Съпартийците на другарката Нинова ръкопляскат, че отиде на държавна работа, за да си отдъхнат от нея 


Слави Трифонов можеше да стане министър на културата и в коридорите на сградата да звучи „Едно ферари с цвят червен“ и да се щрака с пръсти


Интервю на Васил Стефанов


- Г-н Вешим, изпратихме година с един куп избори, до какво доведе това в психиката ни, дори българинът не беше виждал подобна канонада от вотове? 

- Три пъти избори за една година, плюс четири вълни на Ковид-пандемия  - това очевидно се  отразява на психиката на много българи. Погледнете по улиците колко хора сами си говорят – не можеш да разбереш кой е обикновен луд, кой е с хендс фрий. Видими отклонения има и при психиатрите, една директорка на психиатрична болница така активно се втурна в политиката, че не знам кога й остава време да се грижи за пациентите си. Стана възторжен апологет на президента Радев, оглави инициативния му комитет, обикаля телевизиите, изказва се за политика, по-компетентно от социолози и политолози, пише ежедневно в социалните мрежи… За да докаже за пореден път, че у нас всеки прави това, за което не е учил. В тази свръхактивност на въпросната дама виждам нещо нездраво, маниакално. Когато в едно общество и психиатрите станат за психиатър, значи нещата са отишли твърде далеч.

- Останаха ли прецакани протестиращите, бяха ли подменени исканията и водачите им?
 
- Протестите изпълниха задачата си – сложиха край на управлението на Борисов, дадоха нов мандат на президента Радев и вкараха БСП в управлението. Това беше целта на занятието, започнало с вдигнатия юмрук. Тоя юмрук ми напомни за партизани и 9-и септември, като видях какви „активни борци” против режима на Борисов се наредиха на площада, разбрах, че нямам място там – при Мая Манолова, при Татяна Дончева и Корнелия Нинова. Там бяха още и парите на Васил Божков, и активистите на „Възраждане”, и вечният протестиращ Йоло Денев. Разбира се, на площада имаше и млади хора, които искрено въстанаха против корупцията и дебелащината  на предишното управление. Трябва тях да питате дали са доволни от резултата. По-добре ли стана, че дадоха цялата власт на президента и на хората от неговия приятелски кръг, сред които има доста ченгета, например Александър Маринов, агент на ДС, близък до Илия Павлов и Мултигруп? И това наистина ли е промяна? Президентът ни управляваше повече от половин година, уж чрез служебното си правителство, но всъщност еднолично. И толкова му хареса, та сега е петото, водещото колело в четворната коалиция. Проектът „Продължаваме промяната” се конструира в президентството, не вярвам  Радев да се оттегли и да остане само при конституционните си правомощия, той ще продължи да се бърка в управлението. Ето така, без да се усетим, станахме президентска република. В такива случаи шопът казва: „Не знам как требе да е, ама и така не е”!      

- Поколенията се сменят и дойдоха млади хора, които взеха властта. Ще успеят ли да направят промяна в държавата и знаем ли самите ние каква точно трябва да е тя? 

- Засега симпатичният ни млад премиер Кирил Петков само говори, че „трябва”. Трябва да се направи това, трябва да се направи онова… На всички е ясно какво „трябва” – нужни са реформи. За 12 години Борисово управление много неща са забатачени. Борисов бе популист, не реформатор – когато се събереше недоволна тълпа под прозорците му, той отстъпваше и даваше заден ход. Пънеше се сам да управлява всичко – икономика, енергетика, еврофондове, магистрали даже и футбола, не слушаше експерти и професионалисти, а налагаше собственото си мнение. Затова много неща са объркани в държавата. А за корупцията – да не говорим. Тя е на всякакви нива, не само в управлението. Сега Кирил и Асен първо се обявиха за „нулева корупция”, после леко се коригираха – намерението им стана „нулева толерантност към корупцията”. Дано утре толерантността им да не стане от 0 на 0,5, после на 0, 8, та  да стигне и числото Пи. Ами бюрокрацията? Първоначално Асен Василев обяви, че ще съкрати 30 на сто от чиновниците в държавния апарат – идея за адмириране! Ама какво стана още с конструирането на правителството: цели пет вицепремиери, досега България не е имала толкова! 21 министерства! Имали ли сме досега толкова? Представяте ли си какво ще е там – зам.-министри, политически кабинети, парламентарни секретари, пиари… Съветници, секретарки, шофьори, охранители… Сега имаме и Министерство на климатичните промени –  какво ли ще правят чиновниците по кабинети и канцеларии: ще мерят количеството на валежите и скоростта на вятъра? Може би ще има зам.-министър по западните антициклони и друг – за източните. Хайде да видим след 100 дни колко ще са чиновниците – с 30 на сто по-малко или с 30 на сто повече? 

