Интервю на Васил Стефанов

- Адв. Хараламбиев, изненадан ли сте, че прокуратурата повдигна на Кристиян Николов обвинение за умишлено убийство заради смъртта на Милен Цветков? 

- Случаят с Милен Цветков изостри обществената съвест. По нелеп начин си отиде обичан журналист, който притежаваше талант. Всичко това предизвика дискусия около правната квалификация за обвинението на извършителя на катастрофата. Първоначално тя беше по чл. 343, ал. 5. Тази квалификация, доколкото разбирам, ще претърпи промяна, тъй като вече лицето е обвинено в умишлено престъпление. Най-вероятно то ще бъде подведено по обвинение от други правни състави. Било то по чл. 342 и ал. 3 или по чл. 115-116 от Наказателния кодекс. 

- Има ли достатъчно основания държавното обвинение да защити тази квалификация?

- Прокуратурата вероятно изхожда от драстичния начин, по който беше отнет животът на журналиста. Всъщност – има ли право на живот определена правна квалификация, която умишлено е отнела живот? Не ангажирам никого, защото няма да участвам в бъдещ наказателен процес. Но ще припомня, че в далечната 1981 година Цветан Братанов Братованов на 10-и октомври, в пияно състояние убива 6 души, сред които и 4 деца. Това е т.нар. „Хасковски случай“. Тогава Хасковският съд осъди на смърт Братованов. Съдът прие, че по хулигански подбуди е причинил смъртта на жертвите. С решение от 26-и юни 1982 г. Първо наказателно отделение на Върховния касационен съд потвърждава присъдата, която е изпълнена. Към онзи момент законодателят предвиждаше като санкция и смъртното наказание, което в последствие бе отменено и заменено с доживотен затвор. Тогава този казус предизвика полемика между практикуващите юристи, защото някои от тях твърдяха, че деянието не е било умишлено, а с форма на вина „престъпна самонадеяност“, тоест непредпазливо. Убийството с транспортно средство е умишлено, когато водачът преследва пряка цел, независимо, дали е правомерна, или неправомерна. Той е допуснал възможността за смъртта на повече лица. Съзнанието за тази възможност не го е накарала да се откаже от това деяние. Той не разчита на конкретните обстоятелства, а на шанса си. 

- Самонадеяно ли е действал в конкретния случай Кристиян? 

- В казуса с Милен Цветков не е изключено водачът да е действал самонадеяно. Непредприетите мерки са се оказали решителни за извършителя на транспортното произшествие. Наркотиците влияят върху динамичния стереотип, на преценката, а реакциите и решенията са забавени. След като прокуратурата е преценила, че обвиняемият трябва да носи наказателна отговорност за умишлено престъпление, трябва да успее да го докаже. 

- Защитата на Кристиян Николов твърди, че той не е бил зад волана. Ще успее ли да докаже, че друг от спътниците му е карал автомобила? 

- Адвокатът и обвиняемият са в правото си да споделят каквито и да са защитни версии. Въпросът е да бъде доказано, че той е шофьорът. Трудно е обаче да се потвърди, дали момчето и момичето, които са били в колата, са били зад волана, защото едва ли ще поемат тази сериозна отговорност. Важни са свидетелските показания на очевидците, те трябва да отговорят  кой излиза от вратата на шофиращия – обвиняемият или някой от возещите се. При всички случаи ще се търсят и следи от ДНК на шофьора около волана и скоростния лост. Това е един казус, който тепърва ще трябва да отговори на много въпроси. На този, който е причинил катастрофа, ще припомня мъдрите слова на премъдрия Хезоид: „Възмездието влиза в сърцето на човека в мига на извършване на престъплението”.

- Юристи коментират, че обвинението срещу Кристиян формулирано по този начин преследва задкулисната цел младежът да бъде оневинен или да се измъкне с лека присъда?

- Това са думи на хора, които не са запознати с казуса. Само правораздавателната система може да каже дали нарушителят ще е в затвора 3-5 години или до живот.  Всичко останало е словоблудство. Гневя се на юристи, които с лека ръка раздават присъди, преди да е започнало досъдебното производство. Може да се приеме, че шофьорът е действал с непредпазлива, но престъпна самонадеяност, както и форма на вина за „евентуален умисъл“. Тези две правни категории са възможни в казуса, но не и двете едновременно.