Грешка е да се гледат изборите през призмата на комунизма, ние трябва да погледнем в специфичните нужди и стремежите на гражданите, казва пред Faktor.bg активистът на гражданската организация “Funky Citizens”, която e сред участниците на най-масовите протести в Румъния в последните 20 години

Кару Врабйе е активист, преподавател и консултант в областта на доброто управление, със специални интереси към антикорупционните реформи в системите на публичната администрация и правосъдието. От 1998 г. насам представлява няколко организации на гражданското общество на местно, национално и международно ниво. С бакалавърски степени по политология и Обща теория на правото, магистратура по европейски обществени въпроси и публична администрация. Сега работи с Асоциация “Funky citizens“. До 2014 представлява организации на гражданското общество на Националния съвет по интегритет; анализира напредъка на Румъния в рамките на различни европейски програми.

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Врабйе, каква е реалната ситуация в Румъния? Протестите продължават и след оставката на министъра на правосъдието, какви са основните искания?

- Протестите продължават, защото хората не са убедени, че кризата е предотвратена, спешните наредбите 13 и 14 вече са в Парламента, както е предвидено в Конституцията. На техническо ниво, протестиращите очакват, че Парламентът ще отмени Наредба 13 чрез закона, и след това ще одобри наредба 14, с леки модификации, чрез различен закон. Процесът по отношение на тези два закона все още е в сената (подобно на първото четене в българския парламент), а скоро ще се премести в камерата на депутатите (аналогия с второ четене в нашето Народно събрание). След това, президентът може да ги обнародва, може и да ги изпрати обратно в Парламента или на Конституционния съд. По този начин, целият процес може да продължи някъде между 1 месец (най-добър сценарий) до 10 месеца (най-лошия) . На политическо ниво, протестиращите твърдят, че кабинетът е нарушил разделението на властите и върховенството на закона, може би дори правилото за мнозинството, но как така да се очакват гаранции за добро и отговорно управление. Някои протестиращи очакват, че целият кабинет на министър-председател Гриндяну ще подаде оставка, докато други протестиращи просто очакват да видят горепосочените закони, публикувани в официалните медии.

- Какви са хората, които са по улиците? Правителството обвини чуждестранните компании, че са инициатори на протестите, а недоволните са техни служители?

- Протестиращите са част от най-прогресивните сегменти в румънското население, много от тях са добре образовани и работещи в частния сектор, на възраст под 35 години, но има и други групи по улиците, като например стари борци за демокрация от революцията през 1989-та, на земеделските производители, които идват от провинцията, студенти от различни университети. Трябва да се отбележи, че протестите не са ограничени само до Букурещ, те се провеждат във всички големи градове в цялата страна.

Разбира се, служителите на многонационални компании са били изложени на тежките условия на корпоративното управление, и те също имат очаквания за добро управление; в същото време, хората, работещи в държавните институции (начело с политически назначения) не могат да си позволят да ходят по протести, тъй като могат да загубят работата си като политическо отмъщение от шефовете им. Обвиненията, че чуждестранни компании започват или подкрепят протестите са просто политическа реторика - Сорос също е обвинен в това. Също така, има обвинения, че протестиращите общуват с извънземни, когато светнат с фенерчетата на своите мобилни телефони, но това съвсем не може да се вземе на сериозно.

- Каква е вашата прогноза за развитието на политическата ситуация в страната, как политическата криза ще се отрази върху текущите реформи?

- Политическата криза вече се отразява негативно на всички реформи, имам предвид, предложените от Социалдемократическата партия и мнозинството ALDE (Алиансът на либералите и демократите) реформи, тъй като е малко вероятно да успеят да запазят предложения икономически растеж, докато губят доверие от страна на населението и чуждестранните инвеститори; в същото време, политическата криза е симптом, че някои реформи са спрени или забавени. Имам предвид реформи по отношение на прозрачността на и участие в процесите на вземане на решения, борбата с корупцията, реформата на съдебната система, дори и на реформите, свързани с децентрализацията, по-добро регулиране или добро управление в публичните институции и държавни предприятия.

- Какви са най-важните реформи, които румънците очакват да се случат 10 години след членството в ЕС?

- Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка посочва редица важни препоръки, които трябва да се превърнат в реформи, но много от тези реформи са вече начертани в правителствени стратегии, които бяха приети през последните 2-3 години. Икономическите реформи получиха много силна подкрепа на изборите през декември, и следва да се изпълняват с акцент върху намаляването на бедността и възможности за развитие на бизнеса, така че Румъния достига много оптимистично целта на растеж от 5%

- В България предстоят избори през март и един от основните претенденти за власт е БСП - наследница на комунистическата партия? Как ще коментирате тази тенденция и може ли да се направят паралели с Румъния?

- Подобна линия на аргументация присъства и в Румъния, но е пресилено да кажем, че нашата социалистическа партия е наследница на комунистическата, много се е променила от тогава. Това може да го видим при сравняване на президентските избори през 2016 в България с тези в Румъния, през 2014 г., всъщност не Радев победи , а по-скоро ГЕРБ имаха лоша кампания, същият паралел може да направим и с изборите в Румъния. Така че, по мое мнение, е грешка да се гледат изборите през призмата на комунизма, ние трябва да погледнем в специфичните нужди и стремежите на гражданите, както и дали политическите партии са в състояние (или не) да представляват тези нужди и стремежи, за да се възползва от тях. Ясно е, че в Румъния политическите партии, са откъснати от нуждите и желанията на най- прогресивните сегменти на обществото, ако бяха добре свързани, тези хора нямаше да са по улиците. Струва ми се, че в България е подобна ситуацията, вероятно утежнявана от изключителна атомизация на политическите партии.

- В България Русия води хибридна война през много различни канали. Сблъсква ли се Румъния с подобен проблем?

- Имаме анализатори, които също сочат, че руска пропаганда присъства в Румъния, вероятно свързана с фракции от различни политически партии. От нашата асоциация не сме експерти по темата и не може да я коментираме задълбочено.

- Москва наскоро обяви, че Румъния е основна заплаха за Кремъл заради антируската реторика? Какви са реалностите?

- Мисля, че това не е заради реториката, а заради разполагането на танкове на НАТО, по подобие на плана на НАТО за укрепване на източното крило на организацията; които могат да се добавят към противоракетния щит поставени близо до Крайова, след продължителна въздушна база в Когълничану, в непосредствена близост до Констанца; по същия начин, молдовският президент наскоро отказа за откриване на бюро за връзка на НАТО в Кишинев, и отказа участие на молдовските войски в отбранителните сили на НАТО. Това е една много сложна ситуация.