На 1 юли от 20.00 ч. на откритата сцена пред НДК ще звучи музиката на една от най-емблематичните фигури в световния джаз – Дюк Елингтън. Неговият легендарен оркестър ще изнесе безплатен концерт, организиран от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в партньорство със Столичната община.

Оркестърът, създаден от самия Дюк през 1923 г., е сред малкото в света, които успяват да запазят живо артистичното си ДНК и след смъртта на основателя. С повече от 2000 оригинални композиции, Елингтън променя хода на джаза, издигайки го от клубовете до концертните зали на „Карнеги Хол“ и отвъд.

Под диригентството на Чарли Янг III – професор в университета "Хауърд" и сам по себе си джазова легенда – и с участието на брилянтния саксофонист Шели Карол, оркестърът продължава да вдъхновява нови поколения меломани. Концертът ще бъде озарен и от специалното присъствие на Пол Елингтън – внук на Дюк и дългогодишен пазител на семейното наследство. Във вечерта ще прозвучат не само класики като „Take the ‘A’ Train“ и „Mood Indigo“, но и редки изпълнения от архивите на оркестъра.

Музикалната вечер ще започне с изпълнение на Биг бенда на Националната музикална академия под диригентството на доц. д-р Михаил Йосифов – една от ключовите фигури в съвременната българска джаз сцена.

Незабравим джаз под открито небе – входът е свободен, а духът на Елингтън ви очаква.

Кой е Дюк Елингтън

Едуард Кенеди „Дюк“ Елингтън (1899–1974) е една от най-влиятелните фигури в историята на джаза и американската музика като цяло. Роден във Вашингтон, окръг Колумбия, в културно и образовано афроамериканско семейство, той започва да свири на пиано още в ранна възраст. Прякорът „The Duke“ му дава приятел от детството заради изтънчените му маниери и елегантност – нещо, което ще се превърне в негова запазена марка както на сцената, така и извън нея.

Джаз, но с мащабите на симфония

Елингтън извежда джаза отвъд границите на клубната сцена – той го поставя в концертните зали и наравно със симфоничната музика. За разлика от други големи бендове, чиято слава угасва след ерата на суинга, неговият оркестър успява да се адаптира, развива и оцелява десетилетия наред.

Той не е просто пианист или композитор, а визионер, който третира всеки музикант в своя бенд като солист с уникален тембър и характер. Много от най-добрите джаз музиканти на 20. век – Джони Ходжис, Куту Уилямс, Пол Гонсалвес – израстват именно в неговия оркестър.

Над 2000 са неговите композиции и шедьоври, след които са:
„Take the ‘A’ Train” – химнът на нюйоркското метро и емблема на бенда

„Mood Indigo” – меланхолично и изтънчено произведение, което променя представите за джаз баладите

„It Don’t Mean a Thing (If It Ain’t Got That Swing)” – едно от най-важните послания в ерата на суинга

Сюити като „Black, Brown and Beige”, посветени на афроамериканската история

Джаз дипломат и културен посланик

През 60-те и 70-те години Елингтън изнася концерти по целия свят – от Европа до Близкия Изток и Азия – като неофициален културен посланик на САЩ по време на Студената война. Той е и първият афроамериканец, получил Пулицърова награда за цялостен принос (посмъртно, 1999).

Наследството на великия джазмен

След смъртта му през 1974 г., диригентската палка поема синът му Мърсър Елингтън, а днес внукът Пол Елингтън продължава делото – ръководейки оркестъра, превърнал се в живата  памет и посланик на един от най-емблематичните на Америка музикални езици на 20 век - джазът.