Кончината на войводата е на 1-ви юни по нов стил, погрешно се отбелязва ден след това

Имаме грешна представа за почитта към героите, в Европа честванията са на рождените им дати, а не, когато са загинали, казва пред Faktor.bg историкът и наследник на Христо Ботев

Интервю на Васил Стефанов

- Г-н Ботйов, защо сирените се пускат на втори юни, а не на първи, когато е убит реално Христо Ботев? 

- Христо Ботев е убит на първи юни по нов стил и това е правилната дата, затова и зарята е тогава. Втори юни е приет като дата за честване на Ботев и на загиналите за свободата на България, но не е правилно. В това отношение имаме бъркотия. 

- Откриваме ви на експедиция във Врачанския Балкан, където е убит и революционерът. Каква беше целта й? 

- Ходихме до местността „Манастирски дол“, където е предполагаемият гроб на Христо Ботев. Няколко дена след смъртта му овчар пренася останките му и ги поставя в плитък гроб. Има голяма вероятност те да са там. Разбира се, трябва да се направят археологически разкопки, за да се установи дали  е така. След това трябва да се направи и ДНК анализ, за да се знае, дали костите на великия Христо Ботев почиват на мястото. Досега се говореше, че няма гроб, а всъщност, след Освобождението, няколко години там е имало панихиди. С нас бяха много хора, сред които и проф. Пламен Павлов. 

Боян Ботйов и проф. Пламен Павлов по време на експедицията във Врачанския Балкан

- Кога трябва да излязат резултатите? 

- Това е въпрос, на който не мога да отговоря, защото зависи от институции, които трябва да работят с желание, за да се разбере историческата истината. Надявам се, че ще се случи в нормални срокове, но знаете, че в България всичко става по-трудно. 

- Около честването на Ботев винаги се спекулира за това, как е убит – от вражески куршум, до предателство и дори самоубийство, за да бъдат спасени четниците. Каква е истинската причина? 

- Трябва да вярваме на това, което е установено от българската наука. Черкезин прострелва воеводата на 20-и май по стар стил около 20:00 часа с точността на снайперист, от около 280 метра. Това е напълно възможно, тъй като изследвания доказват, че преди това са имали обучение да стрелят по мишени от подобно разстояние. Всички останали версии са абсурдни и нелепи. Пробутвани са от псевдоисторици, които са далеч от истината. 

- Адекватно ли са представени в учебниците по история  герои като Ботев и  Левски, сякаш е наблегнато повече на фолклорното, а не се обяснява същността на делото им? 

- Историята трябва да се поднася на учениците според възрастовата група, а не по строг научен начин. Те са жадни да попиват такива неща, защото не искат да им бъдат представени строго научни факти. Когато са залети с информация, която е трудно смилаема, се объркват кое е вярно и кое не е. Учебниците по история трябва да се напишат от хора, които са близки до децата и да знаят как да поднесат фактите. Това е много трудно на фона на многото материали, които днес не са поднесени подходящо. Има много специалисти и в БАН, и в университетите, които могат да напишат адекватно информацията. 

- Забравиха ли политиците за Ботев и Левски, които преди 20 години бяха ползвани като предизборни символи срещу Турция? 

- Намесата на политиците в просветата и в културата доста пъти е вредна и дори опасна. Има достатъчно шествия и празници, на които се изявяват, като 24-и май. Там всички се държат добре, което не се отнася до други дати, които честваме. 

- Защо се сещаме за героите си на датите, на които са убити? 

- Нашата фондация е вече на 30 години и правим тържества на Коледа, когато е роден Ботев а той и за това е кръстен Христо. Въвели сме тази традиция. На 6-и януари, по нов стил, вече много от хората знаят за рождената дата на революционера. В Европа великите личности се помнят с рождените си дати. Говорим за различна народопсихология и за съвсем друг манталитет и възпитание. Разбира се, че не е правилно да почитаме героите си само когато са загинали. 

- Какво не трябва да забравя българският народ от Христо Ботев? 

- Днес не трябва да бъде забравяно гениалното творчество на Христо Ботев, както и неповторимото съчетаване на думите с делата му.