Играта на Кремъл е да бъде превърнат НАТО в книжен тигър, де-факто – акт на капитуляция

Москва ясно разчете сигнала на Пекин, че трябва да изчезват от Казахстан, защото ако не си тръгнат "учтивите зелени човечета" ще се срещнат с "неучтивите жълти", казва известният гросмайстор и опозиционер 

Интервю на Олга Бичкова, радио "Ехото на Москва"

- На Вас стана ли Ви ясно какво иска да постигне руската страна на така наречените преговори за сигурността, приближаване и отдалечаване на НАТО от руските граници...?

- Очевидно, целите бяха глобални, почти космически: да бъде превърнат НАТО в книжен тигър, де-факто – акт на капитулация. И това се случва, защото получавайки все по-големи отстъпки, Путин стана нагъл.
Дългите години безнаказаност го убедиха, че границите на позволеното постоянно се разширяват, както границите на приетото поведение, така и държавните граници – той може да ги премине и да не му се случи нищо.
Освен това е ясно, че администрацията на Байдън се държа крайно (ще се изразя дипломатично) непоследователно, или да кажа - последователно, но в непрекъснатите отстъпки, надявайки се да умиротвори Путин.

Първоначално Байдън вдигна високо летвата, нарече Путин "убиец", изглеждаше, че администрацията му ще провежда твърда линия спрямо Русия.
На мен ми се струва, че всичко започна от една вече позабравена и уж случайна среща между Кери и Лавров. Кери има колосално влияние - той е близък приятел на Байдън, семейни приятели са, той е с по-висок статут от държавния секретар и от съветника по национална сигурност, а той стана известен с това, че в преговорите даваше всичко на Лавров. 

И ето го този много силен откат, изведнъж тази среща в Женева, съвършено безсмислена, в която Байдън го играеше "големия човек", среща се с Путин, решава въпросите - просто алюзия за миналото.
След това дойдоха тези две видеосрещи. И, според мен, Путин просто стигна до извода, че може да продължи да натиска, въпреки, че исканията на Русия са абсолютно неприемливи. 

Тук, струва ми се, отново се приближаваме до важния въпрос – как се вземат решенията в свободния свят, и доколко Путин (както, впрочем, и цялата руска върхушка) не разбира този процес.
Аз, по принцип, имам подозрението, че Байдън беше готов да предаде Украйна.
Но, не това е важното. Дори Байдън и Съливан (съветникът по национална сигурност) по съвет на Кери да са били готови да се съгласят на тези отстъпки, американската система не работи така.

Имаме Държавния департамент, който е на друга позиция. Имаме Пентагона, който заема друга позиция. И, което е още по-важно, НАТО не е такава организация, която ще допусне да бъде въртяна на пръста дори от такава държава като Америка.
И ето как този мощен протест вътре в системата доведе до там, че американците бяха принудени просто да "отсвирят" Путин, те нямаха друг избор.
Да, подсладиха хапчето, обещаха да не разполагат оръжия в Украйна, но фактически всички ключови искания на Путин бяха не просто отхвърлени, те бяха отхвърлени априори, бяха изхвърлени на боклука. Това обяснява и доста истеричната реакция на руския пропаганден апарат и на чиновниците, които не очакваха, че американците (а те се интересуват само от американците) изведнъж ще откажат да продължат обсъждането.
Тук пак се сблъскваме с психологията на диктатора. Когато Хитлер напада Полша през 1939 година той е страшно изненадан, че Англия и Франция му обявяват война заради "някаква си Полша". Особено след като преди това му дават съвсем безнаказано Чехословакия.
Това е следствието от дългогодишната безнаказаност. 
Е, и Путин си въобрази същото.

- Защо да е безнаказан, през последните години живеем в непрекъснати санкции и постоянно чакаме новите?

- Санкциите са за бедните. Те не оказват никакво влияние върху Путин. Руските олигарси се чувстват комфортно, руските газ и нефт се купуват по целия свят. Германия непрекъснато увеличава обемите на закупения руски газ. От гледна точка на Путин всичко е нормално. Нямаше реални санкции досега. Сега се появи законопроект, в който са включени тези санкции, за които много години говореха Бил Браудър, Борис Немцов, аз също. Най-накрая започнаха да се обсъждат санкции, които реално ще ударят путинското обкръжение, реално ще създадат проблеми. Те действително ще ударят всички олигарси.

- Нима американците ще се решат на санкции против руското ръководство, пряко или косвено?

