Александър Левченко*

Отношенията между Финландия и Русия рязко се влошиха след пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна през 2022 г. Тогава Хелзинки, позовавайки се на заплахи от Москва, реши да кандидатства за членство в НАТО. През април 2023 г. Финландия стана член на НАТО, получавайки допълнителни гаранции за сигурност. Финландският парламент също прие закон за изграждането на висока стена на границата с Русия. Русия отговори със заплахи и разглежда тази стъпка като сериозно предизвикателство за интересите си в региона. Москва активно засилва военното си присъствие близо до финландската граница. Сателитни снимки запечатват 

мащабното строителство на нова инфраструктура, 

включително убежища за военни самолети, складове за боеприпаси и полеви лагери.
Тези дни заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев започна да заплашва Финландия, използвайки реторика, която Кремъл преди това използваше, за да оправдае нахлуването в Украйна. Това съобщава Американският институт за изследване на войната (ISW). Анализатори коментираха последните изявления на Медведев, които той направи пред водещата руска информационна агенция ТАСС. Публикувана е колонката на Медведев „Новата финландска доктрина: Глупост, лъжи, неблагодарност“, в която той заявява, че „след присъединяването си към НАТО, под прикритието на отбранителни мерки, Хелзинки следва 

конфронтационен курс в подготовка за война с Русия,

 очевидно подготвяйки трамплин за атака срещу нас“. Медведев е убеден, че „военната активност се увеличава“, а Алиансът е „напълно ангажиран с тези въпроси и сега интензивно овладява всичките пет оперативни среди на Финландия: суша, море, въздух, космос и киберпространство“. Според Медведев, близо до границите на Русия в Лапландия, НАТО създава щабна структура за своите предни сухопътни сили и в случай на „промяна в оперативната обстановка“ числеността ѝ може да бъде увеличена до бригада – до 5000 души. Според Медведев, агресивната „антируска“ нагласа е формирана от Финландия дори по-бързо, отколкото от Украйна. Според него съвременна Финландия „директно и грубо потъпква историческата и правна основа, върху която съществува“. По-специално, говорим за Парижкия мирен договор между СССР и Финландия от 1947 г., както и за двустранния руско-финландски договор за основите на отношенията от 1992 г. Позовавайки се на член 44 от Виенската конвенция за правото на международните договори от 23 май 1969 г., заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация заплаши, че „на фона на подбуждането във Финландия на антируска милитаристична истерия, подкрепена от звън на оръжия“, Хелзинки дава всички основания Москва да преразгледа отказа си „да затвори компенсаторните „исторически въпроси“ и ясно да повдигне въпроса за моралната отговорност на сегашното финландско правителство за действията на финландците по време на Втората световна война“. Върховният съд на Карелия на Руската федерация

оцени тези загуби на 20 трилиона рубли. 

Това е около 244 милиарда долара. В същото време трябва да се разбира, че Карелия е изконна финландска територия, отнета от Финландия през 1940 г.
Статията на Медведев се появи, след като той беше на работно пътуване до Северозападен федерален окръг в началото на септември. Тогава той обяви 

засилената военна активност на Финландия, Норвегия и Полша
 
близо до руските граници. Той също така подчерта военната заплаха от балтийските държави и обяви промяна във военния подход на Руската федерация към границата с Финландия поради присъединяването ѝ към НАТО. Тоест, това беше директен намек за готовността на Русия да нанесе удар по тези страни, уж за да предотврати агресия. 

Всъщност това е и сценарият от есента на 1939 г., когато Съветският съюз атакува малка Финландия, уж защото иска да атакува огромния СССР. Изявленията на Медведев за подготовката на Финландия да атакува Русия са продължение на добре познатата тактика на Кремъл: да приписва агресивни намерения на съседите си, за да оправдае собствената си милитаризация и да остави място за по-нататъшни ескалиращи стъпки. Москва традиционно използва подобни обвинения като инструмент за външнополитически натиск. Тази реторика позволява на Кремъл да представя всякакви защитни действия на НАТО като провокации, създавайки впечатление за предстояща конфронтация. 

Русия постепенно увеличава военното си присъствие по границата с Финландия. По-специално, в град Петрозаводск, на около 160 км. от руско-финландската граница руснаците разширяват базите си, за да създадат ново армейско командване. Русия също активно изгражда нови железопътни линии по границите си с Финландия и Норвегия. Кремъл реформира военната си структура, създавайки Ленинградския военен окръг, който граничи с Естония, Латвия и Финландия.

