Галеникът на Митрофанова изпълни номенклатурата от пропагандни похвати на Кремъл по учебник

Илиана Славова

През изминалите 35 години сме виждали много демагогия и срамни прояви от трибуната на българския парламент. В чест на истината – виждали сме и много достойнство, и исторически мигове, и държавници, изразяващи полета на националния ни дух, самочувствието ни като европейци.  Благодарение на техните усилия България се върна в европейското семейство, където винаги ѝ е било мястото.  

Виждали сме всичко, но не е имало по-токсични 11 минути от речта на Костадин Костадинов при откриването на 51-ия парламент. Толкова 

арогантност, язвителност и омраза… 

Към всичко и всички, с изключение на кремълските му ментори.

Всъщност това беше програмна реч за поругаване на европейския ни избор и връщане на България в хватката на Москва. И макар Костадинов да не спомена Русия нито веднъж, на нея беше отредена ролята на добрия отсъстващ – на фона на всестранното охулване на Запада. Типична пропагандна тактика на Кремъл. 

Първо 

нападна българските избиратели

Четири милиона – че не са гласували. На още един милион българи вмени, че са продали гласа си или са отишли до урните по команда „като добитък“.  Купуването на гласове и контролираният вот са реален проблем, но деянията и числата, с които се измерват те, се нуждаят от доказване. В противен случай става дума за хулителство, което насажда истерия без да решава проблема. А когато го правят политици или цели партии, това е атака към самите основи на демокрацията. 

През миналия месец американското разузнаване публикува доклад за опитите на Русия да подкопава демократичните общества като насажда недоверие в изборния процес. С оглед на ставащото през последните дни у нас - масовото тиражиране на недоказани твърдения за размера на изборните нарушения, е твърде вероятно да сме свидетели именно на хибридна операция срещу България.  Още повече, че Костадинов не пропусна да нападне Запада, обявявайки купуването на гласове за „евроатлантическа практика“.  Нищо, че Русия е тази, която купува избори в други страни – пресен пример е Молдова, където проруски олигарх опита да подкупи 300 хиляди избиратели, за да гласуват срещу евроинтеграцията на страната си.  
Костадинов 

обруга западните посланици,

присъстващи в пленарната зала, че не взели отношение по недоказаните твърдения срещу легитимността на вота, а иначе се месели „при всеки удобен случай“.  Но не казва нищо за руската посланичка Митрофанова, която си позволи безпрецедентна намеса в изборите ни, заявявайки, че ако можеше би гласувала за „Възраждане“. За Русия добро или нищо. 

Верен на статута си на кремълски любимец Костадинов продължи с обвиненията към дипломатите от САЩ и ЕС: „Ако не беше властта на парите и медиите, която сте осигурили на вашите слуги тук, повечето от тях или да са по затворите, или да крадат часовници и да пласират проститутки по улиците  на вашите все по-мръсни и деградиращи градове.“ 

Колко ли омраза е нужна, за да бъдат обругани в едно изречение партньорите на България, политическата ни класа и самата западна цивилизация – с повторение на руската теза за нейния упадък? Теза на държава, която продължава да краде идеи и технологии от Запада, а голяма част от населението ѝ не е излязло от етапа на външните тоалетни (27% срещу 2,6% в Европа) – някои руснаци нямат и такива.  

И още от „изящната“ лексика на Костадинов в хипотезите му за политическата ни класа: „марионетки в българското политическо  село“, „сутеньори, сводници, лихвари и обикновени крадливи мутри с манталитет на некъпани балкански конекрадци“, „крадлив, долнопробен и късоглед автодзжамбазки елит“, „крадлив колониален елит“, “продукт на антиселекция“, „най-лошото и пропадналото от българското общество“...

Всичко това избълвано скорострелно, задъхано – от злост и от притеснение, че няма да може да побере целия си порой от словоблудства в отреденото му време.   

Политическата ни класа може да търпи много упреци, но да бъде принизявана до криминалитета на гетото е не просто 

изнасилване на реалностите,

това е поругаване на самото българско общество, което я е излъчило. А наративът за „колониално“ управление – във време,  когато сами сме избрали съюзите, към които принадлежим, без да са натрапени отвън – е гавра с достойнството на България.  Още една хибридна тактика на Кремъл. Да се внушава комплекс за малоценност, безнадеждност и безизходица, отвращение към всичко политическо, за да бъдат лансирани „спасителни“ решения Made in Rissia.

И за целта е най-добре „упадъчният“ Запад да бъде очернен до абсурдност, ако може - унижен и смачкан. И Костадинов пробва. С цитат от изказване на Виктор Юго пред френския парламeнт, в което той упреква западните правителства в безразличие към страданията на българите след потушаването на Априлското въстание. Придружен с коментар, че днес нито един западноевропейски парламентарист  не може да произнесе тези думи, „защото за това са нужни качества, които днешните потомци на европейските хуманисти от онази епоха не притежават, а именно мъжество и чест“. Отново стандартна практика от арсенала на Кремъл – инструментализирането на чужд авторитет, чрез който се чертаят разделителни линии и се търси противопоставяне. 

