Копейкин с циничен коментар: Не всяка свиня е евроатлантик, но всеки евроатлантик е свиня

Руският слуга Костадин Костадинов известен с цинично и просташко поведение  демонстрира във фейсбук присъствие с поредната дебелашка изцепка. В унисон с предколедните празници, популярни в народната традиция и с коленето на прасе, Копейкин публикува снимки от личното си участие в подобен  ритуал. Върху опърлената кожа на закланото животно е изписано името на знаков европейски политик, а в текста измисленият патриот се гаври и с родни политици, определя евроатлантиците като свине, отправя закани, че следващата година ще разфасова цялата политическа кочина.

Копейкин явно демонстрира безсилие със свинската си история, защото никой не го последва в битката му срещу Украйна и срещу еврото. Но цинизмът му, гарниран с безкрайна доза простащина  продължава да е стимулиран, защото години наред прокуратурата, ДАНС, съдът и политическата каса не приложиха закона срещу безкрайните му провокации и скандали, обслужващи чужди на България интереси.

Ето поредната провокация:

Вчера заклахме Урсула. Урсула е свиня. Купихме я в началото на годината от с. Крушари, Добричко. Селото е известно в цяла Добруджа със своите прасета - тихи, кротки, не са претенциозни, ядат всякаква помия и наддават бързо. Крушари е и известен развъдник на евроатлантици - в него е роден Ивайло Мирчев, стожерът на демократичната общност. Поради тази причина смело можем да кажем, че Урсула е евроатлантическа свиня. Това уточнение е важно, защото не всяка свиня е евроатлантик, но всеки евроатлантик е свиня.

Годината свършва добре, уважаеми сънародници. Тази година Коледата за политическите прасета подрани и малко изпревари истинската Коледа, което прави идващият вдругиден празник още по-хубав. Предстои ни догодина да разфасоваме окончателно политическата кочина и да приключим с прасетата в политиката. Вярвам, че с общи усилия ще се справим, защото заедно можем всичко!

Айде сега наздраве от нас на село, и кой ни мрази, под нас да лази!

п.п. а между другото, войнишката ми шуба, с която изкарах казармата, и с която бях облечен вчера, не е мръднала. Като се уволних през 2002 г. си я запазих, заедно с баретата и ефрейторските пагони от ВВС. Аз съм служил в българската, не в натовската армия, и може би това е причината тази дреха да е толкова устойчива - вече 23 години няма мърдане:)