Русия не може да започне фронтално нападение срещу Европа, както си позволи с бомбардировките срещу Украйна, но Москва не се колебае, когато става въпрос за извършване на саботаж. Тя увеличава това, което някои наричат ​​атаки в „сивата зона“ – офанзиви, които не са достатъчно силови, за да се приемат като начало на открит конфликт, но са достатъчно агресивни, за да влияят на баланса на силите.

Този баланс е подложен на значително напрежение след като Русия започна пълномащабната си инвазия срещу Украйна през 2022 г., а НАТО започна да подкрепя отбраняващата се страна и да я подпомага с оръжия и военно разузнаване, за да се защити от руската агресия.

И все пак, пред лицето на тези враждебни действия, западният отговор остава предпазлив, ако не и дискретен, според оценката на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, 

В нов доклад на института, цитиран от БГНЕС, се посочва, че целта на Русия е да дестабилизира Европа и за тази цел увеличава атаките си срещу критична инфраструктура, като транспортни системи, финансови мрежи, военни бази, сателитни навигационни системи и язовири.

„Докато с досегашните си действия Русия не е постигнала основната си цел, сега европейските столици се затрудняват да отговорят на руските саботажни операции и да представят единен отговор, да координират действията си, да разработят ефективни възпиращи мерки и да принудят Кремъл да прави достатъчно разходи (за да се изтощи руската икономика - б.р.)“, се казва в документа.

Тези хибридни атаки достигнаха своя връх през 2024 г., преди да се забавят през тази година, но остават редовни. През миналата седмица началникът на разузнаването на Норвегия обяви, че през април 2025 г. проруска хакерска група е поела контрола над язовир, който е генерирал електричество в продължение на четири часа.

През август Латвия, чрез своята държавна компания за радиочестотен спектър, откри прекъсвания в работата на своите GPS сателити, които продължаваха от няколко месеца - атаките идваха от три руски територии, в които се намират военни бази.

През миналата година подобни прекъсвания доведоха до приземяване на всички полети на Finnair до естонския град Тарту за един месец. Източноевропейските страни, граничещи с Русия, са особено податливи на този тип пробиви.

Според доклада, Русия е улеснена при извършването на тези атаки от някои остарели и лесни за проникване системи за сигурност, защото Европа страда от липса на инвестиции, както публични, така и частни, в тази критична инфраструктура.

Вестник "Ню Йорк Таймс" от своя страна пише, че опасенията от ескалация на напрежението с Русия също принуждават европейските лидери да смекчат реакцията си, което според доклада им пречи да предприемат „каквито и да е решителни действия и да поемат отговорност“.