За да продължи напред Македония македонците трябва да се изправят лице в лице с всички техни етнически дилеми и неясноти

Бих искал някой да ми отговори от къде идва тази ирационална омраза и желание да бъде изтрито общото минало на два народа, пита големият албански писател и публицист

Интервю на Анелия Димитрова

- Господин Мехмети, обясните в какво точно от Вашите думи прокуратурата на Северна Македония видя "подигравка с македонската народност"? 

- Често съм повтарял, че казвам това, което съм написал, а не това, което четат различните политически идиоти. При това аз вярвам, че в Македония е отхвърлен вербалният деликт, с който в социализма нас, албанците, ни сплашваха  и ни затваряха устите, принуждавайки ни от страх да не казваме това, което мислим, налагайки си автоцензура, която е много по-вредна от държавната цензура.

Но както и да е, нямам намерение да крия позициите си, защото знам, че този, който се страхува от собствените си мисли е мъртъв, както и този, който задушава мислите си в себе си. Което означава, че ще продължавам да повтарям същото, което съм казал и в текста, заради който бях извикан в прокуратурата.
А казах това, което и днес мисля: че без подкрепата и грижата от Белград, македонският народ се чувства като детето без майката, която го е родила, откърмила и отгледала.
А народът за който говоря не са тези милион полезни и прекрасни хора, които никой никога и за нищо не ги пита, а елитите, които има този народ, и, които решават от негово  име.

Когато става дума за елитите на македонския народ, повечето от тях аз смятам за роби на сръбската политическа памет и като такива имат най-голямо неразбирателство със самите себе си, а не с другите народи. 
Затова те са най-вредни за своя народ, защото изкривяват истината и манипулират народа с исторически неистини.
Лично аз смятам, че македонските елити, "произведени" от Белград носят най-голямата отговорност за това, че част от македонския народ и до ден днешен не е наясно с етническата си идентичност, а това е отразено и в колебанията дали са наследници на южните славяни или пък внуци на античните македонци.
И затова, не аз съм този, който злонамерено нещо си измисля, защото дори не би ми хрумнало да направя на другите, това, което не позволявам да направят на моя народ, но самите елити на македонския народ са тези, които "сезонно" променят изводите от "матичната книга на родените"  на своя народ и, в която вписват различни данни за потеклото на македонския народ.

- Подобна юридическа дефиниция не обрича ли инакомислещите в РСМ на политическо и правно преследване?

- Да ви призная искрено, аз бях объркан, когато ми казаха по каква причина ме викат в прокуратурата и, поради която ми е повдигнато обвинение. 
Знам, че в страната, в която живея има голямо количество глупост, но че лудостта може да стигне дотам, че да пазят със закон македонския народ от моите мисли, това нямаше да го повярвам, ако не ми се беше случило на мен.

Вижте, държава, която заплашва свободата на публично изразените мнения и мисли, е държава, която не трябва да съществува. 
Освен това, народ, който трябва да защити със закон от моето публично изразени позиции етническата си идентичност, тоя народ наистина има проблем, но не с мен и моето мнение, а с тези, които вярват, че народите се появяват с политически решения и, които пазят истината за миналото със закони.
За мен Македония беше и си остана политически филиал на Сърбия. 

И не само в бивша Югославия, но и днес, истините за тази държава и за тези, които живеят в нея се фабрикуват във великосръбските работилници в Белград.
Може би, затова, понякога Македония ми прилича на страна, предвождана от група пияни айдуци македонци и албанци, контролирани, обаче, и  командвани дистанционно от Белград. И затова се измислят механизми и начини да бъдат накарани да замълчат тези, които разголват истината.
И тези "неприятели", Македония ги заплашва с изфабрикувани съдебни процеси, с обвинения, или пък социално ги изолира и застрашава материалното им съществуване, с което ги принуждава да паднат до състояние, в което да се предадат по екзистенциални причини. 

Така че, и моето привикване в прокуратурата има за цел да изпрати послание към младите да затворят усти, да се страхуват свободно да изразяват мислите си и позициите си. Те знаят, че мен не могат да ме накарат да мълча, но искат да затворят устите на младите, които не мислят така, както искат тукашните политици и полицейските структури, контролирани от Белград.

