Решението за избора на Сарафов за и.д. главен прокурор е взето под сарайско-кремълски натиск

Кирил Петков има харизма за кандидат за кмет на София, номинирането на Васил Терзиев е скандално, предвещава провал, казва пред Faktor.bg бившият депутат и председател на Комисията по досиетата

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Андреев, имаме проевропейско и пронатовско управленско, и парламентарно мнозинство, а по ключови и лесно решими теми - като премахването на паметника на окупатора в центъра на София, изгонването на Митрофанова и обещаната процедура за импийчмънт на Румен Радев – е настъпило пълно мълчание. Забравиха ли партиите обещанията си?

- Въпросът е риторичен, никога радикалните промени по време на предизборните кампании след това не са изпълнявани бързо. Например, по времето на правителството на ОДС колко трудно мина Законът за досиетата, а до текстове за лустрация и декомунизация изобщо не се стигна. Не трябва да забравяме, че днешното мнозинство е като дървено желязо, но по тези точки имат съвпадения на изказванията по време на кампанията. Големите цели като влизане в Шенген, приемане на еврозоната са по-лесно постижими като политика, защото народът в мнозинството е проверопейски настроен. Но онова, което показва, че България наистина се е променила, е премахването на паметника на срамния окупатор. По последни исторически данни 6,5 млрд. долара е струвала съветската окупация на българската държава до 1947 г. Реално  сме им платили поробването си.

Митрофанова също трябва да бъде изгонена – тя се меси във вътрешната ни политика, източник е на фалшиви новини, рекламира определи партии, чиято идеология е различна от нашия цивилизационен избор и ни тласка към Евразия. И не на последно място трябва да стартира процедура за импийчмънт на Радев. Изборът на този човек за втори мандат бе голяма грешка, а войната на Русия срещу Украйна го демаскира като агент за влияние на Кремъл. Сега виждаме от разкритията на военния министър Тагарев, че по време на служебните правителства на Радев ние не сме оказвали на Украйна почти никаква помощ. Вероятно тази процедура няма да успее или ще се проточи във времето, но със започването й ще покажем на демократичния свят, че политическият елит у нас не може повече да търпи подобно поведение на държавния глава. Той нарушава конституцията и  за това се иска отстраняването му. Тези решения ще дадат тласък и за влизането ни в еврозоната, и за приемането ни в Шенген, ще променят образа на България в много положителна светлина. Вече няма да ни приемат като троянски кон на Русия в ЕС.

- Как оценявате първите стъпки на компромисната коалиция ГЕРБ-СДС/ПП-ДБ?

- Сериозно съм притеснен от първите им стъпки, допуснаха  непростими гафове. И ако това е някак си разбираемо за партиите на статуквото ГЕРБ и ДПС, то е непростимо реформаторите в лицето на ПП и ДБ да предизвикат подобни скандали. Първият гаф е, че реално ДБ се оказа, че няма готов проект за конституционни промени, които да доведат и до  съществена съдебна реформа. Независимо, че Христо Иванов от години е позициониран с мнозинството около него като флагман на тази съдебна реформа. Оказа се, че той и другите политици са отишли в парламентарната стая на ДПС напълно неподготвени и така се стигна до парадокса партията на Доган да извади готов проект за конституционни промени, по които сега да се дебатира и говори.

Вторият гаф бе допускането Делян Пеевски да стане член на Комисията за конституционни промени и днес да се афишира като баща на предстоящите промени в Конституцията. Истинско недоумение обаче тук буди фактът, че политици като Христо Иванов са гласували „въздържал се“ за избора му. Сега се опитват да обяснят, че това било равнозначно на „против“, но аз съм бил депутат и знам, че това не е така. „Въздържал се“ означава единствено че нямаш мнение и позиция, или в конкретната ситуация не желаеш да заемеш конкретна позиция, защото имаш определени съображения.

- Гаф ли беше избирането на Борислав Сарафов за временен наследник на Иван Гешев?