- Защо отново се разделихме на „млади“ и „стари“, на ваксинирани и неваксинирани? 

- Получиха се толкива разделения, че не могат да се изброят: на „леви” и „десни”, на „европейци” и „евразийци”, на „американофили” и „русофили”, на „либерали” и „консерви”. Юмрукът на президента ни раздели на  „статукво” и „антистатукво” или на „стаТиквеници” и „стаТутманици”. Ковидът и разнопосочните здравни мерки пък ни направиха „ваксери” и „антиваксери”, вече се делим на „тела” и „антитела”. Има и друг Ковид- разделител: на „ваксинирани с две дози” и на „бустери”.  Младежите Кирил и  Асен се обявиха за „почтени” и обещаха, че няма да допуснат „непочтени” до властта. После сложиха „почтената” другарка Нинова за вицепремиер – доста от нейните съпартийци  ръкопляскат, че отиде на държавна служба, та да си отдъхне партията им. И друг пример за нейната почтеност – в имотната си декларация другарката Нинова е посочила влог от 5000 лева. Някой вярва ли – та толкова й струва само чантата. Другият „почтен” в правителството е бившият милиционер Бойко Рашков – тоя, с 19-те имота. Цял живот той е верен боец на партията-майка, през 2001 г. даже партията му го направи червен депутат, някой сега вярва ли, че  е деполитизиран? За какво е сложен за МВР министър – защото е професионалист или, за да изпълни политически поръчки?
 
- Кои са банановите кори, които могат да подхлъзнат новите в политиката и, познавайки до болка „старите хиени“, ще оставят ли така положението? 

- Харвардските младежи стъпиха на първата популистка бананова кора – мораториума върху цените на тока. Това пазарна икономика ли е, в Харвард това ли са им преподавали? Че то си е чист комунизъм! Експерти прогнозират, че сега замразените цени на електроенергията  ще предизвикат хаос, фалити, а може би и режим на тока. Ще се върнем във времената на Тодориев /имаше такъв министър на енергетиката по Живково време, в средата на 80-те, когато ни наложиха режим на тока, България беше като дискотека – ту светне, ту угасне – два часа има електричество, два часа няма/. Но нищо чудно пак да стане така, щом „енергетици” като Р. Овч. и Таско Ерменков отново напъват към управлението, а Румен Гечев /вицепремиер от правителството на Виденов/ пак раздава охотно икономически съвети. Светлото бъдеще на промяната се очертава полутъмно – два часа с ток, два – без.  

- Как си обяснявате факта, че по време на четирите изборни кампании отново никой не говори за литература, за театър, за кино или за музика? Дори и „младите“ като че ли не представиха кой знае какви идеи за културата?

