"Президент" в руската практика означава "цар" с това трябва да се приключи

Проблемът на Русия е авторитарната личност, тя съществува не само в Кремъл, но и в "народните маси", казват анализаторите

Андерс Аслунд, от Атлантическия съвет във Вашингтон и историкът Натаниел Найт от университета в Ню Джърси пред Радио "Свобода" 


- Господин Аслунд, каква е целта на доклада Ви "Русия след Путин: как да бъде преустроена държавата"?

- Ние не знаем кога ще дойде краят на режима на президента на Русия Владимир Путин, макар, че този момент може да настъпи в обозримо бъдеще.
Ние, с руския политик Леонид Гузман предлагаме детайлен план за действие за тези, които ще дойдат след Владимир Путин. На първо място, според нас, трябва да бъде освобождаването на политическите затворници и да бъде осигурено спазването на основните права на гражданите: свобода на словото, пресата, събиранията, създаването на партии, религиозни свободи. 
След това незабавно трябва да бъде разпусната Федералната служба за сигурност (наследница на КГБ), да бъде формирана нова съдебна система и правоохранителни служби.
И накрая, трябва да бъде демонтирана президентската система, за да бъде предотвратен рецидив на авторитаризма.

-  Защо сте убедени, че докладът Ви ще стане нужен още в обозримо бъдеще, господин Аслунд?

- Сега приблизително една трета от населението е против Путин, една трета е "за" него и една трета е безразлична.
Неговата популярност изчезна горе-долу както се случи и с Лукашенко по време на последните избори. Според проучване на "Левада-център", не съществува популярност на Путин сред младите. 
За властта проблемът е в това, че ако има твърде много репресии, тогава ще има бунт, ако репресиите са твърде малко, тогава също ще има бунт. 
Въпросът е кога ще се случи това - но това ние никога не можем да предскажем със сигурност. Сега е очевидно, че няма да има реформи. 

- Какво означава това за системата?

- Живях в Москва през 80-те. Чак докато на власт дойде Горбачов всички бяха убедени, че в русия никога нищо няма да се промени.
От 1982 година, когато умря Суслов, малко преди Брежнев, бях убеден, че системата просто ще се счупи. 
Защото именно Суслов беше човекът, който можеше да въведе истински репресии заради спасяването на системата. Но, мисля, че такива репресии са невъзможни.
Какво може да пречупи системата?
Едната възможност са протестите, по примера на Хабаровск. Този пример не успя да се разпространи, но засега. Това се случва внезапно, но ние не знаем кога. 
Другата вероятност е ако се случи нещо действително лошо - например, война. Кремъл силно рискува в чужбина, но това струва пари и живота на руски хора. Както Афганистан стана важна причина за развала на съветската система.

 - В доклада си говорите за това, че Кремъл се сблъсква със сериозни трудности. Какво имате предвид?

- Видима е икономическата стагнация, която започна още през 2009 година, това е сериозен проблем.
Ясно е, че Путин не може да провежда никакви реформи. Икономиката не може да се развива. Руското общество не може да се развива. По периметъра на Русия, навсякъде в пространството на старата съветска империя се наблюдават кризи. Проблеми има навсякъде – в Армения, в Грузия, в Беларус, в Киргизстан, Казахстан също е в лошо състояние. 
И навсякъде тази авторитарна клептокрация от арикански стил, приблизително като в Конго.
Такава система не може да съществува в развитите страни.

- Господин Аслунд, трябва да подчертаем, че в доклада си Вие не анализирате варианти за развитие на ситуацията в Русия, а предлагате варианти за действие за режима, който ще смени сегашния. И той, според Вас, ще бъде демократичен. Какво е основното, което трябва да направят тези, които ще дойдат след Путин?

- Според мен, три неща. Първо, трябва да бъде забранена Федералната служба за сигурност, да бъдат уволнени всички, които работят в нея. Второ – да се организират демократични избори на всички нива на властта. Трето – да се въведе нормално правосъдие, да се проведе съдебна реформа и реформа на прокуратурата.

- Но Вие пишете, че нормалното развитие на Русия ще изисква огромни по мащабите си реформи, включително и отказ от президентската институция. Това е твърде смело.

- Работата е там, че "президент" в руската практика означава "цар". Вие виждате, че в практически всички постъветски републики президентите са "реплики" на местни царе.
С това трябва да се приключи, трябва да се ограничи властта на президента. 
В доклада си ние цитираме статия от 1990 година на изследователя на авторитарните режими социолога Хуан Линц, в която той обяснява защо президентската република е по-лоша от парламентарната система.
Парламентарната система просто по-добре защитава демокрацията отколкото президенската власт.

- Интересно е и това, че Вие пишете за икономическата стагнация, но в същото време смятате, че режимът, който ще дойде след Путин и обкръжението му, няма да срещне сериозни трудности да модернизира руската икономика, тоест, населението сравнително бързо ще почувства промените към по-добро.

