Ерик Алексиев, bulgariaanalytica.org

Първият кръг от процедурата по импийчмънт по т.нар. „Украйнагейт” привлече аудитория от 13,1 милиона зрители в Съединените щати. Макар и това да не е незначителна цифра, важно е да се отбележи, че тя е с 32 процента по-малка от 19-те милиона зрители, които гледаха показанията на Джеймс Коми по време на началния етап от процедурата по „Русиягейт”. 

Изглежда по-вероятно тази разлика в аудиторията да се дължи отчасти на умората, която американската общественост започна да изпитва от постоянното презрение, което левицата проявява към президента Тръмп и всичко, до което той се докосне. Левите представят Тръмп като въплъщение на злото. Няма съмнение, че импийчмънтът би довел до огромно компенсаторно удовлетворение в съзнанието на онези, които понесоха тежко разочарование през 2016 г. 

Въпреки това, дори ако бъде наложен импийчмънт от Камарата на представителите, е много малко вероятно контролираният от републиканците Сенат да осигури мнозинството от 2/3, необходимо за отстраняване на Тръмп от длъжност. Той ще завърши остатъка от първия си мандат, със или без импийчмънт. 

Ако на Тръмп бъде наложен импийчмънт, ситуацията става много интересна. За първи път в историята на САЩ избран президент ще бъде обект на импийчмънт през първия си мандат. Андрю Джонсън пое президентския пост след убийството на Ейбрахам Линкълн и не се кандидатира за преизбиране. Бил Клинтън и Ричард Никсън бяха във втория си мандат, когато бяха обект на импийчмънт. 

Тръмп даде да се разбере, че възнамерява да се кандидатира за преизбиране, но

импийчментът може да промени решението му 

Едно от нещата, по които има двупартийно съгласие по отношение на Тръмп е, че той мрази да губи. Демократите смятат, че импийчмънтът е най-добрият им шанс да успеят през 2020 г. Според мнозина от политическата десница, това убеждение е неоснователно. Импийчмънт, основан на предполагаемото quid pro quo по отношение на помощта за Украйна, може само да обедини базата поддръжници на президента около него. 

Точно както и с Русиягейт, и този последен акт на унижение срещу Тръмп, изразяващ се в съмнително твърдение за неправомерно поведение, е по-показателен за сегашното тежко положение на левицата, отколкото за корупция от страна на президента. След като три години се прегрупираха и използваха най-силните си оръжия, в Демократическата партия се опитват отчаяно да убедят самите себе си, че или Елизабет Уорън, или Джо Байдън е пословичната „велика личност“, която ще извади САЩ от тъмната сянка на „фашисткия режим” на Тръмп. 

Нито един от тези кандидати не притежава нещо повече от Хилари Клинтън, когато тя загуби от Тръмп през 2016 г. Левицата смята, че се нуждаят от помощ в предстоящите избори, а импийчмънтът е сърбеж, който остана, след като Русиягейт се оказа фалшификация. 

Нещата обаче са малко по-сложни този път.

Импийчмънтът за Украйнагейт всъщност има някои основателни елементи, за разлика от Русиягейт. Възможно е Тръмп да има вина във връзка с обвинението за quid pro quo. Засега няма доказателства, само изводи от преписите от телефонния му разговор с украинския президент Владимир Зеленски и оплакванията на неразкрития досега информатор – демократите направиха всичко по силите си, за да скрият самоличността му от обществото. 

Всъщност левицата отиде далеч отвъд това, което разрешават законите за защита на поверителността на личните данни, за да защитят въпросния информатор от обществото. Сега, когато самоличността му изтече, е много ясно защо. 

Ерик Сиарамела е анализатор от ЦРУ, специалист по Украйна и Русия. Неговият богат опит на замесване в събития, свързани с Белия дом, включва най-големите хитове като изтичане на необоснован слух, че Владимир Путин е успял да уволни хора в американското разузнаване, както и че е „човекът“ на Джо Байдън в отношенията с Украйна по време на собствения скандал quid pro quo на вицепрезидента. 

Неговото открито презрение към президента Тръмп, позорната му репутация в Съвета за национална сигурност и дългата история на близки отношения със семейство Байдън правят още по-забавно твърдението на левицата, че Сиарамела няма политическа мотивация. Фактът, че сега той е нает от ЦРУ, допълнително илюстрира

открития сговор между Демократическата партия и разузнавателния апарат на САЩ 

Ако някой американски гражданин все още е вярвал, че ЦРУ спазва устава си и никога не провежда операции на американска земя… Добре дошли в новата реалност. 

Говорейки за Байдън, ролята му в телефонния разговор на Тръмп с Владимир Зеленски е удобно заметена под килима. В това видео Байдън откровено се хвали, че използва quid pro quo, за да насили украинците да уволнят главния прокурор Виктор Шокин, преди да успее да приключи разследването си срещу Burisma Holdings и Хънтър Байдън. С други думи, ние имаме признание за вина и записано доказателство, че Байдън отказва помощ, докато Шокин не бъде уволнен. В случая на Тръмп имаме оплакване от очевидно предубеден апаратчик на ЦРУ и препис на телефонно обаждане, който не показва конкретно признание. 

Дори левицата знае, че този последен опит за импийчмънт е предопределен да завърши без успех. Фактът, че дори не карат информатора да свидетелства доказва,

че всичко това е шоу, а не процес

Със или без импийчмънт, Тръмп ще остане на поста си и базата му от поддръжници ще остане лоялна. Тези обвинения просто държат администрацията в застой, а на обществеността се сервират нови причини да се противопостави на Тръмп. Въпреки че това може да е ефективна стратегия за крайно левите, демократите никога не са били застрашени да загубят тези гласове. Вместо това, има вероятност голям контингент от бивши поддръжници на Тръмп или неопределили се избиратели да видят нищожността на още една сага с обвинение в корупция Тръмпгейт и да решат, че левицата заслужава да се почувства отново така, както през ноември 2016 г. Тези постоянни усилия за лов на вещици, които са проектирани, за да не се допусне администрацията да постигне каквото и да било, мотивират консервативния вот по начин, по които Twitter и кампаниите никога не биха могли. 

Независимо дали Тръмп е виновен или не, това е просто още един пример за непрекъснатото демонизиране на 45-ия президент, който е нарочен за това, че уж е направил нещо, за което всъщност има реално доказателство, че е действително извършено от левицата. Ако медиите искат да знаят за руснаците и намесата им в изборите, трябва да попитат Бил Клинтън за Борис Елцин. Ако искат да знаят за Украйна и quid pro quo, Байдън може да бъдат открит някъде по следите на кампанията му, която се срива в проучванията. Оказва се, че обвиняването на някой друг за собствените им престъпления е популярно сред избирателите на демократите.