Николай Василев

Още от пръв поглед се вижда, че Планът за мир в Украйна от 28 точки изготвен от търговеца на недвижими имоти Стив Уиткоф (вероятно съгласуван с пратеника на Путин Кирил Дмитриев) е едностранчив (запазва достойнството на руската страна и унижава украинската), противоречащ както на международното право, така и на дипломатическата традиция и дори противоречащ си (едни точки противоречат на други). 
Но е нужен по-задълбочен анализ, за да си отговорим на въпроси като

дали този мирен план е единственият възможен

Какви биха били последствията ако войната продължи. И най-вече, ако планът бъде приет, ще настъпи ли наистина мир или само пауза. 

Ако трябва да направим историческа аналогия – въпросът е дали с Украйна ще се случи това, което се случи с Финландия след 1940 и 1944, когато тя отстъпва на СССР значими свои територии, приема определени ограничения в своята външна политика - като това да не членува в НАТО (към което в крайна сметка се присъединява), но успява да се консолидира като демократична страна с висок стандарт на живот. Или Украйна ще последва съдбата на Южен Виетнам, който след изтеглянето на американските войски бе оставен на произвола на съдбата и само две години след сключването на Парижкия мирен договор бе завладян от танковете на комунистическия Север. Или  в Украйна ще се случи това, което се случи в Грузия, части от която бяха окупирани от Русия, но в Тбилиси дойде на власт проруски режим. 

Както се казва,  дяволът е винаги в детайлите и разбира се

всичко зависи от решителността на засегнатите страни

да отстояват принципите на евентуалния договор. 

Ако погледнем внимателно предложението се вижда, че от Украйна се изискват незабавни, болезнени и унизителни отстъпки. Но и от Русия се очаква безмълвно да отстъпи от претенции, които отправяше през 2014 г. и 2022 година.

И така:

В Точка 1 от плана се казва, че суверенитетът на Украйна ще бъде потвърден, макар в много от последващите точки да се поставят  значими ограничения. Наприимер в точка 6, се казва, че армията ѝ не трябва да надхвърля 600 000 персонал. Това на пръв поглед е удовлетворяване на руското искане за "демилитаризация" на Украйна, но не оставя страната беззащитна. Преди войната украинската армия наброяваше 250 000 и дори в разгара на войната не надхвърли 850 000.

Войната започна като сражение с танкове (в които Русия имаше очевиден превес), но прерасна в бой с дронове, в които Украйна има технологично предимство.  Ще има ли Русия апетит отново да попадне под ударите на украинските дронове?

Украйна се задължава да впише в конституцията си, че никога няма да стане член на НАТО (а НАТО се ангажира повече да не се разширява). Същевременно в Точка 5 се казва, че Украйна ще получи гаранции за сигурност. Предвижда се в отделен документ страните от НАТО да разглеждат евентуално бъдещо нападение срещу Украйна като нападение срещу евроатлантическата общност. Което, ако бъде гарантирано (а това е голямо "ако"), би означавало

поставяне на Украйна под чадъра на НАТО.

Нещо повече, Русия приема, че Украйна ще стане член на ЕС - организация, която все повече ще се превръща и в отбранителен съюз. В Точка 9 се казва, че европейски изтребители ще бъдат разположени в Полша (които евентуално ще могат да бъдат предислоцирани в Украйна, ако Русия наруши мирния договор - примерно ако ремилитаризира териториите, които Украйна ще трябва да ѝ отстъпи в Донбас. Нека не забравяме, че агресията на Русия срещу Украйна започна когато Киев сключи споразумение за асоцииране в ЕС. А в Ултиматума на Путин от 2022 г.  се изискваше НАТО де факто да остави цяла Източна Европа беззащитна.

В Точка 21 от мирния план се предвижда областите Донецк и Луганск да бъдат изцяло разглеждани като „де факто руски”, но тези техни части, които към момента са под украински контрол, трябва да станат „неутрална и демилитаризирана буферна зона”. Опитът на Русия да разположи войски там ще се разглежда като нарушение на Договора и международното признаване и де факто руския суверенитет над областите ще бъде оттеглено.  Ако направим аналогия с договора, с който приключва „Зимната война” между СССР и Финландия от 1939-40 г. Финландия се оттегля от защитната линия „Манерхайм” и предава втория си по големина град (предава го с 0 население), но успява да защити своята независимост.

Възможно ли е Украйна да постигне същото?  

Ще зависи от зрелостта на украинското общество и от решимостта на партньорите ѝ, ако приемат мирния план, да го защитават в случай на неговото нарушаване от руска страна. 

В областите Херсон и Запорижие, фронтовата линия се превръща в линия на разделение, но Запорижката атомна централа (най-голямата в Европа и в момента завладяна от Русия) ще трябва да се експлоатира  по равно от  двете страни под международен контрол).  Това е теоретична отстъпка от страна на Украйна и де факто отстъпка от страна на Русия. Защото както всички знаем в реалния свят физическият контрол е 99% от правото на собственост.  Огледално – според плана Русия се съгласява част от нейните замразени активи (над които тя отдавна няма контрол) да отидат за възстановяването на Украйна.

