Не виждам проекта на Мая Манолова в Народното събрание, Слави Трифонов ще се бори за минимума от 4%

С Коледната си реч Ахмед Доган ще пенсионира старите вълци в ДПС, за да даде път на младите вълци, казва пред Faktor.bg писателят и политически пиар 

Интервю на Васил Василев

- Г-н Алгафари, какво се случва в БСП? Привидно в „столетницата“ всичко е спокойно, но в парламента вече се сформира нова партия – Българска социалистическа линия. Ще нанесат ли сериозни щети прогресивните социалисти на Корнелия Нинова? 

- Хората, които се събраха около Корнелия Нинова, винаги ще държат на линията, която е начертала. В БСП няма да видим някакви сътресения и скандали. По-скоро ще има затишие. Социалистите, които се отцепиха и създадоха нов политически субект, ще са в силата си, докато трае това Народно събрание. Новият политически субект най-вероятно ще отиде в забвение. Надали БСЛ ще се реализира дори, както формацията на Татяна Дончева или на Георги Първанов. Депутатите, които напуснаха ПГ на „БСП за България“, приключиха политическата си кариера като социалисти. 

- Къде остана вътрешната опозиция в левицата, която критикуваше остро ръководството на „червените“ преди юбилейния 50-и конгрес? 

- Вътрешната опозиция в БСП беше по-гръмогласна, но победата на Корнелия Нинова беше много убедителна. Каквото и да правеха опонентите ѝ, тя беше овладяла апарата на партията и постави своите хора на нужните места. Хората, които са опозиция на Нинова, са индивидуалисти в „столетницата“. Те имат някакво време да скочат и да извикат, но след това всеки се оправя в собствените си води.  

- Ще върне ли услугата Румен Радев на БСП от 2016 г., ще удари ли рамо на старите си другари на парламентарните избори? 

- Не очаквам някакви големи изненади от БСП, защото в партията не могат да намерят хора, които да предначертаят това, което искат да се случи. Големият проблем в „столетницата“ е в организацията. Там нещата са изпуснати изцяло. В БСП не могат да намерят пиари и говорители, които да допринесат до някакви идеи, с които да се стигне до хората. Партията не знае чисто идеологически какво представлява и с какво може да допринесе за обществото. Аз не виждам какво може да направи БСП в тази кампания за парламентарните избори. Хората едва ли ще прехвърлят недоволството си от 10-годишно управление от която и да е партия автоматично към БСП. Не виждам Румен Радев с какво може да помогне на БСП. Той видя до къде му стигат силите. Успя да изкара няколко хиляди души на улицата. Те замерваха сгради, окачваха бесилки и с това президентът се провали с гръм и трясък. Румен Радев трябва да промени стратегията си и да потърси други хора, с които да работи. Това може и да бъде бъдещ политически проект, ако въобще реши да прави нещо. Румен Радев няма силите да помогне на БСП, а и „столетницата“ няма силите да му окаже помощ. Еднакво слаби са в позициите един спрямо друг. 

- Хората около държавния глава му вещаят втори мандат. Възможно ли е президентът да изпълни мантрата на своите приближени? 

- Не, когато човек се замисли малко по-трезво, ще види многото причини, поради които Румен Радев няма шанс за втори мандат. Основната му ракета БСП идеологически и финансово е в насипно състояние. От там Румен Радев не може да очаква кой знае какво. В  БСП са се отегчили и надали ще има подкрепа от тях. Голямата помощ, която можеше да получи Румен Радев за втори мандат, беше от ДПС. Този мост обаче беше отрязан, благодарение на Христо Иванов, махането на охраната на Ахмед Доган, както и отношението на „Дондуков“ 2 към Делян Пеевски. Мустафа Карадайъ поиска оставката на Бойко Борисов и на Румен Радев, така че едва ли ще поучи подкрепа. Остават Мая Манолов, Христо Иванов, Александър Томов и евентуално – Слави Трифонов. Тази подкрепа трудно ще стигне на президента за втори мандат, ако ГЕРБ реши да изправи силен претендент. Освен че за първия мандат на Румен Радев работеха БСП и ДПС, беше и подарък от ГЕРБ, защото не извади достатъчно силна фигура, която да го победи. 

