Украинците са сериозна сила, знаят как да водят партизанска война

Руският президент не може да се върне с напълно празни ръце от границата с Украйна, целта е да бъде преизбран за пожизнен господар, казва директорът на отдела за руски изследвания в American Enterprise

Интервю на Юрий Жигалкин, Радио „Свобода“

- Господин Арон, изявленията на САЩ, НАТО и Русия след проведените преговори показват, че никоя от страните не желае да отстъпи дори и на косъм от позициите си. В задънена улица ли сме и трябва ли да се готвим за най-лошото?

- Да, може да се каже, че преговорите влязоха в задънена улица, но може и да се каже, че тази задънена улица беше напълно предвидима.
Русия винаги започва на принципа на източния пазар, от най-неприемливите условия. Те бяха две: първото - Украйна никога да не бъде приета в НАТО. И да добавим, че това се отнася и за останалите бивши съветски републики - това, според Москва е по подразбиране.
Второто - намаляване на присъствието на НАТО в страни, които граничат с Русия.
И Белия дом, и НАТО винаги са казвали, че тези искания са неприемливи.
Тези дискусии могат да бъдат сравнени с купуването на килим. В първо действие на драмата и купувачът, и продавачът се отдалечават един от друг размахвайки юмруци.
Аз мисля, че следващият момент ще зависи главно от решението на Русия.
Разбира се, има някакви надежди за компромис. Например, потенциално можем да се договорим за ракетите със среден обсег в Европа, САЩ, може би, ще са склонни на някакви отстъпки за доставките на въоръжение за Украйна, но с условието, че Русия ще оттегли войските си.

- С други думи, Вие смятате, че ултимативните искания бившите съветски републики да не бъдат приемани в НАТО, намаляването или дори премахването на активността на НАТО в погранични на Русия страни не са толкова ултимативни? Трябва да се чака реалния отговор на Кремъл?

- Всичко зависи от това, как разглеждате вероятността от нахлуване. За мен от самото начало е ясно, че Путин не може да нападне. 
Сега ще обясня защо. 
От политическа гледна точка путинският режим не може екзистенциално да приеме съществуването на Украйна, която е икономически  и политически стабилна и едновременно с това се сближава със Запада. 
Но на този етап актуална е само третата опасност: интеграцията със Запада.
Затова в страната не трябва да има нито икономическа, нито политическа стабилност. За да се запази тази нестабилност съвсем не е нужно да се напада Украйна.
Ако в някакъв момент Украйна направи стъпка към третото условия то с едно 10 секундно обаждане по телефона от Кремъл в Донецк, в Луганск, ще дръпнат спусъка, ще започне война и за никаква стабилност няма да може дори да се говори.
Това е първият момент. 
Втория: За какво е тогава цялото това представление? 
По две причини.
Първата е съвършено откровен шантаж. Шантажират Запада за да притисне той Киев да приеме споразуменията "Минск-2". А "Минск-2" означава Украйна да се откаже от суверенитета над територията си, легитимиране на руския протекторат върху Донбас и това е главното.
Ако това не сработи, тогава бързо ще "размразят" замразения конфликт.
За да бъдат реализирани тези задачи не е нужно нападение. 
Има и чисто военно-технически момент. 
Добре, за една седмица ще разбият редовната украинска армия, а после какво? Как ще удържаш тази територия? За това няма да ти стигнат и 100 хиляди войници. Нов Афганистан?
Или да предадат властта? На кого? Така наречените "проруски опълченци" в Донбас едва удържат и Донбас. Кой ще удържа тази територия?
Разбира се, има вариант за създаването на така наречения "сухопътен мост" до Крим от север на юг, завладяването на териториите по протежение на Азовско море, което ще даде на Русия пълен контрол над Азовско море и, разбира се, директен ход към Крим.
От военна гледна точка този вариант е по-реалистичен, отколкото военно настъпление на запад от Днепър.
Но пак стигаме до необходимостта тази територия да бъде контролирана. 
Не трябва да забравяме, че от Октомврийската революция насам и, особено, по време на Втората световна война, украинците показаха, че знаят как да водят партизанска война
И още нещо - нахлуването по дефиниция е изненадващо. Какво нахлуване, когато два месеца обикаляш границата?
Това е нещо друго.