Впрочем, и по времето на бивша Югославия, Македония беше място, където Белград "тестваше" всичките си антиалбански експерименти, които по-късно прилагаше в Косово. А тук, имаше такива "интелектуалци", които изграждаха кариери само с една активност и полезност, с която доказваха верността си към Белград - омразата към албанците. Така че и днешна Македония в голяма степен се гради върху "сръбската политическа памет" - да има държавни институции, които да я пазят от албанците.
Това, че в днешна Македония много неща не са се променили говори и фактът, че тук не е никакъв грях и прокуратурата не ви търси ако скандирате: "Смърт на шиптарите" или "Бугари татари" , но ви смятат за злосторник ако, без намерение да оскърбите някого, изнасяте истини, които сте прочели в историческите книги за тукашните народи.
При това, за мое щастие, аз чета на много езици, не съм ограничен само до това, което казват "нашите" и "техните" историци, а достигам до своята истина имайки предвид, че историите на тукашните народи са писани, за да подхранват самозаблудите, че ние сме най-хубавите, най-мъдрите, най-храбрите, но сме заобиколени от най-грозните, най-глупавите и най-страхливите народи?!

А в писането на такива исторически лъжи Белград е ненадминат. Особено Белград от Титово време, който не само имаше работилници за лъжливи истории, но и такива, в които се измисляха нови народи и нови езици.
Така например, тогавашен Белград искаше от нас, албанците, които живееха в бивша Югославия да създаде отделен народ, наречен "шиптари", които не са едно и също с албанците и не говорят същия език. Но, за щастие, благодарение на албанските научни и културни елити, това остана без успех.

- Казвате, че "нито албанците, нито македонците вече чувстват РСМ като своя държава". Какво провокира тази оценка? 

- Най-често, държавните интереси на Македония се идентифицират само с интересите на македонския народ, сякаш ние, останалите, не съществуваме. Така и държавните институции на Македония най-често служат само за защита на една етническа общност - тази, която нарича себе си "македонска", с което македонците си "присвояват" държавата, а останалите се чувстват като "неинституционални" граждани.
Такъв подход допринася реалната Македония, по някакъв начин, да не съществува. Вместо нея имате една имагинерна Македония, която повечето македонци си представят и харесват, и в която и земята, и небето, и въздухът трябва да носят "марката" на православието и македонизма", при това тази имагинерна Македония трябва да ги "абортира" всички немакедонци.

Значи истинската Македония – тази мултиетническата, мултикултурната и мултирелигиозната – не я "обичат" и македонците, които искат "Македония само за македонците", но не я "обичат" и албанците, които никъде не чувстват своята "Албания в Македония". 
Тоест, Македония е държава, в която всички са лоялни към своята етническа принадлежност, но не и към държавата. И оставайки всеки затворен в своята етническа истина, ние живеем всеки в своята иреална и измислена Македония.

- Обичайно смятаме, че демократизацията на една страна е необратим процес. Какво се случи със съвременна Македония? Защо Сърбия се оказа по-близка и разбираема за македонските политици и общество отколкото България? Само историческият спор ли е причината?

- Да, демократизацията е необратим процес, но зависи от това дали градите демокрация, в която двама глупаци "надгласуват" един умен или обратното. Ако вие градите общество, в което двама престъпни "надгласуват" един честен – без значение по кой път сте тръгнали, ще стигнете до вътрешно загниване на държавата. Тоест, ставате общество, което, тъй като няма потенциал да се срещне с истината за самото себе си, измисля външни и вътрешни неприятели.
Освен това, най-малкото е несериозно да се говори за демокрация в географски ширини като нашите, където хората не живеят, а преживяват с по 200 евро месечно, където една овца струва 200 евро, а един гласоподавател - 20, където един парламентарист се купува за 1 милион евро, а един гласоподавател за десетина евро, в държави, в които който открадне един хляб, за да нахрани децата си е наречен "крадец" и изпратен в затвора, а политикът, който оплячкосва народа си, е наречен "корумпиран" и се сприятелява със съдиите.