- Първо, в Русия пазарната икономика съществува и работи. В същото време имаме падащ курс на рублата.
Главният проблем е в това, че приблизително половината икономика е държавна. Държавният сектор трябва да бъде намален до не повече от 20-30%.

- Ако правилно Ви разбирам, Вие смятате, че за нормалното развитие на руската икономика е необходимо да бъде разрушена, образно казано, корумпираната и надстройка?

- Да, точно. Условно, това са стотина милиардери, които трябва да бъдат махнати. Те сами вече се махат, много от тях напуснаха Русия, на активите им остават и с тях трябва да се работи.

- От Вашия доклад се налага извод, че тези хора, начело с Владимир Путин държат икономиката в плачевно състояние, изхождайки от собствените си интереси?

- Добър въпрос, но нещата не стоят съвсем така. Ясно е, че Путин иска макроикономическа стабилност, защото той е преживял 1998 година. Той е видял, че ако не се запази макроикономическата стабилност, той ще изгуби властта си. А той не иска това. 
Но това, което Путин не разбира, е, че системата, в рамката на която той "дели печалбата" с приятелите си, води до застой. Това е основната слабост на неговия режим, защото хората не искат да живеят в пълен застой.

- В доклада си предварително парирате възраженията на скептиците и привеждате като главен аргумент в полза на завоя на Русия към демокрация "Теорията на модернизацията". От нея следва, че страните, намиращи се на определено ниво на икономическо развитие, неизбежно се превръщат в демокрации. И, според Вас, от 40 страни, които се намират на същото ниво като Русия, само 5 не са демокрации, а 4 от тях са близкоизточни монархии, живеещи изключително от износа на нефт и газ. 

- Днешна Русия е доста странна страна. Такива страни като Тайван и Южна Кроея са се превърнали в демокрации достигайки приблизително същото икономическо ниво като Русия.
Това са 12 хиляди долара БВП на глава от населението. Китай е на приблизително същото ниво, малко по-малко от Русия.
Обикновено страните, когато са достатъчно развити икономически, стават демократични - Южна Корея и Тайван са добри примери, защото те също имат силни авторитарни традиции. Но тези традиции отпадат, когато те стават достатъчно развити икономически.
Но на пътя на тази еволюция стоят сили, с които руските реформатори не са успявали да се справят в продължение на векове.

- Въпрос към историка Натаниел Найт: Доколко сте съгласен, че режимът, който ще дойде на смяна след Путин ще е демократичен?

- Разбира се, сценарият, който се описва е пожелателен. 
Но аз скептично се отнасям към това, което ще се случи в близко бъдеще, даже и по-далечното бъдеще, 
Добре, може би Путин ще си отиде, и, може би, населението ще се радва, че Путин си е отишъл. 
Но, на мен ми се струва, че корените на путинизма не са само в Путин, даже не в елитите, които го обкръжават, те са проявление, а не причина за путинизма.
На мен ми се струва, че в Русия съществува определена култура на властта, която се различава от културата на властта в Западна Европа, в Америка и, която ще съществува и ще продължи своето съществуване даже в отсъствието на Путин.

- Тоест, Вие смятате, че Русия си иска царя?

- В Русия винаги е имало цар. След това, когато не е имало цар, е имало Сталин, а сега-Путин. Има някаква удивителна приемственост в тази система на властта.
Същите закономерности е имало и по времето на Иван Грозни и оттогава са неизменни.
Това трябва да бъде обяснено, защо се случва така, защо се запазва тази приемственост?
На мен ми се струва, че един от ключовите моменти е ролята на личността. Властта в Русия е основана на лични отношения, формалните структури на властта играят второстепенна роля.
Най-главни са тези отношения, които се изграждат между централния ръководител и подчинените му, клиентелата. Сред тази клиентела се организират мрежи, различни групи, обединени от роднинство или съвместни интереси.
Такива кланове съществуват, поддържат се един друг, създават съюзи с други кланове. Винаги в такава структурата е необходима централна фигура, арбитър, който урежда отношенията между конкуриращите се мрежи и групи по интереси.
Когато не съществува такъв централен арбитър, тогава системата изпада в криза. Хитростта е в това, че официалните институции  – парламент или министрите – служат за фасада на тази власт.
Но властта не е в институциите, тя е в неформалните структури, които съществуват. Може да бъдат променени формалните структури, а тази система на кланова власт, ще продължи да съществува.

 - Мислите ли, че е възможна смяна на сегашния режим с демократично управление?