- Ще разберем, в случай на критично развитие на събитията. Все пак целият списък от "адски" санкции е обвързан с украинските събития. Ако Путин се реши на агресия...Четох, че списание "Икономист" дава 43% за война - тогава ще бъдат задействани тези санкции, които включват конкретни мерки срещу руското ръководство, включително и срещу самия Путин.
Количеството активи, принадлежащи на представители на върхушката, се изчисляват на стотици милиарда долара. Подозирам, че тези активи не са тайна за хората, които ще вземат решение.  

Друг въпрос е, че тези мерки ще създадат проблеми и на западните държави. 
В същото време руската пропаганда призовава 24/7, че трябва да се тръгне към Киев, към Мариупол. Руската пропаганда не смята, че Украйна има право на самостоятелно съществуване. Украйна за тях е "недържава", която трябва да бъде разпарчетосана. За това говорят непрекъснато, във всички студия, обсъждат даже в коя посока трябва да настъпят  – Киев, Мариупол или по целия периметър.  
Връщайки се на санкциите, за които говорим - Западът разполага с набор от средства, които е готов да използва. Да спрат "Северен поток-2". Макар, че спирането на руския газ – за Европа това ще е много лошо, особено през зимата. Европа купува една трета от газа, който потребява от Русия, а Русия продава в Европа 80% от своя газ.
Целият този мит, че ще се преориентираме към Китай са празни приказки. Първо, обемите са съвършено различни. Цялата мощ на "Силата на Сибир" в най-добрия случай е 1⁄5 от това, което сега отива към Турция. И освен това Китай вече е купил всичко за много години напред, неговата цена е много, много под пазарната.
Ситуацията може да стане критична.

Ако Европа е готова на конфронтация (естествено, с Америка зад себе си) – много бързо ще стане очевидно неравенството на силите.  Защото санкции против руските банки, да не говорим са системата SWIFT, много бързо ще вразумят руския елит. 
Въпросът е в липсата на политическа воля и корупция.
20-те години управление на Путин не са минали "напразно", нивото на корумпираност на западния политически елит "чупи скалата". Но, каквато и да е корупцията, ако политическата ситуация се промени, никакви Шрьодери няма да могат да спасят Путин.

- Пътят от нормандските срещи до сегашната ситуация беше извървян много бързо, за броени години. Защо именно сега така се изостри ситуацията, именно сега възникна тази нетърпимост? Преди сякаш я нямаше.

- Нивото на напрежение зависи само от агресора. Докато Путин беше удовлетворен от това, което погълна през 2014 година, ситуацията беше относително спокойна. Но сега на Путин са му нужни геополитически победи. 
Съвършено очевидно е, че дали войната в Украйна ще започне или не ще се реши само в главата на един човек.
Ние живеем във време, в което Путин се разпорежда с всичко – от бюджета до руската армия, и може да започне война, ако това му се стори най-добрия начин да реши вътрешните си проблеми.

Ситуацията в Украйна може да се изостри допълнително, защото историята с Казахстан показа на Путин реалното му място в световния ред.
Мисля, че другарят Си (Си Дзин Пин) му показа това място, съобщи му, че руските войски трябва да си тръгнат от Казахстан и буквално за 48 часа се промени цялата реторика на руските военачалници.

И Шойгу, и Сердюков говореха, че има причина руските войски да са там. А след това изведнъж стана ясно, че трябва да изчезват оттам. Мисля, че просто от Пекин е бил изпратен сигнал, че трябва да изчезват, защото ако не си тръгнат "учтивите зелени човечета" ще се срещнат с "неучтивите жълти".
И да не забравяме още една страна: Турция. Казахстан е възприеман и от Турция, и от Китай като зона на техни интереси. Показателно беше, че нито Ердоган, нито Си Дзинпин се изказаха публично по повод войските, а е трудно да си представим, че те изведнъж са изгубили интерес към такава важна страна, която фактически беше окупирана от руските войски. 

Това означава само едно, че е имало някакви задкулисни разговори и на Путин са му обяснили, че трябва да си ходи, защото бързината, с която си събраха партакешките и просто избягаха от Казахстан явно противоречи на твърденията, че руснаците са там, за да контролират ситуацията.
Те влязоха в Казахстан със съвсем друга цел, прехвърлиха хиляди, десетки самолети откарваха войската. Това беше де-факто окупация, целта на Путин беше да постави под контрол казахската индустрия - тлъсти хапки, които можеха частично да преминат във властта на путиските олигарси.
Но се оказа, че другарите от Пекин и някакви други другари-врагове от Анкара имат друго мнение по този въпрос. 
И за тези, които разбират ситуацията е ясно, че когато срещу теб седи не треперещия Байдън, а китайци и турци - ситуацията се променя.

Превод: Faktor.bg (със съкращения)