Руският президент ще остане на власт или в качеството на "първо лице" или ще управлява иззад кулисите дотогава, докато физически е способен да го прави 

В Европа и кръгове в Републиканската партия в САЩ, имат желание "да забравим миналото" и да започнем да се договаряме с Путин, казва известният анализатор и преподавател в  Станфордския университет

Юрий Жигалкин, Радио "Свобода"

- Господин Макфол, как бихте определили двайсете години управление на Путин?

- Първите два мандата минаха под знака на лишаването на руснаците от политически права в замяна на икономически подем. Но периодът, който започна, след като Путин се завърна на поста президент, може да се характеризира като застой. Обещаният икономически ръст се оказа много под нивото, което можеше да се очаква. 
Последните два мандата на Путин станаха за Русия "изгубено десетилетие". Ако той беше заложил на по-отворено общество, по-демократични институции, руската икономика щеше да се развива много по-бързо. Страната щеше да бъде много по-интегрирана, а не изолирана от Европа. Като цяло, това са години на изгубените възможности, през които Русия можеше да стане много по-значима, богата, свободна и уважавана в света държава.

- Но немалко руснаци ще Ви кажат, че Путин превърна Русия в ключов международен играч, с който всички са принудени да се съобразяват и в чието мнение се вслушват.

- Не мога да се съглася с това. Колко съюзници има Русия? Колко хора в света я уважават? Да се боиш не е същото като да уважаваш. В случай на криза кой звъни в Москва и моли: Помогнете ни?

- Сирийците, например.

- Не, Асад звъни на Русия, а не сирийцитe. Намесата на Русия доведе до пълна катастрофа в Сирия. 500 хиляди убити, 15 милиона бежанци. Никой от обективните наблюдатели не може да даде Сирия като пример за голям успех на руската дипломация. Русия се оказа в сериозна изолация и заради завземането на територията на съседна страна (беше нарушен крайъгълен принцип в международната система). И това е пряк резултат от политиката на Владимир Путин.

- В каква посока води Русия Путин?

- В миналото. Достатъчно е да чуете собствените му изявления. Той се възхищава на многополярния свят на 19 век. Впрочем, вярвам, че той е искрен, когато говори тези неща. Мисля, че в неговото собствено въображение той възвръща на Русия миналото величие, мястото и в света, което смята, че и принадлежи. Но в 21 век не можеш да постигнеш успех с методите на 19 век, а той демонстративно избра този път.

- Неизбежно ли беше идването на власт на Владимир Путин, откатът към миналото, като реакция на елцинските времена?

- Не, не мисля, че това развитие на събитията е било неизбежно. Елцин, а не руснаците избраха Путин, Березовски, а не населението. Интерпретацията, че на страната на Путин са били "народните маси" е невярна.

- Ако погледнем сега, от днешна гледна точка, сбъркаха ли западните лидери, като подкрепиха бившия офицер от КГБ? Както казва Дейвид Сатър, Западът не трябваше да добавя легитимност на Путин.

- Джордж Буш-младши реши да протегне ръка на Путин и да създаде близки отношения с руския лидер. Седмица преди срещата им имах възможност да информирам президента за американо-руските отношения. Добре си спомням тази среща. Джордж Буш искаше да се откаже от Договора за забрана на системите за противоракетна отбрана и затова му беше важно да разсее тревогата и подозрителността на Путин. Това беше онази знаменита среща, когато Буш, по неговите думи, успял да погледне в душата на Путин и видял човек, на който може да се има доверие.
Смятам това за грешка, но моментът да се противопостави на Путин беше изпуснат в самото начало на неговото управление, когато положението му още беше нестабилно, а инструментите за контрол над президентската власт в Русия все още бяха силни. Но това беше пропусната възможност.

- Но тогава Путин вече беше извършил нахлуването в Грузия, а Обама дори започна така нареченото "презареждане" на отношенията с Москва.

