Интервю на Мая Георгиева

-  Господин Парамов, наскоро Министерство на финансите обяви, че БНБ няма да бъде подсъдима по дело срещу Пеевски по закона „Рико“ в САЩ – достоверна ли е според вас тази информация, след като съдебният процес в Ню Йорк все още не е стартирал?

- Делото има и ще има. Дали в Ню Йорк, в Далас, в Европа или в България, е въпрос, който съдът в Ню Йорк трябва да реши. По същество няма съдебен акт на Съд в САЩ, който да освобождава БНБ от делото. На нивото, на което се намира процесът и въпросите, които предстои да бъдат решени, този проблем стои на дневен ред.
 
- Има ли основание да се търси вина от БНБ по фалита на КТБ и последствията към клиенти и държавата?

- Категорично ДА. Железни основания. Това е видно дори  и от последното решение на Конституционния съд в България, по повод на КТБ. Там се казва:

"Както беше посочено по-горе, с Решение № 104 от 15.08.2014 г. Управителният съвет на БНБ е разрешил на квесторите на БНБ да осъществяват платежни операции за целите на погасяване на кредити към поставената под специален надзор банка, като при пълно погасяване на вземане по кредит да предприемат необходимите действия за заличаване на обезпеченията по кредита. БНБ не е поставила ограничения относно вида на платежните операции за погасяване на задълженията към банката,"
"По този начин БНБ е създала оправдани правни очаквания за лицата, които в изпълнение на решението й са предприели законосъобразни правни действия за погасяване на задълженията"
"според Решение от 5 март 2015 г. по дело C-585/13 на Съда на Европейския съюз, всеки правен субект, у когото административен орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал, има право да се позове на принципа на оправданите правни очаквания"
"банките са подложени на детайлно правно регулиране на законово и подзаконово ниво, като законодателството вменява на БНБ редица задължения, подробно регламентирани в Глава ХІ от ЗКИ, с цел „осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал” (чл. 79, ал. 1 ЗКИ). В същия смисъл е чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка, който предвижда, че БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. 
В случая с КТБ изложените по-горе факти, обективирани в доклади на самата БНБ, така и в цитирания вече доклад на международна разследваща компания, обуславят извода, че опасността от неплатежоспособност поради необезпеченост на предоставените кредити, е била налице далеч по-рано (като при това е била известна или е следвало да бъде известна на надзорния орган), поради което в крайна сметка обявяването на банката в несъстоятелност е функция не само на лошото й управление, но и на вероятно проявено бездействие от страна на БНБ чрез банковия надзор."
"В правовата държава обаче е „конституционно недопустимо лошото управление да обосновава засягане и ограничаване на основни конституционни права на гражданите“ (Решение № 6 от 15.07.2013 г. по к.д.№ 5 от 2013 г.)."

-  Виждаме какъв е обхватът на санкциите по закона „Магнитски“, броят на засегнатите ежедневно се увеличава, а какво да очакваме от по-строгия закон „Рико“?

- Съдът в Ню Йорк ще трябва да преразгледа въпроса дали и доколко делото може да бъде прехвърлено да се гледа в София, предвид установената пандемична корупция в България.

- Дали наистина адвокатите на БНБ в САЩ са в състояние да поемат гаранциите, че от националната ни банка няма да се търси отговорност?

 - Никой адвокат, не само в САЩ, но и където и да е, не може и няма да поеме такава отговорност, още повече в случай като този, където кражбата на американски капитали от КТБ е осъществена със съдействието на БНБ за подкрепа на финансовите затруднения на ПИБ. Това е отклонена от държавата помощ, одобрена от ЕК и не е съгласувана с изискванията на чл.107 от ДФЕС и на Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на чл.93 от Договора за Европейската Общност.

-  Кои са ищците в САЩ и кой ги представлява?

 - Това са искове на Синдика на Еър Лоджистикс Лимитед Инк. и са подопечни на съда по несъстоятелност на Еър в Далас. Ищците са кредиторите в този Тексаски банкрут, на които им се налага на собствени разноски да водят делото.

-  Какво всъщност представлява законът „Рико“, в България той не е познат и не е прилаган до сега?

- Това е щатски закон срещу организираната престъпност, рекета и лихварството. За разлика от САЩ, България не дава право на пострадалите от лихварство, измамничество, рекет, организирана престъпност да водят обезщетителни искове пред граждански съд, давайки по този начин монопол на прокуратурата по правото им на обезщетение. Това е сериозно нарушение на чл. 33 и чл. 34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията, както и на Гражданската конвенция на Европа за корупцията, които са задължителни за България по силата на нейното членство в ЕС. Но за да поддържа монопола на прокуратурата и за да подкрепя корупцията, България не е изпълнила задълженията си по тези два международни документа, и не е въвела механизъм, признаващ правото на жертвите на корупция да се защитят, независимо от прокуратурата, сами пред гражданския съд.