- Гаф и то голям. Бил съм почти на всички протести срещу избора на Гешев, но заедно с него трябваше да се отидат и заместниците му, които бяха част от този модел. А Сарафов не само му е бил заместник, но той е по върховете на тази система още от времето преди Сотир Цацаров, а името му се свързва със задкулисието. Необяснимо, че още в първите седмици новият парламент и истинското мнозинство в парламента, състоящо се от ДПС, ГЕРБ, ИТН и с любезното съдействие на „Възраждане“ отделиха Следствието от Прокуратурата, с цел да ограничат влиянието на Гешев, въпреки че ПД и ДБ гласуваха против това отделяне. Как така тези хора не се сетиха да заложат текст към тези промени, с който шефът на Следствието да бъде също освободен и да бъде избрана нова личност, която да отговаря на морални и професионални критерии. Почвам да си мисля, че едва ли този пропуск е случаен. Още по-скандално се оказа, че Сарафов бе избран за и.д. шеф на Прокуратурата прибързано и необмислено. Реформаторите от ДБ и ПП трябваше да настояват за широко обществено обсъждане и в професионалните среди за избор на временен шеф, докато се реши съдбата и на сегашния компрометиран ВСС. Името на Сарафов се завъртя дни преди да бъде официално назначен, но ПП-ДБ реагираха срещу избора му едва след като това стана факт и се получи негативна обществена реакция. А всичко можеше да се предотврати. Освен това сме свидетели на парадокс – искахме да ограничим властта на Гешев, а наследникът му се оказа с много повече власт от него и сега имат възможност да бъдат изпрани всички, които са част от модела КОЙ, а възможно е да се върне и Пепи Еврото. Метафорично казано осемте джуджета си избраха и Снежанка. Сарафов сега е и главен прокурор и шеф на следствието. Да ми бяха казвали, че е възможен такъв сценарий, никога нямаше да повярвам.

- Защо Румен Радев разигра сценка, че ще подпише Указа за освобождаването на Гешев след като се произнесе Конституционният съд, а после много бързо взе решение?

- В този случай "катарзисът", който видяхме и при ВСС, и при Радев, показва само едно – тези решения са взети не по убеждение, а под външен натиск. За прокурорската колегия е ясно – факторите са Борисов и Пеевски. Но за "катарзиса" на президента вероятно става дума за кремълска депеша. Преценено е, че Сарафов е по-изгоден за петата колона в България, каквото и да означава това. А Гешев все пак обяви от Киев, че ако Путин дойде в България, ще го арестува. 

- Констатираме три огромни гафа – липсата на проект за конституционни промени от страна на ПП-ДБ, допускането на Пеевски за член на конституционната   комисия и избора на Сарафов за и.д. главен прокурор – заради зависимости или от недоглеждане, неопитност  или некадърност бяха допуснати?

- За ГЕРБ и ДПС, партиите на статуквото, е нормално да искат да пазят максимално дълго своя модел и да го защитават, за това тях няма да ги коментирам. За ПП съм склонен да мисля, че като млада и тепърва избистряща идеологията си партия са неопитни и допускат грешки дори и от идеализъм. Но за опитни политици като лидерите на ДБ тези гафове са недопустими. Гласувал съм за тях и не мога да повярвам, че всичко това се случва и то по толкова глупав начин. За това все повече почвам да си мисля, че вероятно става дума и за някакви договорености, а и за зависимости.

- Възможно ли е задкулисието да е в ново настъпление?

