Новите проекти разчитат на ниско равнище на политическа култура и информираност, на неграмотност на масата от населението 

Примката на руско-комунистическата зависимост на тези двойни избори трябва да бъде разкрита и разкъсана, казва пред Faktor.bg политологът

Интервю на Васко Василев

- Г-н Дойчев, последните дни напрежението се отпуши, вече имаме две силни кандидатури за президент – проф. Анастас Герджиков и председателя на ВКС Лозан Панов, как ги оценявате?

- Приятно съм изненадан от кандидатурата на проф. А. Герджиков. Точно такава фигура, подкрепена от проевропейските българи може да спре противопоставянето и омразата, издигнали Радев на президентския пост по волята не на българския народ, а на вековния ни геополитически противник. 

Кандидатурата на Л. Панов е също подходяща в същия смисъл като тази на А. Герджиков. Значението на институционалната реформа към създаване на справедлива правова държава е главното условие да станем европейци, а не да си останем полуевропейци, в периферията на ЕС, винаги и по всичко последни. Дебатът между тях ще е смисленият дебат за бъдещето на България.

Мечтая си за държава, в която на балотаж се явяват А. Герджиков и Л. Панов. Ботушът не може да бъде избор на интелектуалците.

- Системните десни партии забавиха имената на кандидат-президентите си. Тази стратегия ще им изиграе ли лоша шега? 

- Не мисля, че изчакването винаги е погрешна стратегия. Понякога това е успешна стратегия, защото ще се избегнат премислени порои от клевети и лъжи по адрес на кандидатите на десните партии. Бърза реакция често води до грешки на задействани центрове за фалшиви новини. Ето сега виждаме, как фалшивата новина за удостояване на Бойко Борисов за Доктор Хонорис Кауза на Софийския Университет от проф. А.Герджиков се връща като бумеранг против лъжците от щаба на Радев, които я разпространиха. 

- При балотаж на президентския вот ще успеят ли  партиите, които претендират, че са десни, да се обединят срещу Румен Радев и да счупят леда помежду си? 

- Би трябвало, макар засега да не съм оптимист. Няма осъзнаване, че причина за настоящата политическа и социална криза не е просто Борисов или управлението  на ГЕРБ, а цялостния наследен посткомунистически модел, който не успяхме да пречупим, както успяха в цяла посткомунистическа Източна Европа. За това е необходима институционална реформа, която е най-трудна поради българския манталитет, комунистическо-авторитарното наследство и ниското равнище на българската политическа култура. Съпротивата срещу реформи, които са спасителни за европейска България, е най-голяма. И тези, които най-много ще са облагодетелствани от реформи, които ще премахнат сложния олигархично-бюрократичен модел, най-силно се съпротивляват срещу тях. Масата от българите не разбира, че болезнените реформи са животоспасителни, те коренно ще подобрят жизненото им равнище. Само че политически неграмотният човек не знае какво иска, но го иска веднага и без да полага никакви усилия. Няма как да стане. Затова се съпротивляват на това, което е спасително за тях и за страната. Ще кажете – парадокс. Да, така е, но вижте Великобритания – там тези, които гласуваха за Брекзит също по популистки причини, сега са най-големите жертви на последиците от своя неразумен избор. За политическата глупост винаги се плаща много скъпо. У нас това го наблюдаваме непрекъснато.

- Последното проучване на „Галъп интернешънъл“ показва разлика от 9% между ГЕРБ-СДС и ИТН. Защо за по-малко от година, според изследването, партията на Слави Трифонов се срина от първа до четвърта позиция? 

