Следващата голяма битка между технологичните титани няма да се води на Земята, а в орбита. Главният изпълнителен директор на SpaceX, Илон Мъск, е последният, който се включи в надпреварата, като заяви, че компанията му "ще прави" центрове за данни в космоса.

Този ход го изправя в директна конкуренция с основателя на Amazon Джеф Безос и бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмид, които вече обявиха подобни амбиции. Това не е просто научна фантастика – това е оформянето на следващия многотрилионен пазар на технологична инфраструктура.

Планът на Мъск: "Просто мащабиране" на Starlink
Планът на Мъск, както обикновено, звучи измамно просто. В отговор на статия за автономно сглобяване на космически центрове за данни, той написа в своята платформа X:

"Простото мащабиране на сателитите Starlink V3, които имат високоскоростни лазерни връзки, би свършило работа. SpaceX ще го направи."

В основата на плана му са сателитите Starlink V3. Тези сателити от следващо поколение, които са значително по-големи от предшествениците си, използват лазери за комуникация помежду си, създавайки мрежа в космоса. Мъск вярва, че като ги "мащабира" – т.е. направи още по-големи и по-мощни – те могат да служат като основа за орбитални центрове за данни.

Има обаче една ключова уловка: сателитите V3 са твърде големи, за да се изстрелват ефективно с настоящите ракети Falcon 9. Те се нуждаят от Starship – гигантската ракета на SpaceX, която все още е в етап на прототип. Компанията оптимистично се надява да започне редовни полети с нея в началото на 2026 г.

Защо в космоса? Две причини: Енергия и скорост
На пръв поглед идеята звучи абсурдно скъпо. Защо да изстрелваш сървъри в орбита? Отговорът е прост: енергия и скорост.

Енергия: На Земята центровете за данни са едни от най-големите "вампири" на електроенергия, като консумацията им се очаква да експлодира с бума на AI. В космоса има на практика неограничена, 24/7 слънчева енергия.

Скорост: Това е контраинтуитивно, но данните се движат по-бързо в космоса. Скоростта на светлината във вакуум е с около 47% по-висока, отколкото във фиброоптичен кабел. Това означава, че за ултра-бързи финансови транзакции (high-frequency trading), изпращането на сигнал от Лондон до Токио през лазерна мрежа в космоса (като тази на Starlink) е по-бързо, отколкото през подводните кабели.

"Златна треска" в орбита
Мъск далеч не е сам. Той просто се присъединява към "партито", което вече се оформя. Джеф Безос (Amazon/Blue Origin) миналия месец заяви, че "след 10+ години ще има гигаватови центрове за данни в космоса". Ерик Шмид, бившият главен изпълнителен директор на Google, тази година обяви, че е придобил ракетната компания Relativity Space с конкретната цел да "поставя центрове за данни в орбита". Пазарът като цяло вече е в движение, като десетки други компании – от стартъпи като Starcloud и Sophia Space до гиганти като NTT и Axiom Space – също разработват планове за орбитална инфраструктура.

Реалността срещу обещанията
Разбира се, коментарите на Мъск трябва да се приемат с доза скептицизъм. Както отбелязват анализаторите, той има дълга история на "грандиoзни обещания" и пропускане на срокове с години. Понякога продуктите му се появяват в значително орязан вид или изобщо не се появяват.

Този път обаче той не е сам. Когато трима от най-влиятелните технологични милиардери в света (Мъск, Безос и Шмид) независимо един от друг заявят, че бъдещето на данните е в космоса, това вече не е просто фантазия, а ясен бизнес сигнал. Надпреварата за "облака" в орбита официално започна.