- Освен другите вътрешни обстоятелства, европейските държави тогава твърдяха, че не е ясно кой е започнал тази война и дори публикуваха официален доклад с тази позиция. В тази ситуация САЩ не можеха да кажат: "Вие правите голяма грешка, ние сега ще я поправим". Никой нямаше да ни подкрепи политически.

- Немалко американски анализатори обаче смятат, че това е внушило на Путин чувството за безнаказаност, което в края на краищата доведе до анексирането на Крим?

- Действията на САЩ нямаха никакво отношение към решението на Путин да анексира Крим. Причината за тази стъпка на Путин, преди всичко беше "арабската пролет", която доведе до падането на няколко диктатори, а хората поискаха демокрация и това страшно изплаши Путин. В края на 2011 година демократичните сили в Русия започнаха да настояват за свободни избори, след това въстанаха украинците и Виктор Янукович беше принуден да бяга. Според мен това даде тласък на анексирането на Крим.
Но трябва да кажем и това, че често възможностите на САЩ да предотвратят агресия на Русия в Източна Европа са силно надценени. Историята ни дава достатъчно примери: и Украйна, и Грузия. Опитът показва, че когато Москва прибягва до сила, американците не искат нещата да стигат до война с Русия.
Но разположихме американски войски в близост до руските граници, оказахме сериозна помощ на Украйна.

- Сбърка ли Запада в оценките си за Путин, разбират ли сега в западните столици кой всъщност е мистър Путин?

- От самото начало на своето управление той демонстрира открито враждебно отношение към демокрацията. Това беше очевидно от самото начало, но бяха необходими години, за да бъде видяно. Смятам, че това беше фатална заблуда. Сега на Запад, без съмнение, достатъчно добре разбират какво представлява Владимир Путин и създадената от него система.
Но в същото време се усеща умора от постоянната конфронтация с Кремъл.
Времето винаги е било съюзник на Путин, и, както ми се струва, той не смята да прави някакви отстъпки, той разполага с време и може да дочака враждебните към него правителства в САЩ и Европа да си отидат. Надява се, че тези, които ще ги сменят ще отслабят режима на санкциите. В Европа, дори в определени кръгове в Републиканската партия в САЩ, се забелязва желание "да забравим миналото" и да започнем да се договаряме с Путин. Ако пози подход надделее, то Путин е победил.
Затова аз бих искал да виждам по-силен натиск върху Кремъл от страна на Запада. Защото, обективно погледнато, през последните две години Путин имаше основания да си мисли, че побеждава, защото цената, която Западът го накара да плати за Крим не беше непосилна, тя не го принуди да промени поведението си. Затова, ако сте Путин, възприемате това като победа.

- По всичко личи, че Владимир Путин няма намерение да сложи край на своята епоха в историята на Русия. Как мислите, как ще завърши тя?

- Мисля, че създадената от него система създава големи препятствия за оттеглянето му от властта. Системата за управление на страната е напълно персонализирана. Например, как се гарантира правото на собственост в Русия? С близост до Кремъл и отношения с Путин. Не от съда, от закона, а от лични отношения. 
Сега на хората, които са преуспели в резултат от преразпределението на собствеността, а в Русия немалко хора станаха милиардери благодарение на отношенията си с Путин, той им е нужен в Кремъл, защото те не знаят дали ще могат да се доверят на този, който ще го смени. 
Трудно е да се говори за конкретните форми, чрез които ще продължи управлението на Путин, но с някаква степен на сигурност можем да прогнозираме, че Путин ще остане на власт или в качеството на "първо лице" или ще управлява иззад кулисите дотогава, докато физически е способен да го прави. 
Значително по-трудно е да се прогнозира какво ще стане тогава. 
Мисля, че Русия я очакват смутни времена. 

*Майкъл Макфол е историк, преподавател в Станфордския университет. Той беше съветник на президента Барак Обама и посланик на САЩ в Москва. Обявен е за персона нон грата от Кремъл, забранено му е да влиза на територията на Русия.