И, разбира се, не може да се говори за демократизация на Македония, когато тя е зависима от една Сърбия, на която мисли, че световните войни са свършили, но не и балканските, и затова и досега Косово е люлката на сърбизма, Босна е цветът на сръбския народ, Черна гора е "второто око" на Сърбия, а Македония - нейна южна бановина.
И всяка от тези държави Сърбия, по някакъв начин, може да дестабилизира когато поиска. Босна - чрез Република Сръбска, Черна гора - чрез сръбската православна църква, а Македония, най-лесно от всички останали, - чрез държавните институции и полицейските структури.
И Сърбия е по-близка, и по-разбираема за македонците и Македония защото те десетилетия инвестираха в лъжливите "истини" за Македония, които са дълбоко посадени в съзнанието на тукашните граждани.

От ранното си детство та до зрелостта македонецът учи сръбската истина за неприятелите на македонския народ – които винаги са албанците и българите – и за техният роден по-голям брат – сърбите. 
Белград инвестираше в културата, в медиите и тукашните политически партии, с което, по някакъв начин бетонира съзнанието, че от Белград идва всичко, което е добро за Македония, а всичко лошо - от Тирана и София.

Колко силно е мисленето, че Македония не може да си позволи да остане без "по-големия брат" – Сърбия, най-добре го доказва двойният въпрос на референдума за независимост, когато тукашните държавници, знаейки, че народът няма да приеме раздяла с Белград, питаха македонците дали искат самостоятелна Македония, но с правото за "сдружаване" с останалите членове на федеративна Югославия?!
Накратко казано, истината е, че в Македония, македонците говорят на македонски, а албанците на албански, но повечето от тях не се научиха да разсъждават на своя майчин език, ами сънуват и фантазират на сръбски.
Тоест, тукашните елити спят в Македония, но сънуват на сръбски. И затова съществува впечатлението, че единствената "идеология", която сближава тукашните македонски елити е сръбският турбо фолк. 

И, впрочем" турбо-фолкът, който сближава всички балкански пияници, в Македония е част от семейните и държавните празници.
А от друга страна, България почти не присъства в Македония. До нея и така трудно се стига. Скопие и София и досега са свързани с пътища от Втората световна война, по които не могат да се разминат две натоварени магарета, да не говорим за камиони. Но, Скопие и Белград са свързани с ж.п. линия, модерни магистрали, авиовръзки. Изглежда София все още не е схванала, че и родни братя се забравят, ако домовете им не са свързани с път, по който могат да се посещават.
Както и, струва ми се, че София забравя, че и "брачното легло" допринася за съхраняване на взаимната привързаност на един и същи народ. И затова, кажи речи, почти всяко македонско семейство има някаква семейна връзка със сърбите, а са забравени роднинските връзки с българите.

- Защо албанските интелектуалци-историци не са включени в Съвместната комисия с България? Дотолкова ли са алиенирани те от този спор? Означава ли, че гражданите на РСМ - етнически албанци не виждат интерес или значителност на този процес на изясняване на историческата истина? 

- За да се разбере отношението на тукашните албанци към спора с България, трябва да се има предвид, че те се лутат в пространството, което разделя техните желания и претенциите да обновят историческото приятелство с българския народ и силната медийна пропаганда да се докажат злодействата на българите срещу албанците по време на Втората световна война, както и танковете, които България "подари на македонците", за да спечелят войната срещу албанците.
Оттук, при тукашните албанци доминира чувството, че тези преговори с нищо не допринасят и с нищо не влияят за осветляването на вековното приятелство между българския и албанския народи, както и истината за сътрудничеството между албанските и българските революционери за освобождаване и създаване на Македония.
Отношението на тукашните албанци към българо-македонския спор трябва да се разглежда и от гледната точка на техните партии, които са коалиционни партньори във властта, които са заложници на васалното мислене, според което няма защо да се месят в проблемите, които засягат македонците, с което се самоизключват от процесите на изграждане на държава за всички и, в която всеки има принос.

Когато се анализира отношението на тукашните албански партии и интелектуалци, трябва да се има предвид, че техните позиции в голяма степен зависят от официалните Прищина и Тирана. При това не трябва да се забравя и важността в Македония на "силните хора" от Косово и Албания, които са решаващи и при действията и отношенията на тукашните албански политически партии. 