- Социалисти спрягат и Илияна Йотова за следващ държавен глава. Какви са шансовете на вицепрезидента да се намеси в изборите? 

- Напълно е възможно. Илияна Йотова е човек с много качества. Тя обаче може да събере само 80 000 души от БСП плюс останалите, които по един или друг начин гласуват за „столетницата“. Извън твърдото ядро, тя едва ли може да събере гласове. За победа ще ѝ трябва много широка периферия от избиратели, които не виждам къде, как и с какво може да спечели.  

- Ще успее ли Мая Манолов да влезе в парламента? 

- Аз не виждам Мая Манолова в парламента. Нейният проект имаше някакво ниво, но започна да замира и се стигна до акции, които са по-скоро водевилни, отколкото в сферата на политиката. Да преследваш премиера с колата си и да се правиш на някакъв политически клоун… Смятам, че ще е трудно да влезе по този начин в Народното събрание. Ако формацията ѝ попадне в парламента, то това ще е еднодневка. 

- Какви са шансовете на Слави Трифонов, забави ли се с включването си в политиката? 

- Вече не съм сигурен, че Слави Трифонов се е включил в политиката все още. Той имаше шансове да бъде много голям на политическия пазар, когато направи референдума. Ако тогава имаше силата и възможността да направи политически субект, какъвто и да е той, най-вероятно щеше да играе голяма роля. От референдума – лека-полека пада доверието към проекта към Слави Трифонов и екипа му. Те загубиха на няколко пъти подадени топки като протестите, на които не излязоха. Те дадоха по-скоро възможност на Румен Радев като човек, който ги оглавява. Можеха да направят повече. След тези пропуски, едва ли може да бъдат фактор на изборите. Според мен, започват да падат и едва ли ще направят двуцифрено число на вота, както им се даваше. Дори ще се опитат да преборят минаването на 4-процентовата граница. 

- Изпусна ли момента „Отровното трио“ да си направи пария, погреба ли възможностите си за политически проект, когато беше на гребена на вълната сред протестиращите? 

- Когато се казва „голяма част“, трябва да се уточни какво значи. Не смятам, че 8 000 души в София са много хора, които са се включили в протеста. „Интересните“ кампании с бесилките и с провокациите надали щяха да създадат политически субект. Протестиращите, които бяха организирани от „Отровното трио“, не са хора, които мислят еднакво. Там имаше крайно леви, които искаха да излезем от Европейския съюз и от НАТО, за да се прегърнем отново с Русия. В същото време протестираха студенти от САЩ и от Англия, които милеят за демократичния живот на Америка и Великобритания. Имаше и патриоти, националисти и всякакъв карашик, който трудно може да се събере в един политически проект. 

- Христо Иванов поведе и вдъхнови протеста с акции срещу ДПС и почетния председател Ахмед Доган. Изгуби ли инерцията, която първоначално беше набрал?  

- Не съм съгласен, че протестът беше поведен от „Демократична България“. Доколкото си спомням, дори протестиращите изблъскаха встрани политици, които са врели и кипели в схемата на Бойко Борисов преди време. Те протестираха заради лично его, а не в синхрон с исканията на протестиращите. Когато направиш някакво действие, което е по-различно от другите, в даден момент ти дава 9-10% подкрепа. Това не означава, че може да направиш някакъв голям дебют на парламентарни избори. Грешка, която допусна не само този президент, а и предишните. Всички смятат, че като излизаш по телевизията, говориш от позицията на държавен глава. В същото време – това е институция, от която нищо не зависи, но позволява да се държиш като опозиционер или като баща на нацията. Този рейтинг е на институцията, а не на човека. Когато се опре до него, ще видим, че бившите президенти не може да ги хване и скалата по рейтинг. 

- Веселин Марешки разби прогнозите на социолозите и предсказа, че в следващия парламент ще влязат само ГЕРБ, БСП и ДПС. Възможен ли е подобен сценарий или все пак ще има фрагментация в Народното събрание? 