Изказването на Медведев 

за „създаване на плацдарм за война“ 

е умишлено преувеличение и е предназначено да мобилизира вътрешната руска аудитория, като демонизира НАТО и Финландия като непосредствена заплаха. Изявленията на Медведев са предназначени да сплотят населението около неговото правителство, подхранвайки образа на Русия като „обкръжена крепост“. Медведев се позовава на Парижкия мирен договор от 1947 г. и Договора за основите на отношенията от 1992 г., за да представи Финландия като страна, която нарушава международното право. Но зад препратките към международни договори и заплахите за връщане към въпроса за репарациите се крие не само опит за използване на международноправна реторика за легитимиране на потенциални икономически претенции, но и политически изнудване. Изявленията на Медведев са елемент от политически и информационен натиск върху Финландия и други членове на НАТО. Москва се опитва да сплаши Хелзинки и да демонстрира готовност за конфронтация с Алианса чрез активната подкрепа на Финландия за Украйна. Подобни изявления целят да

подкопаят единството на западните партньори, 

да отслабят солидарността с Киев и да създадат атмосфера на постоянна заплаха, която е изгодна за Кремъл. 

Финландия днес разполага с една от най-силните армии в Северна Европа и демонстрира готовност за отбрана в случай на руска агресия. Въоръжените ѝ сили са базирани на система за общо военно задължение, което ѝ позволява да мобилизира над 280 хиляди резервисти още през първата седмица, а общо около 1 милион войници. След присъединяването си към НАТО Финландия получава допълнителни гаранции за сигурност, а съвременното оръжие и високото ниво на бойна подготовка правят финландската армия значителен фактор за възпиране на Русия. През 1939-40 г. Финландия доста ефективно отблъсква масирана атака на Червената армия, която многократно превъзхожда по численост и особено по танкове, артилерия и авиация. Тази война е резултат от споразумението за разпределение на сферите на влияние в Източна Европа в съответствие с тайните протоколи към Пакта за ненападение между СССР на Сталин и Райха на Хитлер от 23 август 1939 г. и Договора за приятелство и граница между Съветския съюз и Германия от 28 септември 1939 г. На 28 ноември 1939 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Финландия, а на 30 ноември четири армии на СССР с численост от 540 хиляди войници атакуват съседната държава на фронта от Балтийско до Баренцово море. Военното нахлуване на Червената армия кара Лигата на нациите да признае Съветския съюз за агресор и да го изключи от състава си. Войната завършва в ущърб на Финландия, която губи почти една трета от територията си.

По този начин Медведев обвини Финландия в подготовка за нападение срещу Русия, допринасяйки за засилване на политическия, дипломатическия и санкционния натиск върху Руската федерация, предотвратявайки опитите за заобикаляне на санкциите и доставка на стоки с двойна употреба, включително чрез трети страни, и оказвайки влияние върху правителствата да вземат законни решения за прехвърляне на блокирани руски суверенни и частни активи на Украйна. Медведев, от името на Кремъл, заяви, че конфронтация с Русия „може да доведе 

до крах на финландската държавност завинаги

обвинявайки Финландия в „русофобия“, предполагаеми връзки с нацистка Германия и опити през първата половина на 40-те години на миналия век за разширяване на границите за сметка на териториите на съвременна Русия. Всъщност Финландия само се е опитвала да върне териториите, окупирани от СССР през 1940 г. 

Медведев също така твърди, че финландските власти уж се опитват да унищожат „историческата и културна идентичност“ на руснаците и да извършат геноцид срещу славяните. Можете да си представите нивото на лъжите, когато страна с население от няколко милиона е обвинена в намерение да унищожи 130 милиона руснаци. Въпреки факта, че от 2014 г. руската армия унищожава славянското население в Украйна, а в Карелия, която е отнета от Финландия от Съветския съюз, славяни никога не са живели тук, а на територията на съвременна Русия фино-угорските народи са коренни и са живели от Псков, Новгород до Москва, Смоленск, Твер, Суздал. Дори настоящият московски патриарх Кирил (Гундяев) не е славянин, а принадлежи към коренния фино-угорски народ на Русия, Йерзя. Славяните са мигрирали на територията на съвременна Русия от територията на съвременна Полша едва в средата на VIII век.

По този начин заплахите на Медведев са част от по-широка информационна кампания на Кремъл срещу страните от НАТО, която създава основа за потенциална нова агресия. В крайна сметка плановете на Путин са да възстанови Руската империя, част от която Финландия беше до 1917 година.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)