Не знам доколко са добри енергийните експерти на Румен Радев, за да направят една сериозна оценка по въпроса за АЕЦ „Белене“

Не мога да си представя, че прахосахме 3,3 млрд. лв. за Руско-турски поток, а нямаме няколко хиляди за смяна на комунистическия герб върху сградата на парламента, казва пред Faktor.bg десният политик

Интервю на Васко Василев 

- Г-н Димитров, как да разчитаме разнопосочните сигнали, които енергийният министър Теменужка Петкова ни дава през последните месеци за строежа на АЕЦ „Белене“ – в един момент проектът е спрян, след това се казва, че не е замразяван, но не може да се реализира без руска помощ и т.н.? 

- Позицията на Теменужка Петкова и на правителството по повод проекта АЕЦ „Белене“ е крайно непоследователна. Министърът на енергетиката първоначално беше автор на крайно критичен доклад относно електроцентралата, а след това, изведнъж се превърна в най-големия поддръжник на проекта, което е толкова странно, че чак е обезпокоително. Истината е, че частен, истински инвестиционен интерес не е имало. Говорим за реални намерения за влагане на средства. В ситуацията на световна пандемия и на икономическа криза реализирането на АЕЦ „Белене“ изглежда изключително сложно. Защото някой да вложи 10 млрд. евро. в подобно начинание днес, граничи с невъзможното. Правителството първо трябва да каже колко пари е изхарчило за АЕЦ „Белене“ през последната година, включително и за разни консултантски услуги, за съхранението на оборудването и за разни други мероприятия. Ако се потвърждава моето очакване, че няма инвестиционен интерес, да се каже, дали има намерение проектът да бъде изцяло прекратен, а оборудването да бъде използвано за други цели. Парогенераторите например могат да бъдат инсталирани в АЕЦ „Козлодуй“, а те именно са едни от скъпите части в оборудването. Т.е., време е да сложим точка на АЕЦ „Белене“. 

- Догодина обаче ще дойде друго правителство. Ако то реши да реализира проекта, какви са шансовете това да се случи? 

- Ако имаше очакване за печалба от този проект, щеше да има върволица от инвеститори, които да се надпреварват за строежа на АЕЦ „Белене“ и да влагат своите средства. Но светът се е променил и в новата реалност се залага на нови технологии и на много по-евтини източници на електроенергия. Самият факт, че няма върволица от инвеститори, означава, че печалбата очевидно не е такава, каквато се опитва да ни я представи Министерството на енергетиката. 

- Проф. Георги Касчиев констатира, че разрешенията за строежа на АЕЦ „Белене“ са изтекли още през 20015-2016 г. Вие запознат ли сте с тези документи? 

- Това, което казва проф. Касчиев, с когото често разговаряме по темата, е напълно вярно и показва, че много от документацията по АЕЦ „Белене“ трябва да бъде подновена. Необходима е нова нотификация или съгласие на Европейската комисия, защото без него не може да бъде строена ядрена централа на територията на Европейския съюз. Всичко това е свързано с много време и доказване пред ЕК, че подобна централа отговаря на новите изисквания и директиви за безопасност, които се наложиха след аварията в АЕЦ-а във Фукушима. Аз не знам как правителството си представя, че ще отговори на допълнителните изисквания. Както каза Европейската комисия, това е нов проект и дейностите около него трябва да започнат от самото начало. 

- Ще пропусне ли Русия шанса да има чрез България своя ядрена централа в границите на Европейския съюз? 

- В Русия винаги са имали такъв план. Разбира се, аргументацията е много повече политическа, отколкото икономическа. Само че в момента сме в нова ситуация, в която световната кризата вече ще влияе на икономическите решения. Не ми се вярва някой да тръгне и да харчи 10 млрд. евро за ядрена централа. Основното е, че всички алтернативни източници на енергия са много по-изгодни. Ако е имало политически планове Русия да създаде ядрена електроцентрала, по свои технологии, в рамките на Европейския съюз, в новата икономическа реалност на икономическа криза, която не знаем и докога ще продължи, тъй като нямаме представа кога ще приключи и пандемията, не ми се струва сериозно да очакваме, че Москва ще даде толкова много пари.  

