онституционният съд (КС) остави в сила ограниченията за дивото къмпингуване, които бяха въведени преди година с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Мнозинството от членовете на съда постановиха, че трите разпоредби от ЗУЧК, които атакува пред него предишният омбудсман Мая Манолова – чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в (пълния им текст виж в карето), не противоречат на основния закон, съобщава ЛЕКС.

Решението е подписано с особено мнение от докладчика по делото Атанас Семов и от Гроздан Илиев. А само по отношение на първата от атакуваните разпоредби – чл. 10а ЗУЧК, на особено мнение са застанали председателят на КС Борис Велчев и Георги Ангелов.

Всъщност с нея се регламентира, че принципно в т. нар зони „А“ и „Б“ край морето може да се разполагат временно палатки, кемпери или каравани. Освен това могат да се поставят и кътове за отдих, беседки, пейки и тн. Но в закона беше записано и къде не може да се къмпингува – на „територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии“.

Какви са условията и редът, за да се къмпингува, трябва да бъде определено с наредба, която отдавна трябваше да са издали четирима министри – на регионалното развитие и благоустройството, на земеделието, храните и горите, на околната среда и водите и на туризма. По закон тя трябваше да е приета до 16 януари 2020 г., но все още не съществува в правния мир.

Така всъщност още не се знае как може някой див къмпингар да летува на морето без да нарушава правилата. ЗУЧК обаче предвижда сериозни санкции. За поставяне на палатка, шатра, кемпер или каравана в чужд имот в зона „А“ или в зона „Б“ извън определените места наказанието е глоба от 500 до 1000 лв. А когато нарушението е извършено повторно, санкцията скача на от 1500 до 3000 лв. Глобите са уредени в чл. 24в ЗУЧК, който също беше атакуван пред Конституционния съд.

Той обаче все още не е в сила и всъщност санкции за диво къмпингуване на неразрешени места няма да има поне още година. Това е така, тъй като влизането в сила на чл. 24в ЗУЧК е обвързано с все още ненаписаната наредба на четиримата министри. Законът казва, че глобите ще започнат да действат „в едногодишен срок от влизането в сила на наредбата“.

По всяка вероятност министрите, които трябва да я приемат, са изчаквали решението на КС. По закон обаче атакуването на трите разпоредби от ЗУЧК не спира изпълнението на задълженията им, които произтичат от оспорените текстове. Т.е. въпреки висящото дело в КС, те би трябвало да приемат наредбата до 16 януари 2020 г.

Другият текст от ЗУЧК, който беше оспорен пред КС (чл. 17а ЗУЧК), забранява поставянето на шатри и палатки, преминаването, паркирането и престоят на всякакви превозни средства върху подвижни дюни, неподвижни с тревна растителност и облесени дюни.

Мая Манолова не поиска КС да отмени трите разпоредби с аргументи против ограниченията за дивото къмпингуване. Тя изтъкна, че да се даде на четирима министри да определят правилата за него противоречи на основния закон, защото той изисква режимът на замята да се определя със закон (чл. 22, ал. 3), а не с наредба. Освен това тя твърди, че чл. 10а ЗУЧК „не предоставя в необходимия и достатъчен обем законова основа за изпълнението на делегацията“ да бъдат регламентирани условията и редът за диво къмпингуване. По отношение на новата ал. 2 на чл. 17а пък вижда противречивост, тъй като с нея се въвежда забрана за къмпингуване не върху всички дюни, а само върху подвижни, неподвижни с тревна растителност и облесени дюни.

„Временното използване на поземлените имоти за обособяване на места за свободно къмпингуване е напълно съвместимо с основното им предназначение и определянето в наредбата по чл. 10а, ал. 3 ЗУЧК на такива поземлени имоти, в които могат да се обособяват такива места, не води до промяна на предназначението на тези имоти. Тези поземлени имоти могат да бъдат горски територии, земеделски земи или незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без да се променя предназначението им. Това е важно условие, поставено от законодателя, за да не допусне да се променят вида и отреденото за всеки имот предназначение, установено със Закона за горите, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи и Закона за устройство на територията. Поради това не е налице твърдяното от омбудсмана нарушение на чл. 22, ал. 3 от Конституцията: посоченото законово ограничение – забрана за промяна на предназначението на имотите – означава, че се създава гаранция „къмпингуването” да не може да въздейства върху установения със закон режим на тези имоти. Те запазват същностната си характеристика и предназначение, което им е дадено от собственика и специалните закони, както и от актовете, издадени въз основа на тях – одобрени земеделски и горски планове, общи устройствени планове и подробни устройствени планове“, пише КС в решението си.