Не трябва да се забравя, че често съдбата на тукашните политически лидери зависи от официална Тирана и Прищина, и затова, например, когато тяхната популярност започне да пада, те заминават за Тирана и Прищина, където се снимат с тамошните силни на деня, а след това се връщат в Скопие с "лиценз" за национални герои.
При оценяването на ролята на албанските партии и на тукашните албански интелектуалци в преговорите между Скопие и София, трябва да се има предвид и истината, че Македония си остава гърлото, от което непрестанно тече "лавата" на историческия огън, който гори на тези територии.
Трябва да се има предвид и фактът, че албанците в Македония понякога се чувстват като в чакалня, сякаш очакват веднъж завинаги да бетонират своето положение в Македония. Особено, когато се има предвид, че в много отношения държавата, в която живеят прилича на градеж, създаден от недоразуменията на тукашните народи, на държава, скроена от остатъците на страните, които я заобикалят.

Затова и се случва, когато се закашля някоя столица на съседните държави или когато епидемията от "грип" плъзне по тези земи, Македония веднага да се разболее и има нужда от международна бърза помощ. При това нараства и чувството, че понякога Македония сякаш иска да се самоубие и, че със собствените си ръце маха системата, включена и от международната общност.

- "Българската следа" в историята на РСМ въпрос на научен и обществен консенсус ли е или въпрос на дълбоки народностни комплекси и от двете страни? Проекцията на фалшивата идентичност, издигната в центъра на Скопие, какво ни казва?

- На мен ми се ядосват, когато казвам, че най-големите антимакедонци са онази част от тукашните елити, които "сезонно" сменят "личната карта" на македонския народ, които веднъж казват, че той е дошъл на тези територии заедно с другите южни славяни, а после размислят и почват да твърдят, че са по-стари от небето и земята.
Далече съм от мисълта, че мога да кажа на македонците кои са техните прадядовци, но като техен съгражданин имам правото да искам нашата обща държава да не остане заложник на техните етнически дилеми.

Както и не искам, например, моето Скопие да сменя паметниците в зависимост от това коя партия е на власт – дали партията, която натискаше историците, които научно доказваха, че македонците са потомци на южните славяни или тези, които сочеха факти, че "дядо" на този народ е Александър Македонски. 
Не би ми и хрумнало да внушавам избора на моите съграждани македонци, но това не значи, че не трябва да изразявам моята истина, до която съм стигнал, четейки и книги по история с автори македонци.
И когато казвам, че много истини за македонския народ са писани в Белград, с това не искам да обидя никого, защото знам, че много истини и за нас, тукашните албанци, се намират в белградските архиви.

Но искам да изтъкна нещо, без което, според мен Македония няма да може да продължи напред: необходимостта македонците да се изправят лице в лице с всички техни етнически дилеми и неясноти.
Именно защото заради тези техни дилеми Македония не може да продължи напред и остава заложник на начина, по който тази държава гради истината за себе си.

- Бихте ли се наели да оцените степента на коректност на политическите елити спрямо взаимните клетви в приятелство и добронамереност? Вярвате ли, че в РСМ може да бъде постигнат политически консенсус за включване на българите като държавотворен народ в Конституцията?

- Живеем на територии, където приятелствата са временни, а неприятелствата - вечни. И където подобните измислят разлики, за да бъдат "по-други", а тези, които нищо не ги сближава си измислят подобия, за да може да се провъзгласят за родни братя.
Искате примери?

Може ли някой да ми отговори има ли на Балканите народи по-близки от българския и македонския?

Както бих искал някой да ми отговори от къде идва тази ирационална омраза и желание да бъде изтрито общото минало на тези два народа?
Според мен, много от недоразуменията между тукашните народи, са нереални и на границата на лудостта.
При това, имате чувството, че всички работят, за да задушат истината за другия и никой не е подготвен да приеме истината за себе си.
Просто на тези територии много неща са лъжовни, освен омразата към другите. И докато е така ще имаме временни приятелства и вечни омрази.
Затова и не виждам причина в дългия списък на етнически общности, които са вписани в Конституцията на Македония, да не бъдат споменати и българите, и народа, с който днешните македонци има едни и същи герои, с който народ могат да си говорят без преводач, имат почти идентичен фолклор, еднакви традиции...
Но вече казах: ние живеем на място, където много неща са толкова нереални, лъжливи и усукани, така че ти се струва, че тук се постигат договори само за да се множат недоразуменията и да има за какво да преговарят политиците.

Затова смятам, че решаването на българо-македонския спор е далече, поради простата причина, че става дума за толкова близки народи, че се е наложило да измислят много въображаеми разлики помежду си.