Само че този пропаганден фойерверк помръква при сблъсъка с реалността. Съпричастността на Европа към героичната битка на Украйна ясно показва къде има хуманизъм  и чест. Докато московските ментори на Костадинов изпращат армия да убива цивилни украинци, да насилва жени и деца. И само 10% от руснаците се срамуват от това. Кое е упадъчното общество? 
Ако се върнем в епохата на Юго, ще видим същото 

варварско лице на руската имперщина

и по отношение на България. Руският дипломат Сергей Татищев, е пределно откровен за намеренията на Русия, ако българите откажат да се подчиняват на Москва: 

„Целта на нашите усилия трябва да бъде не ''целокупна'' България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си. (…) 

Ние сме в правото си да постъпим с България, която ни е изменила, както постъпихме с Полша – да я разкъсаме, да я смачкаме, за я изтрием от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока.“*

Костадинов не просто атакува цивилизационния избор на българското общество, представяйки 

обратна версия за света

Внушава му липса на историческа перспектива. В неговия наратив политическа ни класа сега е избрала погрешната страна на историята, както и преди 80 години при съюза с Германия. Само че Германия не окупира България и не избива цвета на българската нация – за разлика от Съветския съюз. Нещо повече – връща ни  Южна Добруджа. Днес Германия е демократично общество и е европейски лидер, за разлика от „победителката“ Русия, чийто режим оцелява с насаждане на диктат и омраза към съседите, заграбване на чужди територии и военни престъпления. Съветската окупация лишава България от суверенитет за близо половин век. Точно това е времето, в което „елитите“ се излъчват чрез обратна селекция, толерират се посредствеността и беззаконието, заграбва се имуществото на хората, образованите и достойните биват изпращани в затвори и лагери, измъчвани и убивани. И страхът е превърнат в основен лост на властта, както в днешна Русия.     
В действителност, ако днес бяхме от погрешната страна на историята, Костадинов изобщо нямаше да има шанс да произнесе позорната си тирада от трибуната на парламента. Щеше да внимава да не обиди „генералната линия“, за да не го хвърлят в затвора или да го пребият в някое мазе, като онези на московската „Лубянка“. 
Впрочем, в тирадата си той не пропусна да използва 

страха като инструмент за внушение: 

„Идва време за разплата!“ – закана, придружена с напомняне, че повечето представители на елита ни преди 80 години „платиха с главите си“. 

Галеникът на Митрофанова изпълни номенклатурата от пропагандни похвати на Кремъл по учебник. Със съответната драматургия и патос. И поанта – екзалтирана атака срещу евроатлантическите ценности: „Време е да изхвърлим тези ценности там, където им е мястото, на боклука на историята. Време е да се събудим да надигнем глави, да възродим славата на България, време е за възраждане!“ 

Коя слава – тази на безправен руски сателит? И какво „възраждане“? Очевидно в прегръдка с Кремъл, който не успя да задуши българския дух за 45 години диктат и гори от желание да опита отново. Ясно е, че това е сценарият, който Костадинов изпълнява от самото създаване на партията си – цинично наречена „Възраждане“ – под кураторството на Митрофанова, с която знаково се срещна и преди изборите. Вчера излезе с конспиративна теория, че „кабинетите ни се редят“ в западните посолства. А защо тогава на поредица от избори нямаме кабинет? Защо търпим толкова дълго служебните управления на кремълското прокси Радев? Сигурно Костадинов не би имал нищо против

 правителствата ни да се редят в руското посолство,

ако се съди по трепетните му отношения с посланичката.

Нека не се чуди как се роди прозвището му „Копейкин“.     

Казва, че светът се променя пред очите ни и това е така. Светът е арена на битка между демокрацията и мракобесието. И този път България  е от правилната страна на историята, макар в обратния свят на копейките Кремъл да е привидян като спасител. 

Всичко това щеше е да е само политическа гротеска, а Костадинов би бил просто поредният путинистки шут, ако набедените „възрожденци“ срещаха достоен отпор. Ако в парламента звучаха насрещни аргументи, които да разобличат нелепостта на костадиновата логорея. Но това не се случва. Европа и евроатлантическите ценности нямат ярки защитници в българската политика. А в моменти като този излиза, че съвсем нямат защитници. Само каква ирония на фона на лакърдиите, че Западът имал платени „слуги“ у нас!  

Политическата ни класа  е длъжник на българското общество. Защото то е в преобладаващата си част евроатлантическо, въпреки усилията на кремълските питомци. Крайно време е политиците, претендиращи да представляват тази част от обществото, да поемат своята отговорност. Или избирателите им да се ядосат...    

*Сергей Татищев, „Из прошлого русской дипломатии“, 1890 г.,  стр 503