Това е добра новина, която показва, че мнозинството от обществото ни мисли правилно и подкрепя направения преди повече от 20 години необратим евроатлантически избор, който е в основата на сигурността ни и е в полза на просперитета ни като страна-член на ЕС.

Въпреки това, следва да си даваме сметка, че по този показател България заема предпоследното място сред всички 32 страни-членки на НАТО. След нашата страна е единствено Словения, където 58% биха гласували за оставане в Алианса, ако има референдум.

Като цяло българите имат точния инстинкт и разбират къде е

мястото ни в съвременния свят - да бъдем част от Запада

Все пак, резултатите могат да бъдат и по-добри. Тридесет процента, отговарящи че не знаят, са едновременно и предизвикателство, и възможност. В условията на системна и все по-интензивна руска хибридна война против нас, въпреки близо 60-процентната подкрепа за Алианса, държавата следва да води активна стратегическа комуникация с обществото относно ползите от членството, така че тези 30% колебаещи се да станат подкрепящи членството, а не негови противници. Засега броят на противниците на членството може да е малък (11%), но това не следва да бъде пренебрегвано като предизвикателство.

Впечатление прави обаче невисоката обществена подкрепа за предоставянето на помощ за Украйна, достигаща едва 41%,, при среден положителен резултат от 61% за Алианса като цяло. Тук

българското общество е засегнато в особено висока степен от руската хибридна пропаганда

на фона на недостатъчна кампания, обясняваща защо предоставянето на военна помощ за Украйна е от полза на нашата сигурност и средователно е в наш стратегически интерес. Тежката хибридна агресия и кампанията за дезинформация си казват думата. За това обаче са виновни и тези политици, които се обявяват против изпращането на военна помощ, като използват и ретранслират руските хибридни опорни точки сред българското общество.

Като цяло тези резултати са положителни, но те не трябва да ни оставят самодоволни и да ни водят до погрешното заключение, че сме извън опасност като държава и общество. Против евроатлантическия ни път системно работи

Кремъл, чиято стратегическа цел е да превърне България в своя "руска врата към Балканите"

(Признание на Леонид Решетников.) Затова са мобилизирани руските инструменти на хибридната война, чиято основна мишена е процесът на вземане на суверенни национални решения. Пътят по който Кремъл се опитва да влияе върху този процес е намесата във вътрешната политика чрез създаване на разделения и задълбочаване на съществуващи такива. Дезинформацията е ключово кремълско оръжие за манипулиране на общественото мнение. Ето затова на България днес повече от всякога е необходимо стабилно евроатлантическо управление, което да следва като първостепенен приоритет укрепването на устойчивостта на държавата и обществото против хибридни въздействия. Само тогава можем да имаме силна България в НАТО и ЕС, щит на Югоизточния фланг на Алианса.