- Може би наистина Веселин Марешки е прав, защото това са трите партии, които имат достатъчно организационен опит и структури в цялата страна. Не се знае какво ще се случи с пандемията, с ваксините, с икономиката и с безработицата. Много са факторите, които не са ясни. Социолозите правят някакви картини. Те не ни дават верни данни, а догадки. По медиите виждаме едни добри анализатори, които обаче не ни дават данни, а правят анализ на това, което виждат и което се говори. За да направиш качествени социологически проучвания, трябва да имаш огромен екип от хора, които да събират анкети в огромен разрез на обществото. Селата около Кърджали са тотално различни от селата около Шумен и Видин. Малките градчета от Северна България са много различни от тези в Южна България. За да можеш да обхванеш всичкото това нещо за цялата страна, е много трудно и динамично. Понякога много малки неща могат да изместят толкова бързо всичко, че социолозите попадат в колапс на електората. Преди години всички твърдяха, че Георги Първанов ще е трети, а се оказа първи. Скалите едва хващаха Волен Сидеров и „Атака“, а той влезе с 10% в парламента. В момента социолозите са като коментаторите във Фейсбук за двубоя между Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, но преди да е започнал мачът. Всеки има някакво мнение и усещане. 

- Означава ли това, че когато четем социологически проучвания с 1018 запитани, не са достоверни? 

- Не са, да се питат 1018 души е достатъчно да се направи анализ за София, Варна или Бургас. Само в столицата има огромна разлика между хората, които живеят в центъра и в периферията. А всички те са по-различни от пловдивчани и варненци. Действията на социолозите са по-скоро като на анализатори. Със своя опит могат да коментират говоренето и ситуациите на политиците, но не и да им дават данни. Когато съм работил с политици, никога социолозите не са  успявали да ни дават данни навреме. Винаги казваха, че имат цифри отпреди седмици или месец. Ако в една кампания нямаш данни от 2-3 дена, те просто са безсмислени. Не може да се тества дори лозунг, както в щатите, Германия или Англия. На нашите социолози им трябва изключително много време. Ужким ходят по терен и числата им са почти верни, но почти. В България не може да има разрез на обществото, с какъвто да боравят хората, които организират избори. 

- Трябва ли ГЕРБ и Борисов да сменят стратегията си след третия мандат? 

- Аз не мисля, че Борисов трябва да сменя стратегията си, при положение, че  ще изкара пълен мандат в управлението. Няма нужда, когато си във фазата на постоянен победител да променяш политиката си. Това се прави, ако си претърпял някакво крушение, а не виждам ГЕРБ да има такова. Може би трябва да помисли за персонални смени в правителството или в ръководството на ГЕРБ, но едва ли към този момент има нужда от нещо по-категорично и мащабно. Ако има сектори, в които някой не се справя персонално, са възможни промени. 

- По какъв начин ще присъства Русия в изборите, Николай Малинов, например, направи русофилска партия, Путин има и други приятели в страната ни? 

- Русия няма да си остави губернията, както Кремъл смята за нас. Със сигурност ще си намерят хора, с които да имат пръст в политиката и в икономиката ни. Ще се опитват да ползват всекиго, който има възможност. Има хора, които много вярват в Дядо Иван, но в същото време нямат нищо общо със социализма и комунизма. Със сигурност Русия ще се опита да се намеси, както се пробва в САЩ и в Германия. Къде с хакерски атаки, къде с дипломация, къде с военни машини както в Сирия, за да се бомбардира мирното население. Зависи доколко са се променили нагласите на българите спрямо Москва. 

- Очаква се поредното коледно събиране от Ахмед Доган в Боянските сараи. Какво ще каже почетният председател на ДПС тази година на своите съратници? 

- Очаквам поредната мъдрост на Ахмед Доган, защото той е наясно, че „съединението прави силата“. Той имаше много силни трусове с Лютви Местан, с Касим Дал и с Осман Октай. Старите вълци, които изградиха „Движението за права и свободи“, се поумориха. Може би на такъв тип събиране Ахмед Доган ще обясни, че е време за пенсиониране и ще представи „младите вълци“, които са изключително добре подготвени. Става въпрос за младежкото ДПС, което беше подготвено в чужбина. Това са момчета и момичета, които са на ниво, знаещи езици, разполагащи с опит и преминали през по-малки позиции в политиката. На тях трябва да им се даде път да дърпат с нова кръв. Това е, може би, единствената политическа партия, която го прави и е на принципа, че бъдещето е на младите.