- Моментната снимка на електоралните нагласи, направена не само от тази, а вече от няколко социологически агенции в  последните седмици ясно показва рязко спадане на доверието в партията на Слави Трифонов. Това се дължи на първо място на това, че става дума за осъзнаване на част от последователите на този партиен проект, че с популизъм и кръчмарски патриотизъм в политиката не се постига нищо – като изключим разбира се щетите. Този пореден популистки проект, който гъделичка най-ниските политически или по-точно антиполитически страсти, без програма, без, оказа се, читав и видим политически лидер и без кауза, ако изключим разбира се реалния принос на тази партия за „изчегъртване“. Да, но не на ГЕРБ и Борисов, а на парламентаризма, политическите партии и за подмяна на парламентарната демокрация с мажоритарна пряка демокрация, която води в края на краищата закономерно до пряка еднолична диктатура. След като бе пусната на пистата и направи определени щети, тази партия вече може спокойно да бъде оставена със затихващи функции.

- Появи се нов месия - „Продължаваме промяната“, без програма се изстреля с 15% от народната любов на второ място във временното класиране, въпреки скандалите около Кирил Петков и Асен Василев. Какво очаквате от подобен проект и каква ще е съдбата му?

- Скокът в подкрепата за този политически проект е пряко следствие от провала на проекта „Няма такава държава“. Не случайно казвам първоначалното име на проекта  „Има такъв народ“. Всъщност това първо название ясно показва какво се целеше от задкулисно манипулиращата управлението на страната посткомунистическа и проавторитарна криминализирана олигархия. Профилът на двамата най-ярки министри в служебното правителство показва, че сега се цели обратното на това, което показаха досегашните популистки партийни проекти – професионализъм във финансово-икономическата сфера, търсене и разкриване на конкретни мерки, които ще изкоренят определени корупционни практики, ще доведат по определени икономически ползи и пр. Но в същото време, подобно на всички популистки партийни проекти се вижда липса на яснота за това какво, как и с кого ще се прави в следващия парламент и в евентуално следващо правителство. Това е напълно обяснимо за нови партии, отвъд профила „ляво –дясно“ , които виждат ролята си в това с „десни политики да осъществяват леви цели“, без да е пояснено какво точно разбират под „десни политики“ и какви са тези „леви“ цели. Очевидно се разчита на внедрени в масовото съзнание митологеми, че „левите“ се грижат за бедните и слабите, а десните – само за богатите и силните. Фактът, че това работи показва равнището на съвременна политическа култура в България. Всички популистки проекти разчитат именно на това – на ниско равнище на политическа култура и политическа информираност, да не кажа и на неграмотност на масата от населението. 

- Разделянето на обществото на „почтени“ и „непочтени“ ще изиграе ли лоша шега на Петков и Василев? Как да си обясним, че те предпочетоха партията на Нестимир Ананиев "ВОЛТ", а отхвърлиха предложение на ДБ?

- Мисля, че това е в рамките на господстващите популистки митологеми. Но когато трябва да определим кои са „почтените“ и кои „непочтените“, се стига в края на краищата до разделителен примитивизъм, който няма как да реши проблема с почтеността в българската политика. Не трябва да търсим разделение по тези категории, а да направим силни и работещи политически институции, в които непочтените просто няма да имат възможност да си намерят място. Но това е изключително трудна задача, която не може да се реши само с финансово-икономически средства. В разделеното ни по много линии общество това може и да работи. Но припомням, че когато комунистическите служби позволиха на бившия ни цар да се завърне в страната, той буквално каза същото. Знаем какъв беше резултатът от неговото управление, което спря именно институционалните реформи. Новото пак се оказа добре забравено старо. А поуки от това така и не се правят. Що се отнася до стратегията им – да, тя е правилна. Като нова партия трябва да се отграничат, включително от най-близко стоящите до тях, без, разбира се, да им се противопоставят. Това е полезно за успокояване на и без това болезнената ревност и омраза в българския политически живот. А защо "ВОЛТ" и "Средноевропейска класа" – защото са най-незабележими и неясни като политически субекти, и приемат условията на двамата за „пълна и безусловна капитулация“.

- При силно фрагментиран парламент и пореден провал за съставяне на редовно правителство очевидно ще продължи управлението на служебния кабинет. Имате ли усещане за програмирана цел - неформална президентска република? 