- Лидерът на АБВ Румен Петков заплаши, че ако не построим централата, ще постъпим предателски. Кого обаче ще предаде страната ни, ако не реализира проекта или не намери в крайна сметка инвеститори? 

- Предателство може да има, ако някой се е договорил за нещо, а след това не го е спазил. Аз вярвам, че около АЕЦ „Белене“ има една голяма неофициална страна от договорки и вероятно там има много предателства. Но след като ние не знаем какви точно са тези договорки, няма как да коментираме. Проблемът на АЕЦ „Белене“ винаги е бил следният: никога не се е гледал интересът на България, а само този на други страни. Никога не са се поставяли на първо място икономическите ползи за страната ни, сеизмичната безопасност и екологичните въпроси.  

- Президентът Румен Радев взима отношение по най-различни въпроси и иска оставка на правителството, но  мълчи за важните и  стратегически за държавата проекти. Как си обяснявате тази пасивност от страна на държавния глава? 

- Аз не знам доколко са добри енергийните експерти на Румен Радев, за да направят една сериозна оценка по въпроса за АЕЦ „Белене“, защото позицията се формира по този начин. Някой трябва да ти каже как стоят нещата, за да може да формираш свое мнение. Сигурен съм, че всеки, който е непредубеден, би се отказал от проекта за АЕЦ „Белене“. Това е честният поглед. 

- На протестите, на които вие също ходите, виждаме разнородни политици от „Демократична България“, БСП, привърженици на Мая Манолова, неправителствени организации и т.н. Ще успеят ли тези формации и хората около тях да се консолидират след приключването на гражданското недоволство? 

- Няма нужда тези хора да се разбират и няма такава идея. Този протест не е някаква случайност. Той е плод на безобразията, които направи правителството. Едно такова безобразие е възобновяването на проекта АЕЦ „Белене“. Днешните управляващи преди го наричаха „гьол“, а сега бил най-важният проект. Така стоят нещата и с т.нар. Руско-турски поток, за който плащаме 3,3 млрд. лв. с данъците, при положение, че алтернативният газ е много по-изгоден. Това е огромна сума за проект, от който страната ни няма нужда. Освен това, имаме правителство, което влезе в тайни договорки с ДПС и БСП. Всички заедно например гласуваха разпределението във Висшия съдебен съвет, състава на КЗК, както и рестартирането на АЕЦ „Белене“. Тези безобразия се натрупаха и се стигна до протеста. Освен това се саботира машинното и дистанционното гласуване. Всички партии, които са в парламента в момента, се страхуват от високата избирателна активност. Затова не искат и да пуснат най-вече дистанционното електронно гласуване и вота от компютъра вкъщи. Напрежението ескалира, когато правителството предприе откъслечни мерки по време на кризата, които не свършиха работа. Раздаваха се огромни кредити на големи компании, вместо да се подпомогне масовият бизнес, което предизвика скандал и оставка в една държавна банка. Протестът беше неизбежен и беше въпрос на време той да избухне. 

- Бившият президентски съветник Иво Христов се опита да внуши, че десетките хиляди по площадите са излезли в подкрепа на идеите, които прокламира Румен Радев. Вие чувствате ли се като застъпник на държавния глава? 

- Не обръщам внимание на подобни изказвания, защото са некоректни и неправилни. Протестът не е в подкрепа на Румен Радев, а граждански и е инспириран от едно недоволно общество, което не получава това, което иска в резултат от лошото управление. Никой обаче нито управлява, нито е начело на протеста. Всеки път, когато отида, се радвам, че виждам млади хора, които се съгласиха да участват в промяната в България. Всичко останало са спекулации, на които не обръщам внимание. 

- Какво се случва с вечния съперник БСП, защо се стигна до подобни скандали в левицата и до отлюспване на депутати? 

- Хубаво беше в България да има една европейска и демократична левица. За съжаление, БСП си запази комунистическите корени и не можа да се промени. Виждаме как се ходи на паметника на Тодор Живков, обяснява се как комунизмът бил светла идеология, което е недопустимо за една партия, която претендира да е демократична и европейска. 

- Ще понесе ли страната ни санкции за строежа на Балкански поток? 