- А изключвате ли възможността в Кремъл отначало да са имали намерение просто да сплашат, а след това се оказаха заложници на събитията: твърде много войски и сили бяха събрани на границата, твърде много пари похарчени за това, твърде много гръмки изявления бяха направени, за да могат да отстъпят? Премина ли Путин точката, от която няма връщане?

- Аз мисля, че не. Разбира се, той не може да се върне с празни ръце. "Да се върне" метафорично. Защото неговата главна аудитория е руският избирател. 
Изобщо на мен ми се струва, че това е част от търсенето на решение на така наречения "проблем-24" - как да бъде преизбран за пожизнен президент.
Сред всички проблеми, с които се занимава Кремъл, безусловно, този е главният. 
Затова той не може да се върне с напълно празни ръце. Но пропагандата работи по 25 часа в денонощието, по телевизорите на милионите руснаци постоянно се говори, че той не иска да напада, а иска да защити Русия от украинско нападение, към което Западът тласка Киев и, заради което го въоръжава.
Затова дори и да няма някакви особено "красиви" отстъпки от Запада, не изключвам, че той може да каже: ето, дойдохме, показахме им, провалихме плановете на НАТО, спете спокойно. 
Повтарям, това може да не е най-изгодния вариант от ПР гледна точка, но е ваирант.
Искам да отбележа още нещо. По време на "пряката линия" на Путин беше зададен въпрос: "Говори се, че се готвите да нахлуете в Украйна, така ли е?"
Путин не просто отговори, а отговори много емоционално: "Никога руски войници няма да стрелят в украински войници".
Към това мисля, че си струва да се отнесем сериозно.
Първо, това обещание беше дадено на най-важната - руската аудитория. Второ, даже след една победоносна малка война този канал трябва да остане отворен. 
А споменът за Афганистан е жив в Русия. Тези, чиито синове загинаха може да не сам толкова много вече, но тези, чиито братя и годеници бяха убити в Афганистан са достатъчно много.

- Ако струпването на войски на границата с Украйна е било замислено от Кремъл като опит за сплашване и получаване на някаква изгода, то Белият дом и НАТО, изглежда се хванаха на тази въдица и се съгласиха на преговори, даже му предложиха някакви споразумения?

- Аз смятах и смятам, че не трябваше изобщо да се стига до тези преговори. 
Трябваше на ниво Държавен департамент, Пентагон да бъде направено изявление: "Да, ние с тревога наблюдаваме концентрацията на военна сила на украинската граница, но президентската администрация на Русия ни уверява, че това са маневри. Ние сме съгласни, че Русия има правото да провежда маневри на своя територия. Най-важното - ние чухме изявлението на господи Путин пред многомилионната руска аудитория, че война няма да има. Ние разбираме и с одобрение се отнасяме към това изявление, разбира се, ще наблюдаваме ситуацията, но по принцип това е вътрешноруски проблем".
Според мен, това беше правилният начин да реагираме.
Но не се случи това и всички мечти на Путин се сбъднаха: почнаха обаждания от Белия дом, извънредни заседания, заседание на съвета НАТО-Русия и т.н.
Разбира се, че не трябваше да се отива на каквито и да било преговори.
Всички прекрасно знаем, че всяка среща, и това започва още при Сталин и преминава през всички съветски и постсъветски режими, всяка среща с американския президент - виртуална, по телефона или лице в лице – носи колосална вътрешнополитическа полза за руския лидер.
Защото, както знаете, за Русия и за руснаците съществува само една страна - Америка. 
Когато, като с равен, разговарят с руския президент, това, разбира се, е голям политически "отскок".

- Разговорите са си разговори, но Вие мислите ли, че Западът реално ще направи някакви осезателни отстъпки на Москва?

- През 1990 година НАТО е гарантирал, че няма да разполага ядрено оръжие в граничните на Русия страни. Това е станало по време на преговорите с Горбачов. Съществуват различни версии на това обещание, на хартия няма нищо. Но то се изпълнява.
И второто обещание, което е записано някъде, но Русия не споменава - това е, че НАТО няма да разполага значителни сили в граничещи държави.
За каква заплаха от страна на НАТО говори Кремъл? Четири батальона в Балтика и в Полша. Това са 4 хиляди души. Срещу тях е Западният военен окръг с неговите 300 хиляди войници. 
Разбира се, това, че НАТО някога ще ги нападне е фантазия.
Аз мисля, че НАТО никога няма да тръгне на съкращение на тези батальони, които всъщност играят ролята на фитила, водещ към бурето с барут.
Това е чисто символично присъствие с надеждата, че ако Путин пресече тази граница, той ще е наясно, че НАТО действително ще тръгне на сериозна война.
Но може би, сред другите неща, ще се съгласят да не разполагат ракети със среден обсег на действие. Може би, в отговор на изтеглянето на руските войски ще се съгласят да не доставят съвременно, модернизирано оръжие на Украйна. 
Впрочем, Русия беше силно изплашена от доставките на турски дронове в Украйна. На мен ми се струва, че именно тук е "сивата полоса", в която са възможни някакви компромиси.