- Цел на проруската олигархия е създаване на хаос в държавата, рушене на демократичния институционален ред, на парламентаризма, на политическите партии и отваряне широко вратата за осъществяване на путински модел за мафиотско-олигархично управление, което ще извади България от цивилизования свят.

За 20 години проруската олигархия постигна много в това отношение. Сега обаче има едно „Но!“. Те очевидно са за президентска република с авторитарен президент като Радев, но не и за такава с профила на президент-демократ като Желев, Стоянов или Плевнелиев.   Само че замисълът им просто може и да не проработи.

- Румен Радев представи инициативния комитет, който го издигна, като „цвета на нацията“. Не беше ли по-честно да се нарече „произлизащ от редиците на БСП, БКП и ДС“, тъй като огромна част от хората там са или бивши, или настоящи, или бъдещи депутати и чекисти? 

- Не сам по себе си като генерал и пилот, но и като избор първо на Решетников, после на комунистическите служби, на БСП и присъдружните й партии, кандидатурата на Радев за втори президентски мандат, за мене поне, е логична, но скандална. Защото той с нищо не бе запомнен през първия си мандат, освен с непрекъснатата защита на руските интереси на международни форуми, където бе канен, но изобщо някой го вземаше на сериозно. Ще се запомни как го хокаше Всерусийският патриарх , полк. от КГБ Гундяев и той не защити нито собственото си достойнство, нито на институцията, която олицетворява, нито на България. Нищонеправенето в България никога не се наказва. У нас, както се казваше в един класически български филми, „никой не е уволнен поради некадърност“.

- Държавният глава е подкрепен от БСП, ИТН и ИБГНИ. Може ли обаче подобно „рамо“ да има ответен удар върху рейтинга му? 

- Народът го е казал : Много майки – хилаво дете. Силата на Радев идва не от тези партии и партийки, а от задкулисието, което тласка България към пропаст.

- Защо на президентските избори виждаме толкова представители и поклонници на Кремъл, каква е мисията на Николай Малинов, Волен Сидеров и на Костадин Костадинов? 

- Мисията на тези поклонници на авторитарен модел е да покажат, че от Радев има и по-лошо, да представят Радев като безалтернативен „демократ“, доколкото има и такива като тях - радикали, които са за пряко проруско авторитарно управление на България. Жалка е съдбата на чуждите агенти на влияние...

- Каква ще бъде ролята на ДПС на предстоящия вот, което заяви, че ще има свой кандидат на „Дондуков“ 2? 

- Не е ясно все още дали ДПС ще издига свой кандидат. Те нямат нужда от това. Но за пръв път от ДПС ще гласуват против президент, който на предишните избори без тяхна подкрепа не би успял. ДПС се противопоставя на Радев по напълно рационални и разбираеми причини. Това не е театър, както някои пропагандисти на статуквото смятат. В ДПС са професионални политици и ясно разбират, че това, към което ги тласка проавторитарната олигархия води пряко до загуби за тяхната партия, която се е вградила в настоящия олигархичен модел, но в авторитарния модел просто ще изгубят много повече. 

- За какво свидетелства решението на правителството на Радев да се ремонтира паметникът на съветските окупатори в центъра на София?

- Да даваш почти половин милион лева в настоящата криза за ремонт на тоталитарния антибългарски монумент, възхваляващ съветската окупация като освобождение и да внушаваш, че целият български народ е благодарен за окупацията и грабежа, на които е подложена страната ни от 77 години насам, е не само цинично. Това показва, че и днешната пост-съветска неокомунистическа олигархия, рожба на същото това мнимо трето поред "освобождение", вече смята, че окончателно е способна да унищожи критичното демократично мислене и европейския  полет на България. 

Примката на руско-комунистическата зависимост на тези двойни избори трябва да бъде разкрита и разкъсана!