- Че на кого му пука за култура? Имаше такъв виц: В Чешкия парламент обсъждали да открият Морско министерство. Станал един депутат и казал: „Защо ни е Министерство на марината, когато нямаме море?”. А друг му отвърнал: „А в България защо имат Министерство на културата?”. Преди 6 години почина моят колега, писателят Йордан Попов, дългогодишен главен редактор на „Стършел” и автор на повече от трийсет книги с прекрасни хумористични разкази – смешна му памет! Оказа се, че няма къде да бъде погребан – сетихме се за културната алея на Централните софийски гробища, място, специално отделено за културни дейци. Обадих се, като главен редактор на „Стършел”, в министерството на културата, попаднах на нещо като главен секретар – някаква женица, която ми каза, че й било познато името на Йордан Попов, но не можела да даде разрешение да бъде погребан в Културния парцел – трябвало мнение от творчески съюз, с подпис и печат,  че починалият действително е писател.  „Той е писател!” – настоявам аз. – „Трябва документ за това!” – настоява тя. Поговорихме си доста в тоя дух и не стигнахме до решение кой е писател – който има книги или който членува в съюз… Чудя се Стивън Кинг има ли документ за писател, в кой творчески съюз членува и ще му го поискат ли от Министерството на американската култура. Впрочем, в Щатите нямат министерство на културата, но култура си имат – и литература, и музика, и театър, и кино. Не е ли време да закрием и нашето министерство, вместо да се чудим кого да турим там начело – сега ще се пробва някакъв младеж, който ремонтирал читалището в селото на баба си. Можел да пее и „Облаче ле, бяло…”.  Ама добре, че той, можеше да е някой от сценаристите на Слави или самият Слави. Тогава в сградата на „Стамболийски” щеше да звучи „Едно ферари с цвят червен” и по коридорите да щракат с пръсти. 

- Говорим как сме скъсали с комунизма, а наследниците на БКП отново са на власт. Как се получава така, че през няколко години пак си намират начин да се вмъкнат през задния вход на „Дондуков“ 1? 

- Споменах вече – акцията на президента с вдигнатия юмрук имаше и тази цел: да вкара БСП във властта, иначе с нормални избори БСП никога няма да дойде на власт – това е една нереформирана, неевропейска партия. В нея членуват всякакви – комунисти, живковисти, сталинисти, путинисти, антинатовци, антиевропейци. А днес БСП има вицепремиер, четири важни министерства и МВР-министър. И вицепрезидент, преданата партийка Илияна Йотова, която държи Радев изкъсо и го наблюдава да не изневери на партията-майка. Но за мен по-важно е друго: защо Демократична България /формацията, на която аз симпатизирам по навик, останал ми от първите дни след 10 ноември,  и за която неизменно гласувам в последните години/ се съгласи на колаборация с бившите комунисти? И с чалгата на Слави. С едните имам идеологически, с другите естетически несъгласия! ДБ можеше само да подкрепя правителството, без да участва в него с министерски постове. Като видях как на местните избори „демократите” подкрепяха Мая Манолова, на президентските – Радев, а сега седят в един министерски съвет с Нинова, Рашков и т.н., вече си казвам: аз бях дотук! Нека Атанасов и Христо Иванов да продължават, както си знаят, но вече без мен!
   
- На фона на всички кризи, които ни очертават политолози и други анализатори, кои бяха смешните моменти през 2021 г.? 

- Имаше доста смешни моменти, но на мен ми става забавно като си представя как след сто години, през 2121-ва, новините започват с: „ Пристигащите на Марс, които нямат зелени сертификати, ще бъдат тествани и карантинирани за 14 дни. Втора новина: Поредното заседание на българо-македонската историческа комисия отново не се споразумя чий е Гоце Делчев”. Между другото: през тая година в Скопие излезе моя книга, романът „Английският съсед”, на македонски. Тук знам, че осемдесет процента от българите ще кажат: няма такъв език! Аз пък ще им кажа: има! Щом чета книгата, която съм писал и не всичко разбирам, значи това е друг език. На места този език звучи доста смешно, но за хумористичен роман това е предимство – на македонски „Английският съсед”  е станал по-смешен. А  колко ли смешни ставаме пред Европа и ние, и македонците, с нашите исторически крамоли, на които краят не се вижда…  На нашите заяждания само в Кремъл се радват.