дни по-късно е убит.

Офицерът по линия на Държавна сигурност в концлагера Николай Газдов е първият, който се нахвърля срещу Иван Карадочев с викове, че е „частник“.

Оцелелият лагерист Кръстьо Николов описва съдбата на Иван Карадочев в показанията си пред Прокуратурата на въоръжените сили по делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена така:

„Димитър Цветков [един от бригадирите биячи] уби Иван Карадочев. На плаца видях как Цветков го бие. Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата го довърши.“

Друг оцелял лагерист, Тодор Минков, допълва в показанията си: „Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой.“

В акт за смърт №69 на името на Карадочев срещу дата на смъртта е записано 23 декември 1960 г., а като причина е посочена диагнозата диабет.

Фактите за убийството на Карадочев, приети от прокуратурата

За убийството на Иван Карадочев прокуратурата приема следните обстоятелства:

„През декември 1960 г. по нареждане на Газдов и Горанов [Цвятко Горанов, началник-обект в лагера] в продължение на няколко дни на обект наказателна кариера бил бит лагеристът Иван Минков Карадочев от София, настанен в Трудовата група – Ловеч на 8 декември 1960 г. с обвинение, че е частник кожухар. Побоя на същия на обекта с тояги нанасяли лично Горанов и ръководените от него обвиняеми Газдов, бригадирите Узукчиев, Цветков, Благой Гайтански и Слави Гальов от село Бороново, Дупнишка община, понастоящем психично болен и живущ в село Дебнево, Ловешка област.

Със сериозни телесни увреждания Карадочев бил захвърлен в бараката, където вследствие на нараняванията на 23 декември 1960 г. починал. В акта за смърт по нареждане била вписана невярна диагноза, че починал от захарна болест.

Главните обстоятелства се установяват от свидетелските показания на Тодор Минков, Нено Христов, Александър Златерски, Кирил Рашков, Йордан Тодоров и Никола Дафинов.“

Името на „свидетеля“ Кольо Вутев, с чийто „разказ“ „Софийска платформа“ тиражира фалшифицирането на убийството на Иван Карадочев, естествено липсва от прокурорските материали, защото той не е бил в лагера по това време и няма как да е достоверен свидетел на нещо, което не е видял.

Военният прокурор Венцислав Теофилов:

Някои хора нямаха никакви правдоподобни данни,

но се опитваха да блеснат

Проблемът за това, че хора като Кольо Вутев, на чиито твърдения „Софийска платформа“ и нейните научни консултанти са се доверили изцяло без да си направят труда да проверят елементарни факти, е обяснен от военния прокурор по делото за лагерите майор Венцислав Теофилов.

В единственото интервю, което той даде по случая пред мен и включено в документалната ми книга „Секретното дело за лагерите“, магистратът разясни, че се е сблъскал с хора, които са говорили неистини без да разполагат с достоверни данни за убийствата в концлагера край Ловеч. В интервюто той обяснява:

„В един момент усещаш, че водещо е онова, което е публикувано [в пресата], а не това, до което се допираш в показанията… Освен това в пресата пишеха не само тези, които имаха информация, а и хора, които нямаха никакви правдоподобни данни, но се опитваха да блеснат по някакъв начин. Просто някои се опитваха да се покажат като хора отвътре на тези неща, да се самоизтъкват“.

Случаят с Кольо Вутев е точно такъв. Той не е надежден свидетел и не е използван от държавното обвинение. Избира да разказва неща, за които след промените в пресата са говорили други бивши концлагеристи, включително и за убийството на Иван Карадочев, без да е бил изобщо свидетел. Но неговият „разказ“ е лесно оборим като фалшификат от действителни факти.

„Софийска платформа“ мълчи за фалшификацията

Дни преди настоящата публикация изпратих въпроси до изпълнителния директор на фондация „Софийска платформа“ Луиза Славкова във връзка с фалшифицирането на събития, за които интервюирания от организацията Кольо Вутев разказва и за подвеждането на онези, които ще прочетат „интервюто“ с него на сайта на организацията и чрез устройството, поставено в една от сградите на Втори обект на бившия концлагер „Белене“ към изложбата им, предизвикала неотдавна протести на редица организации заради манипулативно представени в нея факти.

Въпросите на desebg.com са следните:
1. Изборът за интервю с „оцелелия“ Кольо Вутев отново ли, както при платения агент на Държавна сигурност Никола Даскалов, включен в проекта ви като „оцелял“, е осъществен с участието на авторитетни специалисти като проф. д-р Даниела Колева, професор по устна история и изследвания на паметта в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ), проф. д.н. Момчил Методиев от Нов български университет/Института за изследване на близкото минало „Проф. Ивайло Знеполски“, Димитър Димов от НБУ/ИИБМ, както и Борислав Скочев, автор на изследването за концлагера „Белене“? Ако не, от кой/кои други лица е направен конкретно този избор?

2.Проверили ли сте достоверността на казаното от „оцелелия“ Кольо Вутев? Ако „да“ – по какъв начин?

3. Ако не е проверено казаното от „оцелелия“ по какъв начин фондацията гарантира за истинността на спомените на Кольо Вутев?

4. Ако се окаже, че факти от интервюто с „оцелелия“ г-н Вутев са неверни и нямат нищо общо с действителните събития в концлагера край Ловеч, за които той разказва, кой носи отговорност за това, че чрез включването на „оцелелия“ г-н Вутев фондация „Софийска платформа“ участва в подмяната и фалшифицирането на истината за случилото се в концлагера, както и за подвеждането и манипулирането на хората, които са „разговаряли“ с този „оцелял“, както чрез посещения на сайта ви, така и чрез изложбата, поставена на Втори обект на бившия концлагер „Белене“?

На нито един от зададените въпроси на desebg.com не получи отговор. Вероятно защото въпросите не са удобни и защото лицата, работещи в „Софийска платформа“ не са се научили да носят отговорност и търсенето и представянето на истинските факти и събития не е водещо в дейността им.