- Има основателно възмущение около изграждането на Руско-турския поток от страна на нашите трансатлантически партньори. В случая ползата за Европа и за България не се вижда. Това е проект, който само заобикаля Украйна, което няма икономическа, а политическа цел. Затова има съществена вероятност да ни бъдат наложени санкции едновременно от САЩ и от Европейския съюз. Има европейско правило в полза на потребителя, според което половината от всяка трансгранична тръба трябва да е свободна за конкуренция. Друг е въпросът колко трябва да ти е акълът да похарчиш 3,3 млрд. лв. Къде на шега, къде не до там, но за мен това е новият „голям шлем“. 

- Защо според вас парламентът отново не прие изцяло машинно гласуване, а остави нещата постарому? 

- Това, което се прие в парламента, е недостатъчно, но ако не беше протестът и общественият натиск нямаше да се гласува и за това. Най-глупавото нещо в цялата работа е, че резултатът от машинното гласуване трябва да бъде преписван на ръка от комисията в протокола. Точно тези протоколи са нашият проблем – тяхното пренаписване, добавяне, зачеркване, сменяне и какво ли още не. На практика тази формула запазва тежките пороци по време на изборите. На практика няма да се усети ефектът от електронното гласуване. Трябваше чрез машините нашите гласове да се отчитат директно в ЦИК и да не се налага никой с химикалка да пише, а смятането се оказва изключително тежка задача за комисиите. В Изборния кодекс беше предвиден граждански контрол върху машините. Сега тази идея е поизкривена и не е ясно как ще се контролират машините. 

- Проф. Михаил Константинов обаче твърди, че страната ни ще е единствената, която ще гласува с машини в ЕС и че ще похарчим излишни пари. Основателни ли са съображенията му? 

- Това не е така. Има машинно гласуване в редица места по света. Трябва да си кажем честно нещата. Имаме два основни проблема. Първият е, че голяма част от нашите сънародници живеят в чужбина. Неофициално мисля, че става дума за 2 млн. души. На тях дори не им трябва машинно, а електронно или дистанционно гласуване. Вторият ни проблем е, че когото и да спрете по улиците, че ви каже, че изборните манипулации в България са зловещи, особено в средните и по-малки места. Именно заради това искаме да въведем машинното гласуване. 

- С Методи Андреев и с Петър Славов сигнализирахте съда за това, че на сградата на парламента стои гербът на България от времето на комунизма. Г-жа Караянчева каза, че няма пари да го смени. Колко струва един подобен „ремонт“? 

- Ситуацията с герба на парламента става все по-срамна. Г-жа Цвета Караянчева действително каза, че няма пари за смяната му, но евентуално следващият мандат щяла да помисли по въпроса. Първо, в една политическа система никога не знаеш кой ще е на власт и ще спечели следващия мандат. Второ – като имаш проблем, не го отлагаш, а го решаваш. Представете си на райхстага в Германия да има свастика, а не националното знаме. За партия като ГЕРБ, която има претенцията за дясна, е недопустимо да не вземе мерки. Тук вече говорим за проблеми с ценностите. Моят колега и приятел доц. Методи Андреев, който преподава във ВИАС, изчисли, че става въпрос за няколко хиляди лева. Въпросът не е в парите, а в желанието и в мотивацията. Не мога да си представя, че тези хора прахосаха 3,3 млрд. лв. за Руско-турски поток, а нямат няколко хиляди лева да сменят комунистическия герб със сърп и чук на Народното събрание. По закон на всички официални сгради трябва да бъде сложен сегашният герб. За да не нарушават чак толкова правилата, са сложили едно малко гербче на задния вход. Не ги ли е срам тези хора? Ще дойдат делегации от различни страни, ще погледнат сградата на парламента, ще видят сърпа и чука и ще си кажат най-малкото „тези са си останали комунисти“. Какво иначе може да си помисли човек? Ние се занимаваме от 4 години с проблема. Писахме до Бойко Борисов, до предишния председател на парламента Димитър Главчев, както и до Цвета Караянчева. Нищо не се случи и затова се обърнахме към съда. Ако това се беше случило в Германия, щеше да стане огромен скандал и да се търси отговорност. Субсидията, която получава партия ГЕРБ за един час, е достатъчна да се реши този въпрос.