„Парижки разпятия“ на български модернист – предчувствие за кървавата драма в "Шарли ебдо"
„Аз съм Чарли....
Когато преди 20 години пристигнах във Франция, също се смутих и дори бях отблъснат вътрешно от вулгарноста, липсата на нюанс и директността на френския хумор в списания, ТВ предавания и комикси. Стилистиката понякога е като от стените на училищни тоалетни, носеща бруталност на цинични вицове - безпощадна свобода без граници, биеща по папата, католиците, американците, всички местни партии и президенти, власти и религии. Никаква пощада към никого за нищо. С дъх на бясно левичарство. Но това е Френска традиция, културна особенност идваща от далеч назад и която, според мен, е здравословна. С времето го разбрах и днес, без да съм следял и купувал Чарли, съм Чарли!
Нормално е англосаксонските издания да замъгляват карикатурите на Чарли - те имат друг хумор, друга чувствителност, друга срамежливост- познавам ги и тях, и може би лично ги предпочитам...
Един от вече покойните автори на Чарли разказва, че е приканвал своите ислямски опоненти и те да рисуват, и те да критикуват в отговор. Не са отговаряли на това предложение и сега отговарят с куршуми......
Изпитал съм и знам зад каква власт, религия и житейско оправдание ще се скрие некадърноста и вътрешната низка безпомощност, за да зареди автомата и да остави и тя с нещо следа....в случая кървава.......Затова аз съм Чарли!“

Авторът пред едно от платната си
Тези вълнуващи редове написа до Faktor.bg известният български модернист Николай Панайотов, който повече от 20 години живее и твори във френската столица.
Без да е подозирал, Панайотов и творчеството му се оказват артистично и философски свързани със сюжета, предизвикал преди дни кървавата драма в парижкото издателство "Шарли ебдо".
От близо година големи оригинални рисунки на модерниста провокират минувачите в Париж. Те са разлепени по улиците на всевъзможни места и представляват така наречения street art. Идеята хрумва на колекционера Александър Калей, впечатлен от факта, че Николай Панайотов, между работата върху маслените платна, произвежда ежедневно в ателието си много впечатляващи рисунки, които говорят с интересна стилистика за случващото се край нас и се съчетават в общия контекст на цялата визуална наситеност, която предава характера на съвременния Париж.

Рисунки от цикъла "Парижки разпятия"
Решават да ги експонират в уличната среда, но не фото копия, а живи оригинали, което превръща идеята им в уникална. Рисунките са обединени в цикъла „Парижки разпятия“, а иронията в тях се преплита със знаковите символи – кръст, полумесец, трънния венец, пробождащите плътта пирони, фуражката, бухалката, която замества езика.
„Всяка събота и неделя Александър разлепва мои рисунки и ги вгражда във живата градска среда на Париж. Така са представени вече над 500 творби от цикъла, но едва сега, след драмата в "Шарли ебдо" осъзнах, че са били едно предусещане за това, което се нагнетяваше невидимо във въздуха на Франция, казва пред Faktor.bg модернистът.
Александър Калейн проследява уличния живот на творбите и с учудване констатира, че дори и месец след залепването им са запазени, а върху тях не се наслагват нови плакати или афиши, докато вятърът и дъждът не ги унищожат.
Вижте част от впечатляващия цикъл с улични рисунки на Николай Панайотов:
https://www.facebook.com/nicolai.panayotov/media_set?set=a.10205073187767895&type=1&pnref=story
Още от Арт Фактор
Британският диджей Jax Jones направи ремикс на "Бангаранга" след размяна на предизвикателства с Дара (видео)
Jax Jones, който стои зад хитове като „I Got U“ и „You Don't Know Me“, сега добави и българска следа в дискографията си
Публикуват емблематичната биография на цар Борис III „Корона от тръни“ в нов превод
Авторът Стефан Груев е син на Павел Груев, дългогодишният началник на личния кабинет на царя, разстрелян от Народния съд. Книгата излиза на английски език през 1987 г. в САЩ под заглавието „Crown of Thorns“.
АСБ: Спрете поетичната награда на името на антибългарина Вапцаров - необходим е обществен дебат
Министерството на културата трябва да обясни как авторът на „Моторни песни“ може да бъде обявен за обединяващ патрон на българската поезия, докато политическите и литературните аспекти на биографията му служат за оспорване на българската историческа и културна принадлежност на хората от Пиринска Македония