В ЕС започват подготовка за времето, когато Лукашенко ще подаде оставка

Лидерите на ЕС успяха да убедят Кипър да се съгласи със санкциите срещу властите в Беларус. Как успяха да постигнат това, какво е отношението на Турция и какво решиха на срещата на върха за отравянето на Навални пише „Дойче веле”.

Първият ден от извънредната среща на върха на ЕС завърши с пробив. След почти 10-часови преговори през нощта на 2 октомври държавните и правителствени ръководители на държавите от Евросъюза успяха да преодолеят блокирането на санкциите срещу властите в Беларус. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че санкциите срещу 40 беларуски служители влизат в сила още същия ден. Лидерите на държавите от ЕС осъдиха и отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, но засега не се говори за санкции в тази връзка.
Брюксел все още се надява да постигне диалог с Минск. За необходимостта от въвеждането на санкции заради фалшифицираните резултати от президентските избори на 9 август в Беларус и заради репресиите срещу протестиращите държавите от Евросъюза се договориха още през август. Окончателното решение за ограничителните мерки, обаче, беше блокирано от Кипър, който в замяна на съгласието си настояваше за санкции срещу Турция.

Съпротивата на Кипър беше сломена едва около 1 часа през нощта. Канцлерът на Германия Ангела Меркел определи в крайна сметка преговорите като „много успешни”.
„Относно Беларус съм много доволна, че най-накрая отворихме път към санкциите и на отговорните за преследването на протестиращите и опозиционерите няма да им се размине безнаказано”, допълни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Шарл Мишел съобщи, че засега санкциите не засягат президента Александър Лукашенко, чиято легитимност в качеството му на президент на Беларус ЕС не признава. Тази стъпка председателят на Европейския съвет обясни с желанието за диалог между властите и протестиращите в Беларус, включително и с посредничеството на ОССЕ. „Но ние ще следим за развитието на ситуацията”, предупреди Мишел.

Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази надежда, че санкциите ще станат допълнителен инструмент за натиск върху властите в Беларус, за да приеме Минск предложението на ОССЕ за посредничество за диалог. Според него, санкции срещу Лукашенко сега би означавало отказ от диалог. Макрон подчерта, че името на Лукашенко в санкционния списък може да бъде добавено и по-късно.

В ЕС ще започнат подготовка за времето, когато Лукашенко подаде оставка. Европейският съвет даде задача на Еврокомисията да подготви „всеобхватен план за икономическа подкрепа на демократичен Беларус”.

На срещата на върха Полша, Литва и някои други държави призоваха за изготвянето на такъв план, който да включва диалог за безвизов режим за гражданите на Беларус и инвестиции в инфраструктурата.

Извънредната среща на върха в Брюксел беше свикана заради конфликта на Кипър и Гърция с Турция, причина за която станаха залежите от газ в Източното Средиземноморие. Едва по-късно Кипър свърза санкциите срещу Беларус с тази тема. Шарл Мишел, който председателстваше срещата, дори размени дневния ред, за да започне с най-тежката тема Беларус – Турция. Първият компромисен вариант беше отхвърлен и от Гърция, и от Кипър.

Проблемът се състоеше в това, че част от държавите от ЕС и по-специално Германия, се опитват да решат конфликта по пътя на диалог. Меркел припомни, че през последните седмици вече бяха предприети положителни стъпки. В прессъобщението от срещата се уточнява, че Гърция и Турция са обявили възобновяването на консултациите за делимитацията на континенталния шелф между двете страни. Турция засега не води диалог с Кипър.

Канцлерът на Австрия Себастиан Курц направи твърдо изказване, настоявайки за санкции срещу Анкара и окончателно прекратяване на преговорите с нея за членство в ЕС.

След няколко прекъсвания и вечеря Кипър все пак се остави да бъде убеден. Меркел определи преговорите като „тежки и продължителни”, тъй като Кипър и Гърция отстояваха правата си. „Но ние искаме да дадем начало на конструктивен дневен ред с Турция. А предпоставка за това трябва да станат усилията по намаляване на напрежението”, отбеляза Меркел.

Урсула фон дер Лайен уточни, че ЕС е подготвил два „комплекта инструменти”. Първият от тях Брюксел не би желал да използва, но може да го направи „незабавно”, ако Турция реши отново да действа едностранно и да нарушава международното право. В съобщението се избягва използването на термина „санкции” срещу Анкара, но се дават за пример отделни клаузи в договора за ЕС, които предвиждат тяхното въвеждане.

„Ние искаме да използваме втория комплект инструменти в случай на конструктивни отношения с Турция, допълни Фон дер Лайен.
Основните обещания към Анкара включват разширяване на митническия съюз и улесняване на търговията между Турция и ЕС.