- Когато говорим за авторитарните личности, за авторитаризъм, ние забравяме, че авторитаризмът като концепция не се отнася само към лидерите, тя се отнася и към народа.
Човек, който се нуждае от силна власт, хора, които имат нужда от ред и не искат да се изправят пред необходимостта да правят избори, хора, които имат нужда друг да взема решенията вместо тях – това по определение е авторитарната личност. Тя съществува не само в Кремъл, но и в "народните маси".
Поколения, столетия наред, руската култура, за съжаление, е възпитавала, "тренирала" е хората в безпомощност, така че поколение след поколение разбира, че каквото и да прави, каквото и да каже, нищо няма да се промени.
Но пък погледнете Корея, кой би повярвал, че тази полуфашистка държава, която съществуваше до 80-те години, изведнъж ще се промени. 
Длъжни сме да се надяваме, ние имаме 20-30% шансове, че Русия ще съумее, въпреки установените традиции, все пак ще покаже, че културата на властта може да се промени.

- Един важен въпрос, на който в доклада не се дава отговор е, съществува ли в Русия сила, която има желание, интерес и е способна да проведе тези мащабни промени, за които говорят авторите?

- В Русия има образовани хора, които разбират, че пътят от несвободата към свободата е трънлив. Те са, може би, 10–20% в Русия.
Дали това е достатъчно?
Връщайки се към политологията, в теорията има такова понятие "гласовито малцинство", което има своето влияние в политиката.
Тези, които са най-силно заинтересовани в решаването на някакъв проблем, обичайно са малцинство, и въпреки това те са способни да повлияят върху мнозинството и да прокарат такива промени.
Но за това са непроходими определени обстоятелства, исторически контекст и даже, в някаква степен - късмет.

- Виждате ли тези хора, кои са тези, на които реформите са нужни? Вие говорите за 10–20 процента от руснаците.

- Да участваш в политиката е тежка работа, а не просто да си поклонник на някоя личност, на политически идол от типа на Навални, който ще дойде на власт и ще промени всичко. 
През 90-те години, когато в Русия се създаваха политическите партии, това беше много интересен процес. Защото там, по същество, не е имало истински политически партии, освен една – комунистическата. Всички останали представляваха "малки култове към личността". Някакъв човек обещава, че знае как да оправи ситуацията.

- С други думи, изостанал народ, както биха се изразили руските скептици?

- "Изостанал" предполага все пак някакъв път, по който се движат всички. 
Не съм сигурен, че Русия се вписва в термините, използвани в доклада "нормална държава", "теория на модерността". Просто тя е друга система, друг начин да се мисли за властта, друга форма на отношения между власт и общество.

- А какво ни казва опитът за това как и защо умират авторитарните режими?

- Има няколко начина, по които умират авторитарните режими, които вече са добре изучени.
Най-известни от европейската история са режимите в Испания и Португалия, които са свързани със смъртта на диктаторите, които са били на власт: Салазар и Франко. През 70-те години те умират и системата много бързо се променя. Разбира се, това формално е много бързо преустройство, но институциите на властта се променят доста дълго.
Тоест, първият вариант е смърт или отстраняване на диктатора. 
Същото можем да кажем за Чили и за други страни от Южна Америка и Африка.
Вторият вариант е неочаквана смяна на властта под влиянието на малки, но много влиятелни условия от вътрешната политика.
Пример – Либия. Разбира се, конфликтът там назряваше много дълги години, но въпреки това парата клокочеше под капак, системата работеше.
И буквално за няколко месеца тази система се разпадна и изчезна напълно.
Виждаме и постепенни промени на авторитарната власт. Дадох пример с Южна Корея, която фактически от полуфашистка държава се превърна в развита демокрация. Това беше постепенен, но много динамичен процес. 
Още един фактор е загниването на системата, което е свързано с бавно угасване и дегенерация както на режима, така и на обществения строй: например Зимбабве.

- Към кой от този модели може да бъде отнесен сегашния руски режим?

- Системата може да агонизира много дълго. С това състояние може да се примирява мнозинството, което ще е доволно от минимума, който им гарантира сегашната ситуация.
Страхът от бъдещето е много по-силен, отколкото приемането на ценностите, за които говорим, отколкото промените на този режим и на ситуацията, в която съществуваме сега.

- Немалко от противниците на Путин в Русия обичат да казват, че народът заслужава управниците си.  Но проучванията на общественото мнение ни показват, че 46% от младежите не одобряват Путин, за година броят на недоволните се е увеличил с 50%. Путин има одобрение само сред пенсионерите и хората в предпенсионна възраст. Това означава ли, че обществото вече е надраснало системата, създадена от Путин? Отминало ли е времето му?

- Не, не мисля. Може би, след 10 години ще има друга ситуация. Може би, когато порасне новото поколение...
Струва ми се, че все още не сме достигнали до такова ниво на криза, дисфункционалност, която може да доведе до криза, която да го изхвърли от властта.

Превод: Faktor.bg