- Поне случващото се говори в тази посока. Не мога да допусна, че лидерите на ДБ са неопитни. Притесняват ме много не само определени постъпки на Христо Иванов, но и едни думи на Делян Пеевски, изречени след като искаха оставката му от Комисията за конституционни промени. Цитирам по памет:  Христо Иванов не може да бъде съдник на никого, в това число и на мен, той знае защо. Казаното е многозначително и объркващо. Няма на този етап отговор от Иванов, но могат да бъдат зададени и други въпроси – Вярно ли е, че за да даде ДПС подкрепата си, са настоявали кой да бъде правосъден министър, но и да се приемат конституционни промени? Трябва много зорко да следим какво точно ще се приема и променя сега, защото може да се окаже, че пътят ни през следващите 30 години да бъде изправен пред тежки изпитания за демокрацията. Анализирайки сегашните гафове, се връщам години назад, когато младата партия на Христо Иванов „Да, България“ отказа коалиция с „Република за България“. И двете формации тогава не влезнаха в парламента, а това вкара в управлението партии като ВМРО, НФСБ и Марешки. Иванов и до сега не е дал отговор но този въпрос. Но вече чакаме и отговор на въпроса – какво знае Христо Иванов за себе си, че не може да бъде съдник на никого, та дори и на Пеевски?

- В близките дни предстои ново изпитание - партиите трябва да обявят кандидатите си за кметове. Фокусът ще бъде насочен към София, но на този етап се спрягат доста компромисни имена от страна на ПП-ДБ, Каква е вашата прогноза?

- Изборът на личности за кметове от страна на ПП-ДБ е изключително важна стъпка, особено за София. На този етап чувам за издигането на доста различни фигури, някои от които доста спорни. Борис Бонев е един от претендентите. Доста по настоятелно се споменава името на Трайчо Трайков, зад когото уж стои ДСБ, но се говори и за почти неизвестния Васил Терзиев, който се афишира като кандидатура на ПП, но и мълчаливо подкрепян от влиятелни среди на „Да, България“. Ако Терзиев стана кандидатура на тези реформаторски сили, на демократичната общност в столицата ще бъде даден много лош знак. Терзиев е добър и успешен бизнесмен, създател на компанията „Телерик“, която по-късно успешно бе продадена. Но се говори за обвързаности на фамилията му с комунистическия режим, които досега не са опровергани. И това обаче не е единственият проблем. Обществото няма не просто реална, а никаква представи за ценностите на този човек. Не сме чули през годините никаква негова позиция по ключови теми. Не знаем какво мисли за близкото комунистическо минало, за репресивната ДС, за режима в Кремъл, който води мръсна война срещу Украйна. Не знаем каква е позицията му за тоталитарните паметници и махането на монумента на окупатора. Смята ли, че Митрофанова трябва да бъде изгонена, че трябва да стартира процедура за импийчмънт срещу Радев. Още много важни теми има, по които нямаме представа какво мисли вероятният кандидат за кмет Васил Терзиев. А за да си лицето на българската столица не е важно само да си бил добър и успешен бизнесмен. Обществото не трябва отново да бъде излъгано, както се случи с Радев.

-  Какъв трябва да бъде профилът на бъдещия кмет на реформаторското мнозинство?

- За да не теоретизираме ще дам конкретен пример – такъв силен кандидат може да е Кирил Петков. Бивш премиер, който осъзна, че България трябва да подкрепи Украйна срещу нашественика. Освободи страната от зависимостта от Газпром, която ни тежеше десетилетия и беше основно оръжие за политическо влияние и корупция. По негово време България изгони от страната най-много руски дипломати и шпиони. И не на последно място – дистанцира се от Румен Радев, който се опита да ги използва като свое оръжие. Освен това Петков има лидерски качества и харизма, за него всичко е казано и няма какво тепърва да изненада избирателите. Той има голям шанс да победи в София. И е най-естествено да бъде подкрепен като обща кандидатура. Това са само мои разсъждения и не ангажират никой от изброените политически субекти, но съм длъжен да предупредя хората, очакващи промяна в София за опасностите, които могат да се случат.

- За да започне изчистването на политическия ни елит от кремълско и комунистическо задкулисие, какъв закон още трябва да се приеме?

- Трябва да се мисли и закон за лустрация против корупцията. Голяма част от хората, които биха попаднали в забранителните клаузи на такъв закон, със сигурност са били в основата на онази структура на комунистическите служби, която не успяхме да разградим и лустрираме.