Трябва да признаем, че принципът, според който границите не могат да бъдат променяни със сила или заплаха, наложен след Втората световна война и потвърден с Хелзинкското споразумение е мъртъв. Светът отново е такъв, какъвто винаги е бил. За да притежаваш нещо,

трябва да си в състояние да го защитаваш.

Сам или със съюзници.

Най-спорни моменти в мирния план са точките, които засягат изцяло вътрешните работи на Украйна. Като например, че в рамките на 100 дни трябва да бъдат проведени избори. Не е уточнено дали става дума за президентски или парламентарни. Без съмнение те няма да бъдат проведени в нормална среда. Проруски партии  ще настояват, че сходен мир би могъл да бъде сключен още преди три години, а ще има и такива, които ще градят кампанията си на около твърдението, че мирът е бил „предателство”.  Русия може и да не успее да наложи проруско управление, но може да превърне Украйна в хаотична и неуправляема държава. От друга страна, обаче, Украйна може

да осмисли мира като огромна победа,

шанс да се изтръгне (макар и с болезнени отстъпки) веднъж и завинаги от орбитата на Москва. 

Друг спорен момент е загатнат в точка 20,  която позволява оперирането  на руски медии в Украйна и може да се тълкува като допускане на клона на Руската православна църква в страната – което противоречи на принципа, че във всяка православна страна трябва да има само една православна църква, която да обгрижва всички вярващи. Но можем да предположим, че след четири години на безмилостно бомбардиране, украинското общество е достатъчно имунизирано срещу вируса на кремълската пропаганда.
По всичко личи, че мирният план

крие огромни рискове за Украйна, но предлага и шанс

(зависещ от много нейни и на съюзниците ѝ действия), който ще ѝ позволи да се превърне в демократична и европейска държава.

Никак не е сигурно и че Русия ще приеме предложения план. Първите реакции на Путин са, че той е добро начало, но

очевидно не удовлетворява всички руски претенции

Договорът е видимо унизителен за Украйна, но ако бъде приет от Москва, това ще означава отказ от претенцията ѝ да се превърне във велика сила, „полюс” в световната геополитика, като ще приеме ролята на важна но второстепенна държава във водения от Америка глобален порядък. Русия ще бъде поканена да се върне в Г-8. Това е „рестартът” в отношенията между Москва и Вашингтон, за който се говори от близо 30 години. Дали след като не успя да сломи Украйна и да върне НАТО към позициите му от преди 1999 г. Русия няма да осъзнае, че ролята на важна, макар и периферна сила в „Глобалния север” е най-доброто, което може да постигне, защото 

истинските заплахи за нея идват от изток и от юг.

През последните три военни години Путин и обкръжението му не може да не са осъзнали, огромната опасност страната да бъде погълната и/или разкъсана от Китай. А Путин едва ли е бил особено щастлив, когато му се наложи да целуне корана в Чечня. Тръмп сигурно си мисли, че му предлага изход от катастрофата, в която прекомерните му амбиции са вкарали Русия.

Ако мирният план бъде не само приет, но и реализиран, това ще е тактическо поражение за Украйна, но и признаване на стратегическия провал от страна на Путинова Русия.

Тръмп заплашва, че ако Украйна не приеме плана, ще прекъсне всяка подкрепа, включително споделянето на разузнавателна информация. Но не е казал какво ще направи, ако Русия го отхвърли.  Зеленски незабавно обяви, че няма да допусне Украйна да изглежда като страната, която ще бъде обвинена за евентуалното продължаване на войната, И подчерта, че е важно какви ще са гаранциите, че страната му няма да бъде нападната за трети път от агресора.

Може ли Украйна, с помощта на европейските си съюзници да постигне по-добри условия за мир? Истината е, че нямаме категоричен отговор. През февруари  Тръмп каза на Зеленски, че не държи никакви карти. Месеци по-късно предположи, че Украйна може и да си върне контрола над цялата си територия. Днес предлага този план.

Но е прав в едно - и двете страни губят стотици човешки животи всеки ден. Умират млади мъже, които няма да създадат семейства. А в тила руските удари убиват и деца! Дали един лош мир не е по-добър от „добра” война?

Каква е целта на Доналд Тръмп?

По време на предизборната си кампания той твърдеше, че иска да е президент на САЩ, а не на света. Но действията му в Газа,  в Украйна и на други места говорят друго. Според плана Америка ще бъде, от една страна, компенсирана за гаранциите, които дава за сигурността на Украйна (Точка 9), а от друга - ще получи водеща роля в процесите на гарантиране на мира и възстановяването на Украйна. Подобна роля Америка си приписва и в Близкия изток. Далеч от това да действа като изолационист, Търмп демонстрира, че иска да бъде император на света. Доколко реалистичен е неговия план - е въпрос на друг анализ.

Украйна и Европа са изправени пред много сложна дилема и това се осъзнава ясно, най-вече от президента Зеленски. От това, как ще постъпят Украйна и европейските ѝ съюзници през следващите няколко дни зависи накъде ще тръгне света през 2026 година. 

Но при всички случаи ще се промени до неузнаваемост!