- Вие наричате това компромис, но можем да го наречем и опит за умиротворяване на агресора, което, както показва опитът само разпалва апетитите му. Опитът на Запада да се договори с Кремъл след нападението срещу Грузия, доведе до окупацията на Крим.

- Историята на ХХ век е пълна с такива примери. съществуват конфликти, които не са идеологически или продиктувани от някаква дългосрочна стратегия или идеология.
Този конфликт не е такъв. Това е само стъпка към възстановяването на териториалните граници на Съветския съюз. 
Това е възстановяване на политическите граници на Съветския съюз, което в разбирането на Путин означава контрол над външната политика на държавата, а защо не и върху вътрешната политика.
И този шантаж е насочен към това Западът да притисне Украйна да приеме Минските договорености. 
Вземете Беларус: там, може би, има някакви символични жестове за интеграция с Беларус, но главното за Путин е разполагането на бази на нейната територия. Това е последното, което Лукашенко още не е дал на Путин след като призна Крим за руска територия.
Мисля, че там ще се случи още една "полуцветна революция" и той ще даде и това.
Ако разглеждаме това, което се случва сега на територията на Украйна като част от осъществяването на тези планове на Путин, то той най-вероятно ще реши да "изчака", ако получи признаването на Минските споразумения от Киев. 
Но целта ще си остане същата: да превърне бившата територия на Съветския съюз в сфера на влияние на Русия, в сфера, чието движение ще се определя от Русия.

- Вие смятате, че в Кремъл мислят само за сфери на влияние? Но самият Вие неведнъж сте предупреждавали, че Путин може и да готви нещо по-значимо, за да повдигне патриотичния тонус на руснаците?

- Така е, аз смятам, че интензивността, символичната значимост на тези упражнения ще нараства до 2024 година. 
За мен е странно, че никой не говори за това, а съвършено ясно се вижда от руската външна политика, от чистките във вътрешната политика, и репресиите, и натиска, практическото унищожение на всички граждански организации, започвайки с "Мемориал", че се провежда мащабна подготовка за 2024 година.
Ситуацията за Кремъл не е никак добра: ковид, икономическа стагнация.  
На 72 години да встъпиш в шестгодишен президентски мандат, даже в Русия след всички чистки, всички репресии, си е сериозна крачка.
В Русия още помнят старците от Политбюро, помнят колко опасна може да бъде старческата параноя.
И аз подозирам, че за това събитие подготвят доста сериозни неща. 
Мисля, че все пак ще има някаква "малка победоносна война" или опит за война със страните от НАТО: най-вероятно в Прибалтика.
Случва се трансформация. Путин, впрочем, е първият съветски или постсъветски лидер, който си позволява да си присъди званието Върховен главнокомандващ, сталински ранг, към него се обръщат по този начин.
Тоест, той се превърна в военновременен президент. 
Става дума за оцеляване на режима, за собствената му популярност. 
Помним какво се случи с Путин през 2014 година, тогава рейтингът му беше около 60-62%. Той завзе Крим и скочи до 88%. Същото стана преди това с Грузия. 
Западът още не разбира колко всичко това е важно, жизнено важно за режима.

- Образно казано, Путин сериозно си играе на война?

. Да, съвършено вярно. Но играе в съвършено реална война.  
Да, разбира се, това още не е гореща война, но войната вече се води. Путин говори за НАТО като за надвиснала опасност, а народът вярва в това. А щом народът вярва, това е начин за легитимиране на режима.
Историята на ХХ век учи, че ако не убедите Путин, че силите, с които разполагате са сериозни, докато той не се убеди, че има решимост да му се противопоставите цялата тази агресивност ще върви по възходяща линия.

Превод: Faktor.bg