Как Юпитер спасява Земята от смърт още при раждането ѝ от космическия прах

Замисляли ли сте се някога защо сме на Земята? Това е благодарите на Юпитер, според ново проучване, публикувано в Science Advances, което предполага, че без газовия гигант нашата планета би била погълната от Слънцето по време на нейното формиране

Но защо Земята и другите планети от Слънчевата система са се формирали? Това е космическа загадка, която преследва човечеството от хилядолетия, пише порталът Slate.

От божествените митове до научните теории за земното сливане от XIX век, темата предизвиква бурни страсти и много въпроси.

Изследователи от Университета Райс в Тексас предложиха нова хипотеза: Юпитер е изиграл ключова роля в образуването на Земята, Меркурий, Венера и Марс. И това се случва благодарение на неочаквано движение.

Преди 4,5 милиарда години облак от газ и прах се сринал, давайки начало на Слънчевата система. Според астрофизичните модели Земята никога не би трябвало да оцелее след таова буреносно начало.

Дискът, обграждащ младото Слънце, е трябвало да предизвика феномен, наречен радиално отклонение: планетоидите – блокове с ширина един километър, от които са се образували бъдещите планети – е трябвало да претърпят силно триене с околния газ и прах. Това би ги тласнало да се движат спираловидно към Слънцето и да се разпадат.

Избегнато фатално сблъскване

За щастие, нищо от това не се е случило. Според телескопични наблюдения, проведени от Чили върху други слънчеви системи, спасението идва от Юпитер. Според учените, той се е образувал бързо. Докато нараствал, той мигрирал към вътрешността на системата, преди да направи впечатляващ обратен завой, подобно на кораб, който променя курса си.

Такова движение би пробило пролука в пръстена от прах и газ, като изолира планетите в процес на формиране. В резултат на това те са успели да се стабилизират в орбитите си, вместо да се впуснат в гибелта си.

Проучването извежда на преден план и друга интригуваща подробност: ясното разграничение между въглеродни и невъглеродни метеорити, които имат различни изотопни характеристики.

Този контраст подсказва, че те са се образували в различни области на ранната Слънчева система, се посочва в статия в New Atlas.

„Юпитер не само се превърнал в най-голямата планета, но и определя архитектурата на цялата вътрешна Слънчева система. Без него Земята, такава каквато я познаваме, вероятно не би съществувала“, обяснява Андре Изидоро, професор по науки за Земята, околната среда и планетите в Университета Райс и съавтор на проучването.